Над 60 000 са хората във фейсбук групата на платформата „Приятели, ПОМАГАЙТЕ! – Лео Кадели”. Над 20 000 са харесванията на страницата на същата платформа. Това е общност, в която се споделя житейската философия и визия за доброто на Лео Кадели. Албанец по произход, който живее в България, и е направил толкова много за българи в нужда, че е трудно да проследиш биографията на безвъзмездната доброта, привлякла за няколко години хиляди хора. Лео Кадели има контакт с над 20 000 доброволци от цяла България. Те са дейни, винаги готови да се включат в кауза. Помогнали са на над 6000 души. И продължават. Докъде се простира добротворчеството на хиляди хора, обединени в желанието да помагат отговорно, е трудно да се проследи. Със сигурност се усеща и ще става все по-осезаемо. Защото такъв е Ефектът на пеперудата.
– Имаш контакти на 20 000 човека?
– Да, сега, ако ми кажеш „Търговище”, на секундата ще ти намеря четири човека, които познавам и съм контактувал с тях. Има още много последователи там.
Няма как да запомни имената и данните на 20 000 човека. Достатъчно е да напише във фейсбук групата в кой град поредната кауза има нужда от доброволци, за да се появяват в коментари или директно да му се обадят. Тогава Лео веднага открива проведените разговори в социалната мрежа, досеща се за имената, свързва ги със сътворените с общи усилия добрини. „Това са хора, на които мога да разчитам”. И те разчитат на него, както и един на друг. Обединени, те постигат цели в немислимо кратки срокове, често сравними с времето, за което се доставя пица. „Помагаме безвъзмездно, но не безусловно”, казва Лео. Това уточнение се превърна в лайтмотив на разговора ни, който надскочи темата за реализирането на каузи, за да стигнем до съществения въпрос какво всъщност е доброто.
Началото е през 2016 г.,
след срещата с баба Недка
Лео Кадели поставя началото на „Приятели, ПОМАГАЙТЕ” през 2016 година. Прочита статия в сайт за Баба Недка от село Шишковци, Кюстендил. Възрастната жена споделила през сълзи, че няма финансова възможност да заведе сина си на лекар. На следващия ден Лео и негови приятели вече са в кюстендилското село. Спират в центъра, за да питат за баба Недка и първият човек, когото срещат, е другият й син. От него разбират, че брат му е починал, болестта надделяла. Статията била стара. Лео поискал да се запознае с баба Недка. Думите й, че било по-добре тя, а не синът й да си отиде, звучат и в клипчето, което Лео по-късно споделя във фейсбук. Тези думи го връщат назад, няколко дни преди срещата с баба Недка, към погребението на негов приятел, полицай, починал при изпълнение на служебния си дълг. Тогава майката на загиналия полицай прегърнала Лео: „В този гроб трябваше да влизам аз, не той…”. Същото, което той по-късно чува и от баба Недка. Още същия ден, в който се запознава с нея, Лео и приятелите му пазаруват хранителни продукти за баба Недка и гранули за кучетата и котките, за които тя се грижи.
„Синът ми, като видя клипа, много се развълнува. Това ми беше голямата награда – детето ми да има това чувство, което аз имах при баба Недка. С нея станахме приятели.
След емоционалната среща с баба Недка, Лео Кадели и приятелите му често помагат на хора в нужда. Скоро към тях се присъединяват още лични приятели. Решават да направят фейсбук група, така че всички да са информирани и да се организират по-лесно. Всеки от тях споделял в обкръжението си. „Лео, един приятел много харесва групата, иска да помага” –започнал да чува все по-често. Приемал в групата всеки желаещ. Последвал материал във вестник, насочен към възрастни читатели. Лео посочил личен контакт. Започнали да звънят хора в нужда, приятели на приятели, непознати, които желаят да се присъединят към „Приятели, ПОМАГАЙТЕ!”.
– В един момент се оказа мениджър на 60 000 доброволци
– Мрежата се изгради сама, аз само съм приемал хората. Харесваш това, което се случва и ставаш активен. Всеки сам преценява къде може да се включи. Работя по идеята да направя приложение.
Доброто е грижа, мисъл, отговорност за другия
Лео и приятелите му, които днес са над 60 000, са се убедили в няколко важни урока за доброто.
Първият урок: Помагай индивидуално, за да е ефективно. Преди три години, разказва Лео, направил организация с дейност в Англия, Германия и Испания. Пристигали дарения за домове за деца, лишени от родителска грижа. Съвсем скоро Лео стига до неприятен извод за възпитанието на децата в повечето домове. Много от тях свикват да получат подаръци, както с грижата на персонала, до толкова, че не работят по изграждането на важни навици. „Носиш обувки – „Мерси, чао, че ме чакат приятели”. Излизат 18-годишни: „А, ами аз трябва да работя ли?”. До тогава вече се е научил, че всичко му е наготово и има само: „Да, госпожо. Добре, госпожо”. Отиваш и им носиш, а те гледат в телефоните си”. Има и изключения, разбира се. Сред тях е момиче от Белоградчик, което живеело в дома във Видин. Футболистка, предстоял й бал тази година. Лео искал да го организира, но трябвало да се отложи, заради извънредното положение. „Уникално възпитано, има награда от Президента… Срещал съм хиляди деца. Трябва да се помага индивидуално. Да отидеш в един дом без нищо. Прави ти впечатление отношението на някое дете, питаш за него, помагаш…”. Лео обобщава, че възпитанието само с говорене не става. Трябва личен пример, за да го осъзнаят.
Втора част: Лео Кадели и приятели: Помагаме безвъзмездно, но не безусловно – втора част
1 Comment
Комплименти Лео!