Лео Кадели и приятели: Помагаме безвъзмездно, но не безусловно – втора част

Пътеводител на Всемирното познание – трета част
August 2, 2020
Гергана Брънзова игра в WNBA, разбра се с диагнозата „МС” и се обърна отвътре навън: Любовта е лек – трета част
August 6, 2020

„Много съм горд, настръхвам. Без такива като всички вас как да построя нещо?! Не съм го направил сам.”

Над 60 000 са хората във фейсбук групата на платформата „Приятели, ПОМАГАЙТЕ! – Лео Кадели”. Над 20 000 са харесванията на страницата на същата платформа. Това е общност, в която се споделя житейската философия и визия за доброто на Лео Кадели. Албанец по произход, който живее в България, и е направил толкова много за българи в нужда, че е трудно да проследиш биографията на безвъзмездната доброта, привлякла за няколко години хиляди хора. Лео Кадели има контакт с над 20 000 доброволци от цяла България. Те са дейни, винаги готови да се включат в кауза. Помогнали са на над 6000 души. И продължават. Докъде се простира добротворчеството на хиляди хора, обединени в желанието да помагат отговорно, е трудно да се проследи. Със сигурност се усеща и ще става все по-осезаемо. Защото такъв е Ефектът на пеперудата…

Ако сте пропуснали ПЪРВА част, последвайте линка: Лео Кадели и приятели: Помагаме безвъзмездно, но не безусловно

ВТОРА ЧАСТ:

Вторият урок: Трябва „твърда ръка”. Лео е помагал на десетки хора, които ровят в кофите за боклук. И по-точно на около 320. Малцина са се устремили към промяна. Дори е силно казано. Повечето избират стария си начин на живот. Лео не губи надежда и ще продължи да помага. Казва, че да купиш храна за бездомен е ок, но не и да му се дават пари. „Това е да си купиш съвест или да се отървеш от нещо, което ти пречи?! Доброто не е това. Доброто е да се грижиш за някого. Да го питаш, да мислиш за него, да му намериш най-добрата алтернатива. Нали си по-умен от него. Като си по-умен, намери нещо по-добро за човека, предложи му го и вече е негов избор”.

Доброто е да се грижиш.

Да намериш

алтернатива

Третият урок: Проверката. „При нас всичко се проверява. Има и неблагодарни хора, но са единици в сравнение с толкова много други. Ние ги контролираме постоянно. Стимулираме ги”. Дава пример с децата, които подкрепят, за да живеят добре и да се фокусират върху образованието си. Всеки ден някое дете, подпомагано от платформата, изпраща клипче с научено стихотворение или пък снимка с шестиците в училищния бележник.

Помощта с хранителни продукти изключва съжалението, дори ако човекът, който ги приема, е с манталитета, че другите трябва да се грижат за него, без да поема отговорност за живота си. „Не може да се случи злоупотреба с платформата, защото, пак казвам, разчитам на лична проверка. Виждам, че са благодарни, опитват се да правят нещо за себе си и винаги ги подкрепям. Мисля ги, помагам им.” Добротата не е безусловна за Лео и приятелите му.

– Как успяваш да проследиш какво се случва с хората, на които помагате?

Сигурен не можеш да си никога в нищо. Дори и в себе си. Но проверявам едно – този човек се обръща за помощ към мен за еди какво си. Проверявам това, което ми е споделил. Ако не е така, не се занимавам. Ако е така, помагам му.

Помагаме безвъзмездно, но не безусловно

Лео говори с примери. Помни имена, дати, резултати… Показателно за личното му отношение и това на съмишлениците му. Условията са ясни. Помагат на хора, които се стремят сами да си помогнат и го правят.

“Маги е уникално 11-годишно дете, осиновено от една прекрасна борбена българка преди 5 години. Получих обаждане от наш последовател, който заедно с негови приятели всяка неделя дава топла супа на бездомни хора. Веднага отидох на място и там на опашката за супа намерих малката Маги и майка ѝ, която я държеше здраво за ръчичката. Изчаках да вземат и да изядат супата и се запознах с тях. Веднага спечелих доверието им и само след 2 часа с още 3-ма доброволци бяхме у тях. Там наистина се изненадахме. Майката е започнала да прави сама ремонт от близо година. С толкова любов говореше, че тук ще има за малката еди-какво си, там еди-какво си. Даже с мъка ни призна, че с малката ходят до друг квартал в София да се къпят, за да не харчат вода, за да може да спестят за ремонта. Също така дрехите си ги носят там да ги перат и ги връщат мокри. Майката преди години е успяла да закупи този апартамент. Преди две години блокът е бил саниран и е с нова дограма. Кухнята също е ремонтирана, но от банята буквално падат плочките, които са на поне 20-30 години…”

“От опашката на улицата за безплатна “Топла Супа” до изцяло ремонтиран апартамент с ново обзавеждане, нов лаптоп и платен за 6 месеца напред акаунт за учене дистанционно, с подсигурен учител по английски език, с учител по математика безвъзмездно, с десетки нови истински приятели. Всичко това абсолютно безвъзмездно от доброволци и дарители на платформата Приятели, ПОМАГАЙТЕ! – Лео Кадели. Каузата “11-годишната Маги” е успешна само за 36 часа…”

(Последвайте линка, за да научите повече за каузата – б.а.)

„Маги има условие да лети към успеха. Да знае, че няма да й бутам плочките или мазилката, но ако не учи, ще й взема лаптопа и ще го дам на друго дете. Не виждам нищо лошо. Ако е моето дете, ще го направя. Интересува ме да има ясен резултат. Трябва да изпълни условието да учи. Вкъщи имат абсолютно всичко. Момичето е толкова щастливо. Праща ми снимки на оценките си. Като виждам, че вече има само шестици… Как да не се радвам! Казал съм й, че  до 18-годишна от нея  искам само да учи, всичко друго е мой проблем”.

Пандемията ни помогна

Нахранихме 400 семейства

Пандемията била от полза на платформата. Помогнали на много хора. Лео е против работата по списък със социално слаби, защото това, че „светят” като такива в системата не означава, че всички са. Трябва да се провери. Критичен е и  към осигуряването на малки пакети хранителни продукти, за да се обхванат повече семейства. „Извънредното положение е три месеца. След 5 дена какво ще ядат? Това е все едно вървиш със самолета и хвърляш семки. Всеки ще си опита по една семка, но пак ще гледа към самолета, но той не минава. Излишен разход в ресурс. Защо? Ние успяхме да нахраним 400 семейства в пандемията.” С приятелите му осигурявали храна за месец напред, така че хората да са пълноценни да мислят как да си намерят работа и да се справят. В Албания, казва той, две сериозни организации с подкрепата на държавата хранели по 7000 семейства на ден. Това искал да направи в България. Свързал се с държавата, с Националния щаб. Не искал пари, нищо. Споделил за платформата и колко много съмишленици има. „Поисках само „зелена светлина”, да се обединим, аз ще го организирам. Не ми се обадиха. Направих го сам. Стана уникална организация. Хранехме по 15-20 семейства на ден, което пак не е малко. По 1000 км минавах с буса на ден в извънредното положение”.

– Желанието ти да помагаш има ли общо с детството ти?

– Има, разбира се. В България има една приказка: „Сит на гладен не вярва”. Ако не съм бил гладен, най-вероятно нямаше да ценя сега… Ето телефонът ми е счупен, но си го ползвам. Не мога да си купя ли? Гледам да насочвам нещата да бъдат полезни за мен, за хората около мен и за обществото. Ако дам 1000 лева за телефон, ще е грешна инвестиция, защото този ми върши работа. 1000 лева са пари, които не се ли инвестират правилно, някой остава гладен.

Бебето на 6 месеца вече има всичко и с усмивка благодарно изпраща поздрави. Какво направихме днес:Тръгнахме от София…

Публикувахте от Лео Кадели в Понеделник, 6 април 2020 г.

Чувствам се

по-пълноценен и щастлив

Когато Лео бил малък, семейството му изпитвало финансови затруднения. „Ние сме 7 деца. Баща ни идваше с два хляба, майка ми се опитваше да ги маже с нещо. Сега имам хляб, искам да го споделя с добри приятели”, споделя Лео и във видеото с баба Недка. Днес той се справя добре. Освен с дейността на платформата, е зает и с бизнеса си. Признава, че организирането на каузите и борбата за тях заемат голяма част от времето му. Животът му не се е променил много и в същото време разликата е съществена. „Чувствам се по-пълноценен и щастлив. Преди съм имал хоби да играя билярд по 5 часа на ден, а сега карам буса на платформата по 5 часа на ден… Повече ми е кеф да карам буса, отколкото личната си кола. Колата не ми е емоция. Когато карам буса, съм щастлив, спират ме хора, искат да помагат, да се присъединят към каузите…” В разговора ни Лео неведнъж спомена за недобросъвестни практики на организации занимаващи се с благотворителност. Възмущава се от удържането до 24% от дарения за лечение. Правят го организатори на кампании с аргумента, че са административни разходи.

– Говорихме и за неморални практики.  Питаш ли се дали има смисъл?

– Има смисъл, защото заради Маги, заради детето, което ти показах как рецитира стихотворение, заради много такива деца, има смисъл.

Когато денят ни започва със слънце и подобна надежда, това обмисля събуждането ни. Това е Костадин на 10 години и с увреждания. Преди 20 дни получих сигнал за него и семейството му, че са в много, много трудно положение. Той поздравява всички нас в знак на благодарност с едно стихотворение. Нека да уважим положеният му труд с едно споделяне. На този линк ще се запознаете с цялата кауза:https://m.facebook.com/groups/417275545337113?view=permalink&id=1011672829230712

Публикувахте от Лео Кадели в Понеделник, 27 април 2020 г.

Трябва да съм като лекар. Винаги съм внимателен

Лео ежедневно се сблъсква с чуждата болка. Натъжава го, но не му натежава. „Защо трябва да изпитвам нещо за тази болка?! Трябва да съм като лекар. Идва човек със счупени ръце, лекарят трябва да му помогне, нали?! Превръщаме болката в щастие”. Той винаги е внимателен. Вярващ е. Смята, че понякога са обстоятелства, но друг път човек е заслужил съдбата си. Когато се опитва сам да си я промени, няма лошо, защото това е борбата в живота. „Но когато се опитвам да променя съдбата на човек, на когото Господ му е казал: „Ти ще бъдеш това и ще минеш през това изпитание”, трябва да съм внимателен… Отивам, но малко настрани, да видя той колко ще се опитва сам. Ако неговите желание и воля са част промяна в съдбата му и друга част съм аз…” Вече е ясно – трябвало е да се срещнат и да се обединят.

С Приятелите му не водят статистика на колко точно хора са помогнали да се преборят за своето ново начало. Може би някой ще трябва да се занимава с това на пълен работен ден и да записва всеки човек, получил храна, всеки направен ремонт за три дни, всяко дете, подпомогнато, за да продължи образованието си и да има по-добър живот, всички пътувания с цел добротворчество… А и доброто се случва бързо. „Обажда ми се жена от Силистра: „Лео, здравей. Майка ми е в болница, има нужда от проходилка.” Казвам й, че ще намеря, да снима майка си, защото такива са правилата в платформата. Няма нужда да се проверява като се вижда жената в болницата. Пускам пост в групата в 17;29. След 11 минути има две проходилки. Един човек се обади, готов да праща от Германия, и един от Силистра. В 18;00 часа проходилката беше вече в болницата. Дъщеря й, която е застрахователен брокер, се обажда: „Като пусна поста, работодателите ми видяха майка ми, дариха ми една заплата.”

– Усещаш ли, че провокираш доброто у хората?

– Да, но това се случва, защото имам правила и принципи. И съм характер. Не е лесно да помагаш с мен, да работиш с мен, но има резултат… Всичко минава през мен. Трябва да бъдем отговорни…  Много съм горд! Настръхвам. Без всички Приятели как да построя нещо?! Не съм го направил сам… Аз съм добре, когато имам такива приятели. Толкова съм щастлив!

1 Comment

  1. […] Втора част: Лео Кадели и приятели: Помагаме безвъзмездно, но не без… […]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *