Пътеводител на Всемирното познание – втора част

“Отбор на надеждата” за Victoria Podcast
July 23, 2020
Гергана Брънзова игра в WNBA, разбра се с диагнозата „МС” и се обърна отвътре навън: Любовта е лек – втора част
July 29, 2020

Защо попитах Кръстю Ангелов всичко друго, но не и за доказателство, че Създателят съществува

Ако имаш съвсем кратко време да се докоснеш до Всемирното познание, какво би попитал? До този въпрос ме отведоха всички предишни по пътя за срещата с Кръстю Ангелов – човекът, който казва за себе си, че е учител по история на Божественото човешко развитие на Земята.

Хилядите, които го познават и са възприели уроците му, ще кажат, че той, чрез своите знания, им е помогнал да променят живота си към по-добро. Да преборят трудностите и изпитанията. Да се помирят със себе си и с другите. Да се радват на щастие и благоденствие. Дори да се излекуват от нелечими за съвременната наука заболявания…

Ако сте пропуснали първа част, последвайте линка: Пътеводител на Всемирното познание; Пътеводител на Всемирното познание – трета част

Втора част:

Вяра означава да знаеш

Средата ли те променя или просто те провокира да покажеш това, което вече е вътре в теб? Кръстю казва, че не може да те промени нещо, когато си осъзнал къде губиш, за да го наваксаш. „Вяра означава да имаш познания”. Не оголената от всякакви действия вяра, а тъкмо обратното. Може да вярваш в самолета, дава пример Кръстю, но за да го управляваш, трябва да минеш през образователна програма, за да станеш пилот. Логично, нали? И в живота е същото, препраща той. Като че ли обаче хората не сме свикнали да приемаме живота от тази гледна точка – трябва да преминем образователна програма, за да напредваме житейски. Кръстю казва, че нямаме познанията за карането на кораба на живота и затова катастрофираме. „Защото се молим, примерно, на икони, кръстове, свещи, тамяни, камъни, дървета… А ние се намираме в XXI век”. И тук има пряка връзка, но Кръстю ще я изясни после.

Трябва да имаш

познания

Първо обрисува развитието на човечеството. Поглежда телефона ми и пита кой го е дал. Иконата? Религията? Паметника? „Телефонът е създаден много, много отдавна, нямаш представа…” Представи си тази планета, казва Кръстю, като град, в който няма училище. С теб сме били някъде, учили сме, подготвени сме и решаваме да направим училище в този град. Първият випуск – първата раса, започва от 1 клас. Като завършат 7 клас, кандидатстват по-нагоре. Тази планета е до 7 клас. Т.е. най-ниско развитата планета. На нея се учим. В момента ние сме 6-та раса. Какво означава това? Значи 5 други като нас са се обучавали.

           – Какво се е случило с тях? Къде са те?

           – Това, което ние учим. Сега вече навлизаме в нов етап. Започваме да учим кой е Бог. От тези, които завършват 1 клас, примерно, някои са по-талантливи, други са малко по-изостанали, не може точно да се каже… Пак ще има Исус, войни, създаване на религии, противопоставяне… Докато дойде епохата на Светлината.

           – Кога ще настъпи?

           – Тя е настъпила, но зависи кой я търси. Защото на Земята отвсякъде можеш да „вземаш”, от всеки човек можеш да черпиш добро и зло. Трябва добре да пресяваш, преценяваш.

Ако човекът

се бе приел за творец

Ако си прагматик, скептик, дори с уклон на атеист, е достатъчно самото споменаване на Бог, за да направиш автоматична препратка към разбирането ти за религия. Защото такива са връзките във времето, в което живеем. И все пак критичното мислене би могло да разчете друг смисъл. Вярванията и религиозните увлечения на човечеството назад в историята са водели до обединение на отделни групи, противопоставяйки ги на други. А ако тогава, в самото зараждане на религиите, отправната точка на човека е била друга? Ако се бе приел за творец на собствения си живот, с разбирането, че е негова отговорност и призвание, и бе издигнал на пиедестал своя личен устрем към развитие и самоусъвършенстване, може би щяха да бъдат избегнати протиборства на религиозна основа, кръвопролития?

Може би днес религиозните различия нямаше да бъдат познати, нито отслужването на обреди, празници и почитане на светеци. Защото човекът нямаше да приема живота като нещо извън себе си, което не зависи от самия него. Човекът щеше да се развива със съзнанието, че е творец на всичко случващо се и последващите събития са в резултат на изборите, които прави. И обръщането към Създателя, който го е сътворил тъкмо като творец „по свой образ и подобие“, може би щеше да се приема като концентрирана позитивна мисъл. Такава по същество е молитвата.

До какви промени би довело такова последователно поведение? При това с условието, че всяка мисъл е преносител на жизнена енергия. Ето това, струва ми се, е правилен въпрос, за който си заслужава да се размисли. Препращането на погрешни мисли отвъд творческия център в човека, от който гради живота си, вероятно би водело до губене и разпиляване на жизнената му енергия. А обръщайки се към Създателя в смисъла, който Кръстю влага, е вярата, че правилното съхранение и направляване на жизнения ти енергиен ресурс трябва да е подкрепено с ежедневна концентрация в проследяването на мислите ти, влиянието им и действията, които предприемаш. „Логиката е неоспорима”, казваше се често във филма „Аз, роботът”. Само че на човека му е присъщо да прехвърля отговорност, да гради идоли, да ги руши и пак да започва отначало.

За позитивното и отрицателното

или как работи кармата

молитвата е концентрирана

позитивна мисъл

„В момента не толкова много отрицателното е водеща сила, а непознаването на добродетелите като познание и начин на реализация. Т.е. нашата неграмотност, неукост ни дава възможност да бъдем жестоки помежду си, да бъдем груби.” Става дума за хората, носители на негативизъм или отнасящи се към другите не така, както биха искали да се отнасят със самите тях. За Кръстю те са непросветени. Влиянието им е лошо, ако се хващаш на въдицата. Нищо ново, допълва обаче Кръстю. „Трябва да се опиташ да превъзмогнеш и с усмивка да отговаряш дори и на много тъпи неща. После обаче този човек, който е направил това, непременно ще му се случи нещо”.

          – Има ли такава взаимовръзка, която сме свикнали да наричаме карма?

          – Има. Няма ненаказано добро и зло.

          – Какво означава това?

         – Правиш ли добро, рано или късно, то ще дойде. Ако правиш лошо, ще ти се върне, за да можеш да се научиш да правиш добро.

         – А мислите как влияят?

         – Влияят, ако ги допускаш. Ето, Бог ме е научил да работя с всички хора. И с лошите, и с добрите.

Посреща ги с усмивка, но трябва да внимава как контактува с едните и с другите, казва Кръстю. И в живота е нужно да се внимава с кого и как говориш, дружиш.

         – А мислите формират ли реалност?

         – Ето сега ние издумахме мисълта. Да кажем, че е мъртва, не е, от други се взема. Тази мисъл могат да я използват и други. Тя е Божествена мисъл. Не е на Кръстю, от Бога е. Това е неговата библиотека, ние го използваме. Ние сме консуматори. Когато се погледнеш в огледалото, тялото не е твое, подарено ти е. Животът ти е даден. Всичко ти е дадено. Така че ние консумираме. Важното е да бъдем благодарни консуматори. Земята е Божествена. Птиците никога не казват например, че тази земя е на щъркелите. Когато летят, леят по Божията земя, а човекът върви по българската, по турската… Има граници, защото човекът не е разумен като птицата.

Очаквайте трета част…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *