Александър и Форум КЛЮЧ – за залезите, изгревите и промените

„Трябва да си изстрадаме всяко нещо. За съжаление, постоянно рестартираме процеса на изстрадване”

Александър Куманов участва в създаването на Форум КЛЮЧ – събитието, предоставящо трибуна на наши сънародници, които работят усърдно, за да направят от България едно по-добро място. Личности, които показват резултати и доказват, че невъзможни неща няма и така вдъхновяват стотици други да ги последват.

Това беше поантата на нашата среща със Сашо. Само че разговорът ни с него съвсем не е изцяло „захаросан”. А честен и открит, в който се посочват проблеми и решения. Сред тях е дали ще продължи да го има Форум КЛЮЧ и с каква „панделка ще е опакован”. Говорихме и за устойчивата промяна в обществото ни, в държавата, в неправителствения сектор. И за начините, по които може да се постигне. И в крайна сметка стигнахме до важността да се мисли мащабно.

„Хората на протестите имат мечта. Не знаят как трябва да стане, но искат да кажат, че по този начин 100% няма да стане. Тези, които идват на КЛЮЧ, са тези, които отказват да приемат, че всичко е простотия и алчност… Трябва да се научим да мислим малко по-широко, включително за себе си. Да си дадеш възможност да мечтаеш, да погледнеш отвъд”, казва Сашо. Ето какво още:

– Какво се случва с Форум КЛЮЧ?

– За 2020 останахме без почти всички спонсори, без концепция, зала, без много неща… Някак си концепцията се „счупи” във всичко, което стана от март месец насам. Това с общностите (част от ценностите, които Форум КЛЮЧ промотира от създаването си насам, е подпомагането на каузи, които са стойностни и изграждат общности – б.а.) и „За да ни има” (събитието „Форум КЛЮЧ 2020 – За да ни има” трябваше да се състои на 4 април, тази година, но поради пандемията от коронавирус бе отложено. На 28 май във фейсбук страницата Форум КЛЮЧ организира виртуална среща с КЛЮЧарите Маргарит Ралев, Слави Стоев, Ния Петрова, Поли Захариева, Никол Богданова, Александър Миланов и Полина Паунова – б.а.) – някак хората излязоха от това, за което ги бяхме канили, и влязоха в нещо друго.

„посланието“ – да се държим

като „общност“

Мислите са им другаде. А и „посланието“ ни – да се държим като „общност“, от една страна по време на карантината бе изключително видимо, а след това с политическата криза остана някак встрани. Там, където има политика, всичко се „разделя“. А ние се опитваме да пазим малко по-неутрална политическа насока. И това малко ме притеснява.

Кризата с коронавируса от своя страна доведе до това спонсорите да се оттеглят. Появиха се множество усложнения. И всичко това в момент, когато за пръв път, откакто сме започнали през 2011 г., имаме усещането, че сме постигнали нещо, че събитието е истински важно и необходимо.

– Какво имаш предвид?

– Винаги сме били супер самокритични. Не може нещо, което е изцяло доброволно, да бъде на супер професионално ниво, а се оказа, че сме скочили на високото ниво. Представяш си, че ако искаш да направиш професионално събитие, трябва примерно да планираш повече забавления за аудиторията, музика. До сега ние просто работехме с хора, които споделяха едни послания, достъпът беше свободен, мислехме, че все още сме на аматьорско ниво… А всъщност се оказа, че публиката ни чака и то в момент, когато има бум на сериозни конкурентни събития, част от които ползват изграден бранд в чужбина.

– Не мислиш ли, че идеите, които се представяха, бяха тази интерактивност, за която говориш? Посланията бяха много силни.

тази година

осъзнахме, че сме постигнали

наистина нещо

– Мисля, че тази година осъзнахме, че сме постигнали наистина нещо.  Мисля го, да, и точно в момента още повече ме е яд.

– Сега оценяваш това, за което преди си бил самокритичен?

– Да (усмихва се – б.а.). И освен това се оказа, че съвпаднахме с TEDxSofia Live като дата първоначално, 4 април. Хора, които ходят на такива събития, казаха: „Вие защо направихте вашето събитие на една дата с TEDx-а?”. Означава, че те са ни обърнали внимание, което ми хареса. И това в контекста, че TEDxSofia Live е може би най-силния TEDx в България.

Ей такива работи се случиха. И двете събития не се състояха. Направихме няколко неща онлайн, но „прегоряхме”. Това е резултатът. Просто „прегоряхме”. Не съм сигурен, че ме хващате в най-мотивиращия момент.

– Не това е идеята, а разговор за реална ситуация, проблеми и решения, които като че ли са рядкост. Защо мислиш, че се случи това „прегаряне”?

хората искат да помагат

– Натрупаха се много неща. Не знам… Бяхме изключително щастливи в първите дни на т.нар. карантина. Първо се оказа, че има интерес към темата за това, че хората искат да бъдат хора и да помагат. Второ се оказа, че „стандартният изрод”, защото това е усещането и отношението на българина към всеки комшия, който си хвърля фасовете през прозореца и т.н., та този човек звъни на вратата на бабата, която живее до него, и предлага да й купи нещо. Оказа се, че дори и в „стандартния изрод” има нещо супер готино и човечно. И не сме такива идиоти, бе.

Усетих го от новините, от това, че хора, които никога не са имали проактивен подход към човещината, започнаха да ни заливат с примери. Усетих го през приятелите си, които се включваха в такива акции, и съответно моята скромна личност, която се опита на няколко пъти да носи някакви неща. Аз съм екстроверт, който не може да си остане вкъщи, и това беше добър вариант да се чувствам полезен.

– Как е възможно да стартирате Форум КЛЮЧ с идеята да подпомагате промяната в средата, в която живеем, и да се стигне до „прегаряне”?

„Прегарянето” е с течение на времето

– „Прегарянето” е с течение на времето. От 2011 г. правим КЛЮЧ… Човек трябва да си дава сметка къде са му границите. Моята граница не е отвъд маркетинга и дизайна. В един момент, за да качваш постоянно нивото, ти трябват професионалисти. За тези професионалисти ти трябват средства. Като не успяваш да ги набереш и да си разшириш екипа, започваш да се хлъзгаш в някакви посоки, което води до постоянно лавиране и лакатушене и се уморяваш. Кефът ми беше да работя с хората, които ще излизат на сцената, и да се опитам от 8 човека да направя една концепция, да направим яки презентации, да им помогна да ги изнесат по най-добрия възможен начин.

Миналото събитие беше един перфектен момент, защото много бързо набрахме необходимите средства – покрихме си разходите, но това ти дава спокойствие. И работихме много активно с всеки от лекторите. И 2019 г. се получи.

Тази година бяхме напът да постигнем много повече. За това събитие разработихме най-уникалната концепция. Няма да издавам много от нея, защото все пак искаме да я реализираме, но тази година трябваше да имаме уникална комбинация между послания (говорене на участниците), музика (писана специално за тях) и мултимедия… Всичко това обаче изсмуква сериозен бюджет и Карантината ни „счупи“.

– Кои са хората от това събитие, които ти направиха силно впечатление?

– Ще ти отговоря по малко по-различен начин… Във всеки КЛЮЧ досега са ми оставали образи в главата, които се гарнират с реплика. За Виктор Кирков е белият костюм, с който беше, и репликата на Мила Бобадова, която беше в публиката: „Този е е*аси пичът!”. „Destructive Creation” с „Да го беше направил ти” в един по-стар КЛЮЧ. Има още по-стари неща с Марио Мишев…

Имам романтични представи, които в последните по-лъскави издания на КЛЮЧ-а ми остават като общо усещане за цялото събитие. Миналата година имахме желанието да направим от събитието нещо магично. Поканихме магьосник, който да води. Трябваше да прави фокуси и да извежда примерно хора като Мая Донева (Карин дом – Варна), някак си да ги „опакова в сапунени мехури”. Магичното ми остана от това. Остана ми идеята, че може публиката, лекторите, ние и доброволците да сме едно, което беше много приятно.

можем страшно

много неща, но

не можем да ги опаковаме

с панделка

Има носталгия. Сега се опитваме да разберем накъде „да хванем”, защото можем страшно много неща, но стана така, че не можем да ги опаковаме с панделка.

– За толкова години видя ли знанията, уроците и идеите, които дадохте чрез лекторите и презентациите им като приложение в обществото?

– Не мога да съм сигурен, защото не познавам всички хора в аудиторията. До нас достигаха откъслечни истории. Примерно, една градина в Княжево, която беше представена на сцената… Оказа се, че впоследствие хора от публиката са ходили да искат модела, за да го направят в Студентски град. Става дума за модел за компостиране на отпадъци, изграждане на алеи за цветя покрай компостирането, които да те карат да се чувстваш добре и да те провокират да събираш разделно.

Виждаш как нещата

МОГАТ да стават НАИСТИНА

Има хора, които са започвали стажове в организации. Такива, които са взимали модели, консултирали са идеи с лектори. Имам обратна връзка от „Социалната чайна”, които няколко пъти бяха в фоайето, един път бяха на сцената и те твърдят, че присъствието на КЛЮЧ им е дало такава видимост в страната, която те няма как да получат – пряк контакт с много и различни хора откъде ли не. Ние им „даваме“ едни 300 човека в една зала и въпреки всичко, те са разпознаваеми. Някак стават „пипваеми”, не образ от телевизора. Идват с младежи от социални институции, с които можеш да си говориш. Целият ти стереотип, който можеш да имаш към такива деца, всъщност сериозно се сблъсква с това, което виждаш. Виждаш как нещата МОГАТ да стават НАИСТИНА. Ето тези неща си заслужават.

– Защо това „предай нататък” не бъде новата панделка на КЛЮЧ?

– Защото ни трябва човек, който наистина да разбира това нещо. Да го направи, да го опакова. Не ни стигат уменията за това. Екипен проблем е. Не е в събитието, което си е изградило име. Както казах, дори се радвам, че се сблъскахме с истински TEDx.

Останаха ми приятели сред лекторите. Сега, ако ме питаш за хора, които ми е кеф да срещам… Боян Бакарджиев от миналия КЛЮЧ. Уникален пич, който отгоре на всичкото, само, заради факта, че работихме заедно, ми казва: „Трябва ви микробус? Ще ви дам…”. С Юлия Георгиева също сме приятели. Тя имаше изключително трудна тема. Смени концепцията на презентацията буквално на стълбите към сцената. Обичам я тази жена (усмихва се – б.а.), толкова е отдадена на това, което прави, толкова обича да променя.

толкова обича да променя

– Защо тези хора са отдадени на приноса за обществото?

– Те не са единици. Всеки има нужда да се чувства значим. Чист егоизъм е, според мен, но не пред другите да се чувстваш значим. Ти искаш да оставиш нещо след себе си. Някои хора го правят през това да натрупат милиони и да ги въртят. Други го правят през това да оставят нещо за останалите.

ВТОРА ЧАСТ: Александър и Форум КЛЮЧ – за залезите, изгревите и промените – ВТОРА ЧАСТ