Вяра Деянова и нейните Смели истории

„И трябва, минавайки през живота, да можем да имаме очи за най-значимите неща и да не позволяваме на ненужното да ни събаря”

Вяра Деянова е дългогодишен журналист, чийто професионален път преминава през БНТ, Дарик радио, Re:TV, Pro BG и Би Ти Ви. Като зрители я свързваме с богата палитра от репортажи по международни и вътрешнополитически теми, интервюта и разказване на истории за български и световно известни личности.

Днес свързваме Вяра Деянова и с платформата The Brave Stories за значими кратки документални истории, следваща най-утвърдени световни практики. Разговорът ни беше изпълнен с изводи-истини, до които Вяра е достигнала за себе си, следвайки своята „тясна пътека”, и разказвайки Смелите истории на тихите герои. Защото #когато искаш и търсиш, намираш начин. Това е начинът на Вяра Деянова.

– Минути преди „Смелите на живо”, както и го обяви във фейсбук, получи и наградата Web Report 2020 в категория “Истински истории”. Необичайно съвпадение в един ден две толкова знакови и важни събития. Така ли го приемаш? Как се почувства от това признание?

Ние сме длъжни

да го приемаме

като знак

– Надявам се да е знаково, защото зад проекта „Смелите истории” седят изключителни старание и прецизност. Тя не е само моя. Тя е на операторите, на монтажистите, на уеб дизайнера Златина Петрова, с която работя и благодарение на която нещата се виждат в този вид, в който са като уеб съдържание. Изобщо зад цялото това нещо стои много старание и това, че в деня, в който ние дадохме и живот на нашите истории, получихме награда за първата ни история… Да, приемаме го като знак (усмихва се – б.а.). За да не се отпускаме, въпреки всичко и обстоятелствата, които затрудняват работата на всички нас, без значение кой какво работи. Ние сме длъжни да го приемаме като знак и огромна благодарност към колегите от dir.bg, разбира се.

– Наградата е за „Йото, който гледаше Чернобил”. Как попадна на тази история и какъв беше отзвукът на зрителите?

– Попадането в този занаят, защото разказването е занаятчийска работа, е свързано със (звучи малко езотерично) работа със слънчевия сплит. Просто търсиш теми, които са ти интересни и смяташ, че биха имали отзвук, попадаш на хиляди неща и там, където усетиш пеперуди в стомаха, това е.

там, където усетиш пеперуди в стомаха,

това е

Така се случи и с Йото. Точно тогава беше най-популярният момент на сериала „Чернобил”, който наистина ме завладя. Това е една тема, която е безкрайна, за жалост. А пък сериалът е шедьовър. Докато гледах последните епизоди на сериала, вече трябваше да стартира платформата ни. Бях предвидила друга история. Тогава си зададох следния въпрос: „Ние, като братска социалистическа държава, като силно пострадала държава от тази авария, какви други герои имаме?”. Защото хората, които говорят по темата „Чернобил”, са ясни. Обикновено едни и същи хора прескачат в медийното пространство. Затърсих и видях името на Йото. Свързах се с него. Убедих го да застане пред камера, защото иронията на света, в който живеем днес, е, че тези, които са най-силни в областта, която са избрали, някак си са тихи и скромни.

Йото е

изключителен журналист

с уникална биография

Йото е изключителен журналист. Той има уникална биография. Бил е в Индия, в Албания по време на едни много опасни времена за съвременната история на тази държава… Изобщо той е журналист с голяма биография. Все още пише. Има концентрирана и красноречива мисъл. Прекрасен разказ прави. Спечелих доверието му и мисля, че тогава вече наистина отзвукът беше голям. Видеото има стотици хиляди гледания, споделяния. Каниха ме в различни формати на открито, защото първият брой беше през май. Да го прожектираме, да го срещам с публика. На Йото му се наложи да дойде в София и в Пловдив, където също бяхме поканени. Тогава „Теленор” правеха офиси на открито. Някак си тази история заживя моментално и на живо. Защото той беше много искрен, а неговият разказ дори надграждаше това, което чухме и видяхме в сериала.

– А как успя да достигнеш до толкова много хора още с първата Смела история? Все пак това е интернет, където има толкова информация от толкова много места и може би понякога е трудно важните истории да си проправят път.

– Тук не бих се съгласила, защото не смятам, че истинските и качествените неща трудно си проправят път, напротив. Когато просто сложиш нещо в интернет или направиш нещо и то не е искрено, не е качествено изработено, когато е направено, за да го направиш, за да привлечеш внимание, рекламодатели и т.н., то има кратък срок на годност. Дори и на бърза ръка да събере гледания, когато зад нещо не стои ум и мисъл, когато не е дизайнерска изработка, тогава то не живее дълго.

изпипваме всеки детайл

Не съм си позволила нито аз, нито хората, с които работя, за момент да се отделим от прецизността. Ние наистина изпипваме всеки един детайл и мисля, че това е, което ни се отблагодарява. Смятам, че обратната връзка идва от уважението към зрителите, защото не съм се поколебавала нито за минута да работя с някой оператор, който просто ще снима, или с монтажист, който просто ще го монтира, или: Ей така просто, интересна история, дай там нещо да сглобим… Не! Дали се получава или не, нека зрителите да кажат, но това, което зависи от мен, е да дам всичките ми знания, да ги вложа в тази картина, която представяме.

– Какво беше началото на проекта? Познаваме те от ефира на Би Ти Ви. Каква беше твоята мотивация да стартираш Смелите истории? Откъде почерпи смелост? Все пак това е един професионален риск. Смелите истории е може би единственият такъв формат в българското интернет пространство.

– Ами, ти току-що разказа откъде съм почерпила смелост… (смее се – б.а.) Идеята за документалистика, която да бъде качествена, лесно смилаема и да помага на хората да държат своя вкус висок, беше причината да пожелая да си тръгна от Би Ти Ви. Исках да съм част от това, което създадох. То не беше лесно. И сега не е лесно. Доста по-лесно е да работиш в голяма, авторитетна медия, каквато възможност имах не малко време. Но когато нещо заживее с такава плътност в главата ти, в душата ти, когато започваш да сънуваш дори детайлите по неговата реализация, тогава вече някак си нещата започват да се случват от само себе си.

За свещено е добрият

вкус. Ние сме длъжни

да работим за добрия вкус

Аз избрах този път, за да мога да разказвам нещата, които смятам за важни и интересни, по моя начин. Вярвам, че работата на всеки един журналист, на всеки човек, който се занимава с комуникация, с това да бъде част от публичната среда и да превежда информация, била тя от житейските истории на разни хора или историите на компании, е да го прави в името на нещо свещено.

За мен свещено е добрият вкус. Ние сме длъжни да работим за добрия вкус. Добрият вкус не е екзотика. Добрият вкус не е нещо, което, да кажем: Абе, гледай сега какви времена са, това е нещо, което не му е времето сега… Ние, докато сме живи, трябва да работим за добрия вкус. Без значение какво правиш. Добрият вкус трябва да е над всичко.

– Оправдания винаги може да се измислят…

Тогава просто трябва

да намериш начин.

И този начин се случва

– Това е така. Всичко зависи от желанието и мотивацията на човек как иска да изживее живота си. Когато имаш желание нещата, с които си изкарваш хляба, да са в определен вид, в определен контекст и по определен начин да казваш това, което носиш в себе си, тогава просто трябва да намериш начин. И този начин се случва.

– В този контекст изпитвала ли си страх дали ще успееш, какви препятствия ще срещнеш, дали ще се справиш? Естествените може би страхове, когато стартираш нещо ново, без значение в каква област.

– Не, не. Страхът при мен беше от рутината. Това генерираше страх в мен, че ще продължа да живея живота си в един коловоз, който не го усещам като предизвикателен. Аз винаги… Не страхувам, а по-скоро винаги съм в едно напрежение дали добре ще си свърша работата. Дали добре ще разкажа една история. Дали добре ще мога да свърша това, което трябва да свърша, без значение дали тази история е свързана с конкретна човешка съдба. Работим и с предимно български компании, чиито истории също разказваме. Някак си успяваме да правим и корпоративна документалистика, която също дава добавена стойност върху труда пък на други хора, които са осъзнали, че нямат нужда от класическата реклама, която ги губи в общия шум, за който си говорихме в началото.

винаги съм

достатъчно тревожна и напрегната

и слава Богу

И без значение дали разказвам житейска история или работим с компания за това да направим документален разказ за това, което са направили, за тяхната философия, аз винаги съм достатъчно тревожна и достатъчно напрегната и слава Богу. Дали ще успеем да изпипаме всичко, дали ще успеем да бъдем лоялни към хората, които са гласували доверие, защото доверието е безценно. Когато го получиш, без значение дали е от обикновен човек или от компания, ти трябва да бъдеш сектантски отдаден на това нещо.

Така че там се притеснявам и там са моите тревоги.

Какво значи успех?

Успехът е като захарен памук

Какво значи успех? Успехът е като захарен памук. В момента, в който ти попадне в ръцете, се стопява. Ти трябва да се чувстваш вдъхновен да правиш добри неща. Успехът в съвременния вид, в който ние си го представяме като нещо много материално, много всепризнато и т.н., май е тази невроза, която ни доведе дотук, докъдето сме. Заради свръх консуматорство да се налага дори и по домовете да си стоим за дълго време. Така че този успех като от по рекламите не го гоня, така или иначе.

– Като някаква точка, до която трябва да стигнеш.

– За мен успехът е този кратък момент на радост, когато чуя: „Благодаря ти, прекрасно разказа историята ми”, или: „Благодаря ти, прекрасно разказа историята на нашата компания”. Удовлетворението от страна на оператора, който е заснел добре своята история. Това, че мога да благодаря на колегата, с когото сме монтирали, на аниматора, с който сме направили графична обработка. Ето тези неща за мен са изключително важни. Това за мен е успех. То е един затворен кръг, но за мен е ужасно важен.

ВТОРА ЧАСТ: Вяра Деянова и нейните Смели истории – втора част