Гергана Брънзова игра в WNBA, разбра се с диагнозата „МС” и се обърна отвътре навън: Любовта е лек – втора част

Пътеводител на Всемирното познание – втора част
July 29, 2020
Гергана Брънзова: За комуникацията
August 1, 2020

„Желанието ми е да видя положителната промяна, в която вярвам: в баскетбола, в това да помагам, да съм полезна на тези в нужда. За мен е много важно да има защо да съм била на този свят”

Гергана Брънзова е една от четирите българки играли в WNBA. Баскетболът е една част от нея. През 2015 година основава фондация „Стани по-добър” в памет на своя баща – баскетболистът Бойчо Брънзов. Другата част от Гергана е любознанието, което я отвежда до личностното израстване и безусловната любов. В резултат тя се разбрала с диагнозата „Множествена склероза – МС”. Точно тези думи Гергана използва, за да обясни как е направила титаничния скок, който изглежда като чудо. Зад това чудо се крие силата й да „гледа нещата право в очите и да анализира”. Гергана използвала тази си сила, за да проумее МС, всички емоционални блокажи и да постигне мир със себе си. Днес тя няма тази диагноза. На нейно място Гергана има достигнати истини, осъзнатост и намерение да използва себе си като проводник на опит и знания, за да помага на другите. Прави го чрез фейсбук платформата си Mind Body One…

Ако си пропуснал първа част, последвай линка: Гергана Брънзова игра в WNBA, разбра се с диагнозата „МС” и се обърна отвътре навън: Любовта е лек

Кога осъзнах, че съм стъпила на вярата

„Много е важно в какви истини вярваме, нали?”, казвам аз. Гергана е съгласна. Изтъква, че вярата е на първо място. „Вярата е моята платформа. Аз винаги казвам, че първо съм „стъпила” на вяра.” Всъщност тя винаги е била стъпила на вярата. Когато била малка, майка й, която е педагог, все й казвала: „Ей, голям философ си!”. Просто защото не е могла да й отговори аргументирано. Гергана постоянно задавала въпроси. За да направи нещо, първо трябвало да го разбере. Ако Гергана не знаела защо, просто нямало да направи това, което й се казва. Вече като тийнейджър тя започнала да се самонаблюдава, да се осъзнава. „Не само да гледам през собствените си очи. Тогава започна моето пътешествие към себепознанието. И вече ескалира, когато получих диагноза МС, която ми е позната от моите родители, тъй като те са с дегеративни диагнози. Единият с латерална склероза, другият е с множествена. След като аз получих накрая множествената склероза, казах: „Не, тук има нещо, което е объркано. Дай да започна да го разплитам”.

Гергана е зодия Лъв, по китайския хороскоп е Огнен Дракон. „Много огън има в мен.” Когато започнала „да разплита”, разбрала, че в природата й има много мъжка енергия – тръгваш напред, правиш го. „При мен дисбалансът беше това, че всичко бях концентрирала в правенето. Всичко това беше много важно: какво правя, постигам… Всичко е целенасочено действие. При мен липсваше приемането.” Тя винаги е била самокритична. А прекалената самокритика също може да е вредна. Затова й трябвал урокът. Разбрала го е. Сега е абсолютно приемаща и оставяща се на течението. Случва се да й кажат: „Ама как така не си планираш деня?”. Напротив, планира го. Има даже календар и тефтер с всичко, което има намерение да направи. Просто е много адаптивна и гъвкава. „Всичко приемам такова, каквото е. Спокойна съм.”

пътешествие към себепознанието

Връщаме се на вярата й. Гергана винаги е била стъпила на вярата. Само че го осъзнала през 2013 година, в момента, в който получила диагнозата. „Вярата е основата на всичко. Всеки вярва в нещо. Не говоря за божествената вяра, а за общата вяра, която е всичко.” И е така. Без да вярваш в себе си, в това, че е добре за теб, дори да искаш да пиеш вода, повдига чашата пред себе си, не можеш да направиш нищо. В крайна сметка има положителни и негативни емоции. Когато разгледаш някого, много е лесно да видиш в кой филм е. Начинът, по който стои, говори, интонацията му, речникът, който използва, погледът… Разбираш какво е избрал: Страх или положителни емоции. Това е съзнателният избор.

Изборът

„Отне ли ти време да го направиш?”, питам. „Не, изборът се случи мигновено”, казва Гергана. След като й поставили диагнозата и нещата започнали да се влошават, тя разбрала, че нещо не прави така, както е добре за нея. „Просто приех и си казах: „Не е само да правиш, да искаш, да имаш цел, мечти, да ги следваш, да говориш за дисциплина… „Полагаш усърдие, труд, защото ако не се трудиш, няма да постигаш…”. Глупости! Тогава видях, че няма логика между нещата.”

Защо е това?

Имало разминаване. Запитала се: „Ами защо тогава не изпитвам удовлетворение? Постоянно го търся навън. След като постигна нещо, започвам да търся ново предизвикателство? Защо е това?”. Тогава, преди диагнозата, Гергана не се спирала, защото вътрешното удовлетворение го нямало. Получавала го от това, което върши, но не и от това, което е. „Това ме накара да обърна наопаки всичко. Трябваше да се обърна отвътре навън, както обръщаш джобовете си.

Защо е било така?, питам и подхващам очевидното в живота й, като започвам от успешната спортна кариера…

Ами всички тези неща равняват ли се на вътрешното ми спокойствие?”

Защо не?

Това беше и моят въпрос, отвръща с усмивка.

Не се отказвам. Не разбирам. В крайна сметка тя е играла в WNBA. Една от четирите българки играли в WNBA. Реализирана мечта! „Така си мислиш!”, усмихва се пак.  Мечтата какво е? Мечтата е нещо, което е извън теб, ти го виждаш. Като тази чаша, хваща пак тази пред себе си.

„Обърнах нещата. Следващата ми мечта нарекох намерение: „Моето намерение и съкровено желание е да обичам себе си”.

– Мислиш ли, че тези негативни емоции, дали е неудовлетвореност или друго, в някакъв момент избиват във физическо изражение?

– О, да, да! Това е! Абсолютно така е. Всички тези емоционални блокажи, които всъщност са неразбрани, се закодират в тялото… Сега да не изглежда много езотерично това интервю…, усмихва се пак. – Но ти обяснявам как работи. През това минах, през всички тези блокажи. Човек, както се движи и изглежда, той е и такъв по характер. Разбираш ли?! Всичко, което е срещу течението, е блокаж.

След промяната

Преди МС всичко беше по конец, казва Гергана. Подредено. Тогава тя живеела в Турция. Близнаците й нямали и годинка. Има син тийнейджър. Гергана тъкмо била завършила кариерата си. Играела за клуба на приятелки, които я помолили да им помогне да излязат от втора лига в елитната. Гергана играла един полусезон. Имала симптоми, които не й позволявали да продължи. „Тогава си мислех, че имам абсолютно всичко. И добро семейство, деца, съпруг…  Карето, което съм си начертала, мечтата. Да, аз си го начертах. Тръгнах по списъка: едно, две, отмятам… И сега какво? Кое е следващото?… Като седя на едно място, не съм в мир със себе си.” Дали го е осъзнавала тогава? Може би.

Тъкмо, защото не е в мир със себе си, търси следващото предизвикателство. „Докато накрая диагнозата не ме спря и каза: „Ти не можеш да се движиш повече. Краката ти отказват. Ръцете ти отказват. Всичко. Не виждаш. Стой на едно място сега!”. Дълго време пренебрегвала знаците, защото има издръжливост и много силно его. Може с всичко да се справи. „Тази сила при мен беше в контрадикция с всички неща. И сега хората ми казват: „Ти си супер силна!”. Добре, но тази сила, която вие виждате, всъщност е това, че аз мога да анализирам нещата, моята способност аз да поглеждам нещата право в очите.”

Моята сила е да гледам нещата

право в очите

Когато видяла, че няма светлина в тунела, Гергана осъзнала, че трябва да се обърне на другата страна. И го направила. „Тази диагноза беше обръщането”.

Тръгнала навътре към себе си. Разплела цялото кълбо на своите емоции, на всичко. Започнала от раждането си, дори от преди това, разглеждайки родословието на родителите си, техните баби и дядовци… „От болницата в моята библиотека, да… Не мога да лъжа, че когато получих първата криза, загубих зрението с едното око. Веднага се подложих на кортикостероиди. Като видях, че няма ефект и не мога да изкачвам и стълби, не мога да кажа ляво ли е, дясно ли е, не мога нищо да направя, да пресека улицата сама, просто казах: „Не, това не съм аз!”. Трябва да има друг начин…” Пробвала акупунктура, алтернативна медицина… Когато нямаш предначертан път, не ти е познато, това е пътешествието да търсиш. Тогава се насочила към библиотеката си.

„Като разбъркан пъзел, обърнати части наопаки, без да виждам картинката… Тръгни и прави пъзела.” Гергана следвала интуицията си, вътрешната си мотивация. Нейната са децата й. Пак е външна мотивация, но това да си майка е безусловната любов, казва тя. „Безусловната любов, която човек е нужно да изпитва към себе си. Тази, която майка изпитва към децата си. Много хора не я изпитват към себе си.”

Днес Гергана е много по-търпелива, по-разбрана към себе си. Оттам тръгва. Ако не е разбрана и търпелива към себе си, ако не е спокойна, няма и да го изразява, не може да резонира. „Просто обичам себе си. Приемам нещата такива, каквито са.” Преди не се обичала безусловно. И как се прави?! Като че ли едва, когато човек стигне до ръба, там над пропастта се случват нещата…

любов към себе си

Дори безусловната любов към себе си. „За съжаление, така се научава, освен ако не ти е показано още като малък.” Ако не го видиш като поведение, като начин на действие от родителите си. Много е важно да бъдеш съзнателен родител. Дори да не си, съзнателно да създадеш и изградиш дете. Колкото повече хората са съзнателни и изчистени от блокажи и емоции, съберат се в отношения, случат създаването на детето, толкова това дете ще е още по-чисто. Няма да носи тези блокажи. И ще вижда една здравословна връзка между майка си и баща си.

Гергана преди всичко е майка. Графикът й е съобразен с програмата на децата й. Близнаците й са на 8 години, големият й син е на 16 години и не го брои за дете. Той е младеж, независим от нея. Тя помага за неговото израстване, но той носи лична отговорност за живота и щастието си. Доста е осъзнат, има си негов път. „Аз съм заета да съм съзнателен родител, да съм най-доброто, което мога да бъда за тях. Да бъда полезна, за да могат те да разгърнат потенциала си.”

Гергана смята, че като родител трябва да разткрие потенциала на децата си пред самите тях и те да вярват в него. Нейната максима за добро родителство е постоянно да подкрепяш детето си и да го насочваш. Да знае, че е обичано, да се чувства комфортно, че чувства подкрепата ти. Гергана не посочва правилно и неправилно.

„За мен не съществуват. Има добър начин за теб. Чакай сега, дай да седнем и да го обсъдим. Според моя опит аз мисля това и това, но не знам… Ти какво мислиш? Това е общуване. ОБЩуване, означава, че намираш обща точка”. В противен случай му показваш граници, все едно няма право на избори. Необходимо е да умее да прави добри избори за себе си, защото когато порасне, трябва да носи отговорност за живота си, така че да бъде щастлив и удовлетворен. „Моята най-важна дума е осъзнатост”.

Всичко е емоционален блокаж

Очаквайте трета част…