Ако имаш съвсем кратко време да се докоснеш до Всемирното познание, какво би попитал? До този въпрос ме отведоха всички предишни по пътя за срещата с Кръстю Ангелов – човекът, който казва за себе си, че е учител по история на Божественото човешко развитие на Земята.
Хилядите, които го познават и са възприели уроците му, ще кажат, че той, чрез своите знания, им е помогнал да променят живота си към по-добро. Да преборят трудностите и изпитанията. Да се помирят със себе си и с другите. Да се радват на щастие и благоденствие. Дори да се излекуват от нелечими за съвременната наука заболявания.
Кръстю говори за Създателя. И като всеки прагматичен човек, воден от скептицизма на съвремението ни, пътувах към срещата с този Христос (по-надолу ще стане ясно защо го наричам така) с нагласата, че от нея трябва първо да произлезе доказателство за съществуването на Създателя. Как иначе ще се възприемат посланията му, препредавани от името на Създателя? Да, първо ми трябва доказателство за него, което да придаде автентичност и неоспоримост на всички последващи послания. Дали?, хрумна ми след минута. Какъв би бил светът и човечеството, ако имаше абсолютната, подкрепена с материални доказателства, увереност в съществуването на Създателя? Може би хората щяха в още по-голяма степен да му прехвърлят своята лична отговорност за провалите в живота си. Липсата на достатъчно познания за Божията роля в земното битие би могла да трансформира свободата на избора и собствената воля в непознати понятия за мнозина.
Важно е
да се зададе правилния въпрос
А може би няма да е така. Във всеки случай времето е ограничено. Важно е да се зададе правилния въпрос, за да получиш насока за целта, към която си се устремил. Във филма „Аз, роботът” героят на Уил Смит също трябваше да зададе „правилния въпрос” на програмата, генерираща образа на убития учен, за да получи от него необходимата информация. „Съжалявам, отговорите са ограничени”, казваше той. Е, отговорите на Кръстю Ангелов не са. Само времето е. Както винаги.
Не създателят,
човекът сам изгражда живота си
Така че: „Ако имаш съвсем кратко време да се докоснеш до Всемирното познание, какво би попитал?”. Трябва да е нещо наистина важно, нали така?! Нещо, което ще ти е от полза, някаква философия или житейска рецепта, която ще ти помогне да израснеш, да живееш по-добре, да преодолееш препятствията… И как доказателство за съществуването на Създателя ще отговори на тези очаквания? При все, че и Кръстю Ангелов подчертава, че не той, а човекът сам изгражда живота си. Така че защо ни е доказателство за съществуването на Създателя? Защо са ни спорове на база религии, духовни учения или съвременен скептицизъм, когато просто е достатъчно да си критично мислещ човек, способен да съзре истини отвъд тези рамки, можещ да „чете” между редовете? Ето това, смятам, вече е правилен въпрос.
„Всичко, което ни се случва, е от незнание, от нашия ненатрупан опит!”, казва Кръстю Ангелов. Днес ние, хората, се мислим за напреднали. Възприемаме се като върха на пирамидата, но ето, че е достатъчен един вирус, за да постави под съмнение всеобщото възприятие. Точно това показва пандемията с коронавируса, изтъква той и допълва причината: не сме признали Създателя си и не вървим по програмите му. „Все още сме деца и „вървим” с познания за религиите, толкова много вероизповедания с различни учения. А не може 2 и 2 да е 4 тук, а при теб да е 6, при другия – 7, при следващия – 3… Трябва да е 4 навсякъде. И тези неща, които се случват, са, за да се замисли човекът: „А сега накъде?”. Когато всичко това, което съществува като религии, светци, апостоли, партии, армии, медици… Как ще се справим? Ами чрез Бога”.
– Кръстю, когато говориш за Бог, за Създателя, вероятно не визираш личност, а вселенски закони, енергия може би? – Не се сдържах.
– Напротив, визирам човек, който е в небесата, и който е сътворил всички планети и галактики. Той е като нас, само че тялото му е изградено от съвсем различен вид материя, която може да променя себе си, която му позволява да пътува през различни планети, Вселени, по начин, по който човекът не може.
Замълчах в съмнение.
– Самата дума „Бог” означава „универсал”, а универсал е нещо, което е неповторимо – универсална личност, неповторима, няма равна на себе си, нито ражда, нито е родена и затова е Бог. Когато казваме Бог, това е длъжността.
Имената му са друга, всеобхватна тема. Като тази за личността зад длъжността Бог. И как спор за това и дори постигнат консесус биха били от полза на човека, ако той сам гради съдбата си, чрез изборите си? А и нима споровете на човечеството по тези въпроси са довели до нещо градивно? – Не ме е страх дори да ме заразите с този вирус. Няма да ми се случи нищо, защото вярвам в Бога. Всичко ще се неутрализира.
– Защо?
– Защото имам изградени антивирусни програми.
– Как се изграждат?
– С много животи…
– Имаш предвид прераждания?
– Превъплъщаване е правилното. Прераждане е да се родиш в същия живот, със същите родители, всичко същото… Превъплъщението е да се превъплъщаваш на нови места, с нови хора, с нови познания, да растеш…
Кръстю заговаря в цифри за починалите от различни болести и трагични събития за времето, в което върлува коронавирусът. И стига до своя имунитет. – Минавал съм през много вируси, болести и страдания и съм устоявал, за да спечеля имунитет. Това се е случвало в много от предишните ми животи, а и в настоящия. Виждала ли си плодните дръвчета как цъфтят? Колко много цвят имат. После прецъфтяват, много плодни пъпки падат. След това постепенно падат още и остава част… Ето това са годните плодове, издържали на метеорологичните условия. Имат имунитет, за да останат на дървото.
Да вярваш в Бога,
трябва да имаш
добродетели, да работиш за хората
– Имунитетът има ли общо със съзнанието на човека?
– Ще ти го кажа просто. Ходим на училище. Аз внимавам в час, обичам учителите, предмета, вкъщи се подготвям, пиша си домашните, и на другия ден имам имунитет. Не се притеснявам. Ти нямаш имунитет, защото не си чела, бягала си от час и имунитетът ти е слаб. Ето това е имунитетът в човешкия живот – делата му, вярата му в Създателя… Да вярваш в Бога, трябва да имаш добродетели, да не си комерсиален, да работиш за хората. Това означава, че работиш за Бога. Иначе да казваш: „Аз работя за Бога”, а пък той гледа: „Никъде нищо не си свършил, само за теб.”
– Значи имунитетът зависи пряко от ценностната ни система…
– Делата и правилното развитие в епохата, защото ние изоставаме много в нашето развитие. Това е огромно училище. Когато погледнеш народа, който се движи, някой може да е професор, но да е още в 1 клас. И, като го заговориш, да ти отвърне с грубост. Може да има много академични знания, но да е груб, лош, има в него неща, които трябва да се изчистят… И понякога казват: „Ами той лош, а пък не страда”. Злото чие е? Кой го сътворява? Пак Бог. Значи чрез това зло той проверява тебе – дали ще му скочиш и ще отвърнеш или ще кажеш: „Прости му, Господи, не искам да се занимавам с него.” Нали трябва да бъдеш изпитан?! Как? Като бъдеш предизвикан. Затова повечето нещастия стават с близките хора – спорове, кавги. За да се види, как ще се постъпи.“