Александра: Да свързваш хората с песни в карантина

Пътеводител на Всемирното познание
July 10, 2020
Иван-Александър за „Остави се да си Воден”
July 20, 2020

От вечери на талантите със съседите в Париж до всички краища на света

Сигурно сте попадали на нейни видеа във Facebook, YouTube или Instagram. Всъщност вече е доста малка вероятността да не сте чули магичния й глас, защото Александра толкова бързо става популярна в социалните мрежи, че и самата тя е била изненадана, както сподели в разговора ни за InspireHope.

От началото на пандемията, заради която по време на карантината тя остана при приятеля си в Париж, Александра споделя в социалните мрежи видеа със свои музикални изпълнения. Първоначално пее във вечерите на талантите, които организират със съседите си в Париж. Приятелят й снима изявите й на балкона, които са достойни за голяма сцена. Много скоро гласът й прехвърли границите на кооперацията им и достигна до стотици българи по света.

От този момент Александра не вдъхваше надежда само на съседите си по време на карантината. Тя повдигаше духа и на много свои сънародници, които днес продължават да я следват в социалните мрежи. Възхищават се на таланта, с който Александра изпълнява родния фолклор, и с всяка песен се „връщат” в България.

– Допреди пандемията си разделяла времето си между София и Париж, докато карантината не промени това…

– Да, планирах да се прибера през март, но не се получи. И оттогава все още не мога да се върна, защото във Франция границите са затворени (интервюто е правено в средата на юни – б.а.). Така че, ако се прибера в София, няма да мога да дойда отново тук. Моят приятел учи кулинарно изкуство и затова прекарвам половината си време тук при него и половината в София при семейството ми.

– От половин година пътуваш… С какво се занимаваш в Париж?

– Помагам в семейния бизнес. И тъй като си работя от вкъщи, за мен няма значение къде съм. Единствената разлика при пандемията е, че не мога да се разхождам. Е, разбира се, и допълнителният стрес, който е за всички.

– Сигурно не ти е било лесно да си далеч от семейството си, а да радваш с песни съседите и последователите си в социалните мрежи?

– Да, защото за първи път съм далеч от вкъщи за толкова дълго време. Едно е да си далеч и да знаеш, че всеки момент можеш да се прибереш, друго е да знаеш, че не можеш. Това е стресиращото. Да не знаеш колко време ще продължи… Разбира се, не се оплаквам. Ние доста добре си прекарахме карантината.

– Как се появи идеята за вечер на талантите със съседите ти? Бързо ли се престраши да се включиш?

– Не (смее се). Още от първия ден на карантината излязоха съседки на балконите си и обявиха, че всяка вечер ще танцуват, пеят, свирят и който иска, може да се присъедини. След това сложиха обяви навсякъде – в асансьора, във входа, по балконите. Други съседи също се включиха. Живеем в четири блока, във видеата се вижда, че имат общо пространство и малко по малко всички разбраха за идеята. Втората вечер имаше изпълнение на китара. Моят приятел ми каза: „Ти няма ли да се включиш и да изпееш нещо?”. И аз: „О, не! Как?!”.

– Защо? Все пак си участвала през 2016 г. в „България търси талант”.

– О, да! И все пак… От малка винаги имам сценична треска. Сега е по-добре, като че ли, след толкова изпълнения на балкона (смее се). Втората причина е, че ние се преместихме тук няколко седмици преди пандемията. Не познавах съседите, не знаех дали ще им допадне. А и в предишния апартамент, в който бяхме, веднъж се упражнявах и почукаха на стената. Във Франция, ако някой ти пречи, просто чукаш на стената, за да спре шума. И всъщност не знаех дали съседите тук ще са по-широко скроени, дали ще са като предните, които не понасяха абсолютно никакъв шум, включително и пеене. Това със сигурност допълнително ме притесняваше. А и първите вечери нямаше чак толкова много съседи, които излизаха. В 19:30 първите няколко дни беше тъмно. Не можех да видя лицата им, дали са щастливи и това ме притесняваше, но на третия ден се включих. Изпях „Hallelujah”. Поискаха втора песен. И от там нататък…

https://www.facebook.com/AlexandraPanayotov/videos/1123101398052499/

– Чуват се доста аплодисменти във видеата…

– Да, сега имаме в WhatsApp група на съседите. Даже наскоро се събрахме най-после официално да се видим. В групата сме близо 60 човека.

– Видеата ти са доста гледани в България, както и сред българите в чужбина. Впечатляват се не само от таланта ти, а и от това, че изпълняваш много български народни песни. Очакваше ли, че ще станеш толкова популярна в социалните мрежи?

– Всъщност първите песни не бяха български, доста мои приятели и познати коментираха и споделяха. Имаше гледания, но не бяха от непознати хора. Когато качих изпълнението си на песента „Катерино моме” във Facebook, нямаше много гледания. Пак приятели, семейство… Изведнъж, просто нямам представа какво стана, но страшно много хора започнаха да гледат, да ми пишат, да споделят, коментират. Това обсъждах и с мама… Майка ми е французойка, баща ми е българин. Мама много обича нашия фолклор и от малка винаги ме е насърчавала да пея народни песни. Обсъждахме, че малко държави имат музика, която да сплотява всички. Например, във Франция всеки регион си има свой собствен фолклор, но няма песен, която всеки французин да знае, да чуе и по някакъв начин да се почувства по по-различен начин, както когато ние чуем нашите народни песни. Няма българин, който да не знае повечето известни песни.

– И да не се разчувства…

– Да, това го няма в много държави. Може би така си го обяснявам, че толкова се харесаха изпълненията ми на български народни песни. Фолклорът сполотява, но и на повечето хора им е станало мило, че го изпълнявам и тук във Франция. А пък съседите страшно много харесват нашия фолклор. Даже няколко пъти ги питах какво искат да чуят и тяхното желание беше за още фолклорни песни. Обяснявам си го с това, че всяка друга песен могат да потърсят в YouTube, а ако искат българска, няма да имат представа какво да търсят. Разказвах им историите на песните, текстове им превеждах… Впоследствие всички тези изпълнения не бяха само за тях, а и за всички, които гледат видеата ми във Facebook. Съветвах се и с хората, които са харесали страницата ми. Доста от песните, които изпълних, бяха техни желания. Като например, „Облаче ле бяло”, „Притури се планината”.

.. И носи ѝ от мен много здраве. Много мина, мъничко остана, наближава в село да се върна, да се върна майка да прегърна.Облаче ле бяло 🇧🇬❤️ Пожелахте си тази песен, изпълних я за вас! ❤️ За съжаление, не успях да открия по-дълъг инструментал. 😭Cette chanson est un poeme de Ran Bosilek – un poet bulgare. C’est un dialogue entre un parent et un enfant qui est a l’etranger. Les parents demandent au petit nuage blanc d’envoyer un message a leur enfant. This song is a poem by Ran Bosilek – a Bulgarian poet. It is a dialogue between a parent and a child who is abroad. Parents ask the little white cloud to send a message to their child.(English & Français below): Предистория: Съседите организираха „шоу за таланти“ всяка вечер в 19:30 (разлепиха съобщения в асансьора и на прозорците си) с цел всички да се почувстваме малко по-добре. Ако не сте наясно, Париж е под карантина, разрешено е много ограничено движение извън дома.My amazing neighbours organized a ‘talent show’ (they put messages in the elevator and on their windows) and made sure that everyone feels a little better about the recent events. If you don’t know, Paris is under quarantine, very limited movement out of home is allowed.Mes incroyables voisines ont organisé un «soirée de talents» (elles ont mis des messages dans l'ascenseur et sur leurs fenêtres) afin de garder le sourire pendant le confinement et remonter le moral des gens.Направила съм ‘highlight’ в инстаграм профила си, в който публикувам видеа от срещите със съседите в 19:30. Тук ще откриете всички танци, изпълнения и забавления🌹 (Ако се затруднявате да го откриете – първото кръгче под описанието с хаштаг #stayhome) – https://www.instagram.com/panayotova/

Публикувахте от Alexandra Panayotova в Събота, 4 април 2020 г.

– И вече не беше нужно да си в Париж или да живееш във вашата кооперация, за да черпиш мотивация и добро настроение.

– Да, момичетата, които организираха тези срещи, всяка вечер имаха специален подготвен танц, в който и ние опитвахме да се включим. Имахме доста други изпълнения. Рисувахме за Великден, облепихме балконите си, една съседка почти всяка вечер разказваше вицове, имахме игра тип „Стани богат”.

– Звучи като да не сте скучаели по време на карантината.

– Да, беше много забавно (смее се). А и не сме пропуснали нито една вечер от 18 март. В деня, в който отпуснаха мерките, приключиха и нашите събирания, защото повечето съседи започнаха отново работа. Беше много хубаво, а и по този начин повдигахме духа на много други хора.

– Как се чувстваш сега в новата си роля? Предполагам вече осъзнаваш, че си доста разпознаваема в социалните мрежи. Превърна се в мотиватор на много хора от различни краища на света и популяризираш българската народа музика.

– Не знам, аз не го виждам така. За мен е важно да радвам хората, които продължават да искат да ме слушат. Почти всеки ден ми дават идеи за песни.

– Пренесе музикалните вечери във Facebook.

– Да, пренесох ги от балкона в хола (смее се). И продължавам да качвам видеа. По този начин имам повече възможност да експериментирам. Вече имам няколко видеа на два гласа. Радвам се, че хората продължават да ме слушат и да оценяват това, което правя. В крайна сметка наистина го правя за тях.

– Планираш ли да се реализираш по-сериозно в музиката? Стремиш ли се към музикална кариера?

– Винаги съм искала такава, но не е толкова лесно. Куражът е лесното, по-трудно е човек да се реализира. Има толкова много талантливи хора по света. Със сигурност продължавам. Искам да се занимавам с музика и в бъдеще. Надявам се да успея да реализирам тази мечта. За момента се фокусирам върху това да качвам видеа във Facebook, YouTube. Надявам се в бъдеще да мога да си изкарвам прехраната с музика.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *