Ако имаш съвсем кратко време да се докоснеш до Всемирното познание, какво би попитал? До този въпрос ме отведоха всички предишни по пътя за срещата с Кръстю Ангелов – човекът, който казва за себе си, че е учител по история на Божественото човешко развитие на Земята.
Хилядите, които го познават и са възприели уроците му, ще кажат, че той, чрез своите знания, им е помогнал да променят живота си към по-добро. Да преборят трудностите и изпитанията. Да се помирят със себе си и с другите. Да се радват на щастие и благоденствие. Дори да се излекуват от нелечими за съвременната наука заболявания…
Ако сте пропуснали първите две части, последвайте линка: Пътеводител на Всемирното познание; Пътеводител на Всемирното познание – втора част
Трета част:
24 часа – мисли и дела. Това е молитвата, казва Кръстю. Ето, дава пример, в момента това, което говорим, нашите действия, е нашата молитва. „После Бог ще сложи оценка на мен и теб. Как аз съм го казал, дали съм ти дал добри съвети, дали ти си ги възприела. Това са нашите молитви. И делата ни. Всеки ден работим. Нашите постъпки и дела се оценяват от Създателя.” Мислите за другите, както за самите нас, са включени в тази молитва, която би могла да се възприеме като пътеводител на концентрирана енергия. При това положение означава ли, че популярното днес „мислите формират реалност” може да се сведе просто до фокус? Отрицателните мисли, наслагването им, отклоняват фокуса, който диктува на възприятията и предшества избора и предприемането на действия. В този смисъл изглежда простичко решение внимателно да следиш мислите си и да се фокусираш само върху положителните, градивните, които биха те отвели до благотворни действия. „Когато вземеш едно лозе и го почистиш, после трябва редовно да го чистиш. Защото тревата пак никне. Това е и мисълта на човека. Мисълта е като пръчката. Затова има написано в духовните книги, като моление, което човек може да си казва, когато се трудиш: „Господи, аз съм лозата, ти си лозарят. Почиствай от мен нечистите пръчки, нечистите мисли, които не дават плод, защото аз не мога. Ето тогава лозарят ще помогне.” Хората преминават през различни уроци, за да се коригират. По този начин с труд, казва той, хората ще изградят Рая на Земята.
– Кръстю, може ли да се каже, че когато хората идват при теб в Срем, си говорите така, както ние с теб си говорим сега?
– Да, беседваме.
– Ти виждаш ли техните грешки?
– Виждам някои неща, но аз съм казал, моята цел не е да ровя, извинявам се, в „тоалетните” на хората. Понякога казвам по заобиколен начин, без да издавам някои тайни на човека. Ако ми се даде нещо от този живот, ми се дава, не, за да те нападам, да те унижавам, а за да ти помогна да излезеш от тази ситуация и аз го правя по деликатен начин.
– Вярно ли е, че понякога на човека му се дават едни и същи ситуации, за да се поучи?
– „Това ти се дава” е грешно… Грозде не ти се дава, отиваш и си го купуваш. Бог не ти чертае живота. Ако ти чертае той, какъв е смисълът да ти даде право на свобода? Човек сам избира. Съдбата ти си я градиш. Има карма. Примерно, сега съм в първи клас, имам два поправителни изпита. Ако си ги взема, отивам във втори клас. Човек се ражда с карма от предишни превъплъщения, но този си живот сам го гради. Като учител, симпатизираш ми като ученик, стараеш се, виждам, че имаш потенциал и вместо 4 ти пиша 5. Мога да стимулирам, както и Бог прави. Но оценката за нещата, които стават при мен, не е моя. Аз говоря, ти изпълняваш, отгоре се дава оценка…
Няма съдба, писано… Това са човешки измислици. Сам си го пишеш. Повтаряне на ситуации… Някои от тези повторения радват, други – правиш го отново, искат се малко усилия. Човек трябва да влага чувства на градивност какво иска да постига и да търси. Както винаги съм казвал, всеки е президент на собствения си живот и трябва да има съветници, които да го съветват. Христос, твой учител, защото Христос означава учител. Когато имаш такива хора и ги цениш, и те ценят теб, Бог е при теб. По този начин присъства. А когато с хората, които могат да са ти полезни, се отнасяш по вулгарен начин, Бог няма да те докосне с любовта си…
– Кой урок за човека би изтъкнал като най-важен?
– Човек да е добър, както към себе си, така и към другите хора. Всички учители като Исус, Моисей, Мохамед са ги питали за заповеди и те са казвали: Прави това, което искаш да правят и на теб.
Прави това, което искаш да правят на теб
Кръстю обръща внимание, че този урок съдържа в себе си всички, дори добре познатите заповеди. И той се стреми винаги да се поставя на мястото на другия и се пита как би се почувствал. Дава пример за съвет, който дал на жена по нейно желание. Помогнал й с думи, но не каквито са удобни на нея, и тя „скочила”. Значи, обобщава, дори, когато му искат съвет, трябва да прецени кой стои срещу него.
– Защо? Повечето хора не са способни да признаят грешката си, да приемат личната отговорност?
– Още не сме хора. Ако бяхме, нямаше да има толкова нещастия на Земята. Недей да мислиш, че всички се борят да станат човеци. Те гледат да се движат „по ръба”, друг да работи, те да консумират. Едно дете, като навърши 6 години, отива на училище, започват вече сериозните неща… Сега започваме тази епоха, тръгваме на училище.
Кръстю заговоря за срещата си със съдийка на областен град. Попитала го защо Бог позволява добрите хора да си отиват, а пък лошите да останат. Защо баща й, който бил толкова добър човек, страдал и Бог го е прибрал? Кръстю й отвърнал с притча, както често отговаря, за да бъде максимално деликатен. Когато посадиш овощно дръвче, трябва да вземеш предвид дали мястото, което си избрал, е подходящо. Трябва да е чисто, да има слънце, иначе дървото няма да даде плодове. „Защото ние живеем в Ада. Всяко раждане на детето се нарича превъплъщение. Тялото умира, не умира човекът. Или когато пожънеш една нива, отсяваш семе за хляб и за посев, другото – на боклука. Връщаш се наново на нивата, за да я засееш. Ако стопанинът не се е грижил, каква реколта ще вземе?”. Дава се според делата. Днес, казва Кръстю, пиеш, ядеш, но утре, когато се раждаш отново, ще се получиш това, което си заработил. „Винаги е така. Каквото заработиш, това ти плащат.” Няма наказание от Създателя, а това, което човекът е „заработил”. В този смисъл се включват и предишните му превъплъщения, чиято цел е изкупването на вината в новия живот, научаването на уроци, които са били пропуснати или неглижирани.
Ставаш свободен,
творец на себе си
– Кога Господ не чува молитвите?
– Когато счупиш телевизор, и да се молиш, вече си го счупил. Понякога нарушенията, които правим, са простими, няма непростими, но това решава Бог. В момента какви грабителства се получават… Тези хора сега си живеят, ходят насам-натам. Но утре, когато такъв човек умре, Бог ще каже: „А сега ще се родиш тук.” Сложи си златен ковчег, но това не може нищо да ти даде.
Молитвата не копае лозето. Кръстю често го изтъква. И визира факта, че молитвата само подпомага делата на човека. И според това, Бог, казва Кръстю, дава. Той има предвид не само благополучието на човека, а и излекуването му. Днес много хора страдат от заболявания, което Кръстю обяснява с това, че в „безбожна държава друго не може да става”. Щом едно дръвче се е прекършило от вятъра, значи не е имало опора. „За какво говоря? Вяра ли е да целуваш икона и да вярваш в дърво? Това е заблуда. Все едно да вземеш една пръчка и уж е конче, отиваш до Срем. Хората ще те гледат и ще се чудят…”
Тези, които са оздравели, казва Кръстю за хората, идвали при него, „са си очистили икони, всичко и са започнали да бъдат свободни хора”. Не са изпълнявали ритуали и традиции. Ставаш свободен човек, творец на себе си.
– Какво лошо има да се боядисват яйца? Това е семейна традиция?
– Защо не боядисвате яйца всеки ден, а само един ден и е масово. Лошо е, защото хората празнуват Великден. На кой го празнуват? На Господа Христа. Кой е той? Какъв е този човек? Първо не знаете какво е Христос. Христос означава учител. Ставаш учител, когато имаш познанията. И тогава ти дават диплома за Христос.
Празниците, които сме свикнали да отбелязваме, не са подкрепени от Създателя, казва Кръстю. Защото те не са празници на Създателя, а на учителите, които са изпълнявали своята мисия на Земята. Всички, изтъква Кръстю, в училищата са Христос… Кирил и Методий и Архимед също са Христос. „Христос е човек, който има познания и добродетели, който буди съзнанията на хората и ги учи на добри дела. Този Христос е събуден, възкръснал, има познанията, за да ги дава”. Приемайки тази гледна точка, логично е разсъждението, че мисията на всеки Христос е да преподава. Стремежът е да се пробудят хората за познанието, което им се дава, да го възприемат. Това няма общо с граденето на идоли. „Имаш кръст, икони… Тези неща, като ги носиш, като им вярваш, защо идваш при мен? Аз помагам, но при мен няма такива неща. Трябва да очистиш мястото, да бъдеш убедена, че съм прав. Когато го направиш с вяра, с любов, не само, защото искаш да търсиш, а виждаш, че съм прав, тогава започваш да усещаш подкрепата. После започваш да работиш за себе си. Започваш да коригираш, да кажем, отношението към съпруга си, той към теб, децата към теб, трябва да знаят, че Бог е първо, после са родителите… И нещата се подреждат. Идва положителна промяна… Колко народ се промени чрез мен?!”
Кръстю говори разпалено за „наивната вяра” към икони и ритуали. „Запали една свещ и ще ти измете ли къщата?”. Казва, че е време да започнем да се учим от птиците. Защото виждал ли е някой птицата да гради църкви, джамии, да кръщава улица на свое име, да си прави гнездо и да забива колчета, защото е нейна собственост? „Живеем в дяволски свят. Ние сме си виновни, защото създаваме институции, които ни манипулират, управляват, уважаваме си ги, милеем за тях.”
Всеки трябва сам за себе си да се промени, а после всички колективно, за да изградим нов свят, казва Кръстю.
Да мислим и работим положително, да следваме добрия път, обобщава той. Споделя история за мъж и жена, дошли при него за съвет. Магазинът не им „вървял”. Беседвали на двора за вярата. Възприемали уроците на Кръстю. В един момент мъжът влязъл в къщата и Кръстю попитал жената: „Вие обичате ли се? Има ли някакви дрязги между вас?”. Тя споделила, че често се ядосва на мъжа си, карали се често и в гнева си казвала: „Да ти изсъхне магазина, да ти изсъхне всичко…” А фирмата е на негово име. „Тогава защо търсиш виновен?”, попитал Кръстю. „Ако искаш прошка, прощават ти… Болката е изчезнала… Всяка болка е натрупан грях от незнание, неопитност, немарливост, грубост”, казва Кръстю и подчертава, че след тази прошка е важно как продължаваш. Трябва да постоянстваш, да се съобразяваш какво мислиш, какво говориш и какво правиш.
– Малко трябва на човека. Много малко. Да внимава какво говори, да внимава с кого се събира, да внимава в какво вярва. Защото да вярваш в Дядо Коледа няма печалба. Да вярваш в иконата няма печалба. Но да вярваш в Създателя… На времето са казвали: „Господи, Исусов, Господи Мохамедов, Господи Мойсеев, Господи Давидов, Господи Соломонов…”, защото той е един на всички. Той е Създател и на тях, и на нас, и на всичко.