Александър и Форум КЛЮЧ – за залезите, изгревите и промените – ВТОРА ЧАСТ

„Трябва да си изстрадаме всяко нещо. За съжаление, постоянно рестартираме процеса на изстрадване”

Александър Куманов участва в създаването на Форум КЛЮЧ – събитието, предоставящо трибуна на наши сънародници, които работят усърдно, за да направят от България едно по-добро място. Личности, които показват резултати и доказват, че невъзможни неща няма и така вдъхновяват стотици други да ги последват.

Това беше поантата на нашата среща със Сашо. Само че разговорът ни с него съвсем не е изцяло „захаросан”. А честен и открит, в който се посочват проблеми и решения. Сред тях е дали ще продължи да го има Форум КЛЮЧ и с каква „панделка ще е опакован”. Говорихме и за устойчивата промяна в обществото ни, в държавата, в неправителствения сектор. И за начините, по които може да се постигне. И в крайна сметка стигнахме до важността да се мисли мащабно.

„Хората на протестите имат мечта. Не знаят как трябва да стане, но искат да кажат, че по този начин 100% няма да стане. Тези, които идват на КЛЮЧ, са тези, които отказват да приемат, че всичко е простотия и алчност… Трябва да се научим да мислим малко по-широко, включително за себе си. Да си дадеш възможност да мечтаеш, да погледнеш отвъд”, казва Сашо. Ето какво още:

ПЪРВА ЧАСТ: Александър и Форум КЛЮЧ – за залезите, изгревите и промените

ВТОРА ЧАСТ:

– Как се стигна до КЛЮЧ и какво беше началото на КЛЮЧ?

– Предисторията ми е, че по грешка попаднах в Агенцията за младежта и спорта. Работех в Дирекция „Младеж” по програма „Младеж”, което беше програма на ЕС. Финансираше младежки проекти. В един момент някой нещо в Комисията за младежта и спорта в парламента дефектира. Сещате се – политика, а политиката съсипва нещата. Станаха сътресения и за отрицателно време от Агенцията изхвръкна зам. – министърът, директорът на дирекцията, началникът на отдела и началникът на сектора. Началникът на сектора беше най-яката мацка, супер отдадена на работата си, можеше да стои до късно вечерта в офиса, за да може единственият инструмент за младежка политика в тази държава, защото други пари няма, да работи и да работи добре.

Имаше много смисъл

в това, което правехме

„Новите“ даваха на всеки от екипа ни шанс да стане началник сектор и да поеме програмата. Всички отказаха. Бившата шефка ми каза: „Виж какво, аз няма да се върна, така че сядай ми на стола, правете тази програма да работи”. Станах началник сектор, по-късно началник отдел. Бяхме единствената програма, за която никой не говореше корупционни простотии. Постигнахме 82% усвояемост, което беше най-висок процент на европейска програма тогава. Финансирахме младежки обмени, доброволчески дейности в чужбина и в България, инициативи. Имаше много смисъл в това, което правехме и този смисъл се виждаше с невъоръжено око.

Един ден влязох в „Конкуретноспособност”, където работих само година, и си мислех, че съм надградил. Установих, че ми липсва това да видя истински резултат. Виждам фактура. Не виждам резултат. При децата в Агенцията за младежта и спорта виждах резултат. Младежът се връща от обмен в чужбина, влиза в офиса и отстоява идеите си. Осъзнаваш, че това е човек, който е повярвал в себе си, разбрал е, че иска да създава неща. През 2010 г. присъствах на конфренция за „Start up”-и. Видях млади хора, които искат да създават фирми. Искат да създават, да просперират. Тогава осъзнах, че в сектора, в който аз оперирам, гражданските организации, няма видимост. Прииска ми се младите хора, които не знаят, че съществува неправителствен сектор, като социална ангажираност, да имат възможност да видят примери на живо. Да осъзнаят, че има и такива неща. Много от тях искат да се включат в такива дейности, но ако нямат видими примери, това просто не съществува за тях.

Искат да създават, да просперират

Тогава с колеги от „42 тренинг” – младежка обучителна група, решихме да направим събитие в УНСС. Март, 2012 г. имахме над 700 регистрации. Дадоха ни Аула „Максима“. Беше изненада за всички как в икономически университет има такъв интерес към „граждански каузи“. Не можеш да се разминеш, а ние ще им говорим за социална ангажираност. Една девойка, с която заедно правим един подкаст, наречен „5 стотинки”, преди време каза: „Аз, когато учех в УНСС, заради вас се замесих в неправителствия сектор. Просто отидох на един КЛЮЧ и видях за какво става дума. Така съм и до сега.

– Значи има глад за това хората да се чувстват пълноценни. Успяхте ли да създадете с Форум КЛЮЧ хомогенна общност и среда?

– Мисля, че съществува среда, но не точно хомогенна общност и това е генералната липса на уменение да създаваме общности. Това си го признавам с ръка на сърцето.

При нас, за да се изгради истинска общност от типа „движение“, трябват много умения и много средства. Трябват си хора, които да разбират и работят само това. Т.е. при TEDx е много по-лесно, защото друг, някъде в чужбина, ти изгражда брандинга, създава онази „розова мъгла“, към която да искаш да се присъединиш. А ние започнахме от нулата. Такъв път си избрахме. Нещата се случват, но без умения и средства става изключително бавно.

Във Форум КЛЮЧ

са участвали над 130 лектора

Във Форум КЛЮЧ са участвали над 130 лектора. С публиката са много повече. Правим събития. Не можем да направим повече от това, което правим.

Като послание успяхме. Но някои неща не стават само с ентусиазъм, трябват професионалисти. Освен това в последните години изпуснахме инерцията в борбата си да оцелеем, защото все пак ние това работим. До едно време ни даваше възможност да създаваме кръг от младежи около нас, които оставаха, работиха, но и те си хванаха пътя. Съвсем естествен процес. Пускаш ги, тръгват и досега сме приятели. Но без широк екип и сериозен ресурс големите резултати идват страшно бавно.

– Сега с какво се занимаваш?

– Фондацията в момента съм само аз, бяхме двама. Имаме два проекта. Единият е с „Дарик”. В другия учим 10 младежи как да правят влогове и подкаст. За да мога да живея, работя във Финансова дирекция на БНТ, където управлявам два малки проекта.

– Доволен ли си?

– Не, защото бих искал да се занимавам с фондацията.

– Как ти се отразява да работиш друго, за да можеш да се занимаваш с това, което всъщност ти е на сърце?

– Като да съм се разчекнал…. Опитвал съм се цял живот да бъда отговорен, като съм захванал някакви неща, трябва да ги избутам докрай.

– Ще се откажете ли да търсите начин да преодолеете това „прегаряне”?

– Много се надявам да не се откажем. Който иска, намира начин, да. Само, че имай предвид, „всяко нещо е с времето си”. В последните години аз одъртях, започнах да губя комуникацията си с младежи. Те са вече друго поколение, по друг начин им влияят послания. Не говорим на един и същи език и това е напълно в реда на нещата. Имаше период, в който можехме да създаваме събития за млади хора. Сега предполагам, че можем да създаваме събития за хора на нашата възраст. За да правим събития за млади хора, ни трябват млади хора, които да преведат това, което искаме да кажем, на един друг език, който да бъде чуваем. Надявам се от тези млади хора, с които работим, да останат.

– Като радетел за промяна в обществото и човек, който има възможност да съпостави протестите и това, което се е случвало с Форум КЛЮЧ, кой модел считаш за по-ефективен и устойчив за промяна?

Позволяват си

да мечтаят и това е най-якото

– Когато си говорим за хора, които са „спрели”, не искат да се развиват, нямат хоризонт, обикновено ги наричаме селяндури. Не, заради произхода, а заради това, че ти е малък хоризонта, ограничил си го само до това, което виждаш. Нищо лошо да си от малко населено място, но нежеланието ти да излезеш от малкия си балон, групата, ти пречи. Много се радвам, че на КЛЮЧ идват хора, които искат да видят неща отвъд, да мислят малко по-мащабно. Позволяват си да мечтаят и това е най-якото.

Същото се отнася и за протестите. Голяма част от тези хора по улиците сега просто могат да мечтаят. Те са видели, че има нещо, което изглежда по друг начин, и искат да го имат като част от себе си, там, където искат да са. Умеят да мислят мащабно.

Трябва да имаш

възможността да погледнеш отвъд

Ще дам един страничен пример: Покрай смъртта на Кристо, имаше коментари: „Какво пък толкова да опаковаш една сграда? Какво пък толкова да наредиш чадъри? Бетономорието цялото е с чадъри…”. И те са прави, вярно. Но в края на краищата как така „какво пък толкова”? Трябва да имаш в главата си възможността да погледнеш отвъд, да искаш, да мечтаеш. Той е имал способността да си представи голямото нещо, което само по себе си е талант. А това да се бориш и да го реализираш, е друга работа.

Хората на протестите имат мечта. Не знаят как трябва да стане, но искат да кажат, че по този начин 100% няма да стане. Тези, които идват на КЛЮЧ- а, са тези, които отказват да приемат, че всичко е простотия и алчност. Трябва да се научим да мислим малко по-широко, включително за себе си. Да си дадеш възможност да мечтаеш, да погледнеш отвъд.

– Дали ни се „набива” малоценност, този „малък поглед” още в училище, през медиите?

Млади хора, които са

видели, че

в чужбина нещата се случват

и са започнали

да привнасят

модели

– Не съм любител на теории на конспирацията. По-скоро това е самоиндуцирана простотия. Прости хора не раждат сложни неща… Мисля, че трябва да си изстрадаме всяко нещо. За съжаление, ние постоянно рестартираме процеса на изстрадване. Ако англичаните са косили една ливада 300 години, за да стане английска ливада, ние на всеки 30 години решаваме, че трябва да я започнем отначало и я прекопаваме цялата. И някак с течение на времето обаче започват да излизат хора, които организират някакви работи. В момента има уникални „Start up” НПО-та като мислене, технологии, схващане, че за да работиш за кауза, трябва да имаш бизнес модел. В противен случай „прегаряш” с каузата и спираш. Млади хора, които са видели, че в чужбина нещата се случват и са започнали да привнасят модели, които не са: „Дай да се съберем и да занесем 5 тениски в дом за деца”, а да създадем среда за развитие в и извън дома за деца.

– Може би всичко опира до по-лесното. По-лесно е да се поддадеш на чувството за малоценност, защото не влагаш усилия, не предприемаш нищо, казваш си „не може да се случи”. А когато повярваш, че можеш да направиш нещо по-мащабно, трябва да инвестираш усилия, труд, време, да търсиш начини…

– Да, много ни се иска нещо да се случи, но много ни е страх нещо да не стане. Мисля и, че много си черним народопсихологията. Може би, защото в моя „балон” са се появили хора, които не са с типичната народопсихология.

– Да, но говорим за по-голямата част от обществото ни…

страхът от имането на мнение

– Тук е този въпрос какво става в училище. Учат ги да ги е страх да се провалят. Ако евентуално вдигнеш ръка и си в грешка, ще те направят на 2 стотинки и ще се срамуваш. След това цял живот ще си с идеята, че е по-добре да не мръднем, че да не стане нещо. Много ме е яд и на система, която не произвежда хора, които искат да говорят и да увличат хора. В края на краищата последните 3 години основно се занимавам с презентационни умения, а не тип правене на powerpoint-и. Виждам как много хора на години нямат в главата си мисловна верига, която да включва кой ме слуша, как да му кажа нещо, което той да чуе, как да звучи това, което той ще чуе, по начин, така че да ме разбере. Оказва се, че е много страшно да излезеш и да говориш, да имаш мнение. Това започва с училище. Липсата на мнение, страхът от имането на мнение, се ражда там.

В същото време виждам как последните години се появиха учители, които карат младежите да учат, да творят. Предполагам, че ще се явяват все повече. Ако нещо отново не се промени кардинално в държавата, след някакви години нещата ще се нормализират. Всяко нещо трябва да се изстрада. Всяко дете трябва да пипне котлона, за да разбере, че пари. Ние още сме в ранната детска възраст на развитието си като демокрация.

– Как би могло да се стигне до тази промяна по-бързо? Каква е твоята визия? И на протеста ходиш…

В момента сме обгърнати

в простотия.

Не просто корупция

– Нямам. Не мога да отговоря. Много се борих с това да кажа, че не съм фен на революциите, които рязко променят неща, защото според мен естественото надграждане води до много по-устойчиви резултати. Но в същото време аз имам някакви, карен брой, години пред мен. Днес съм тук, утре няма да съм. И изведнъж осъзнаваш, че ако чакаш на еволюцията да промени нещата, тя ще те надскочи (смее се – б.а.) и няма да стигнеш до там да видиш това, което искаш. Това ми е проблемът в отговора. Има нещо, което се случва в момента в държавата, и то е, защото сега му дойде времето. Ще има нещо, което ще се случва след 10 г., то ще е, защото тогава ще му е дошло времето. Много се надявам просто тези, които идват след нас, да стават все по-нетърпими към простотии. Защото, за съжаление, в момента сме обгърнати в простотия. Не просто корупция.

– Имаш ли визия за решения в областта, в която ти работиш?

В края на краищата

един човек да промениш,

значи е имало смисъл.

От КЛЮЧ имаше смисъл досега

– Това, което трябва да правим, всъщност си е здраво бачкане. След нас идват хора, които работят здраво, и те ще го направят. Познавам млади хора, които работят здраво. Има такива, които вярват в неща, в които аз отдавна съм се отказал да вярвам. Но е много добре, че вярват в доброволческо идеалистични каузи. За някои ще произлезе нещо. В края на краищата един човек да промениш, значи е имало смисъл. От КЛЮЧ имаше смисъл досега. Ако продължим да го правим, ще продължи да има смисъл. Ако не продължим да го правим, то е като всяко нещо, което е направило с времето това, което е трябвало да направи с времето си.

– Трудно ли е да се създава общност между неправителствените организации, които работят за промяна в обществото, но по отделно?

– Трудно е. Възможно е да се създаде в български условия по български. Има обединение на неправителствени организации, които правят неща заедно, но като индивиди имаме проблем с това да се включваме в общности, по-големи от нас. Не знам защо. Просто сме по-индивидуалисти като нация, явно. Не съм много оптимист, че един ден изведнъж целят неправителствен сектор ще стане и ще каже: „Дайте сега заедно!”. Но пък вярвам, че тези, които се обединят, ще бъдат достатъчно гласовити, за да ги бъде. И това ще стане. И това става. Мисля, че може. Просто ще се случва по български, фрагментирано. В един момент ще избие общ интерес и той ще е пресечна точка.