Васко Кръпката: И нека бъде светлина

Александър и Форум КЛЮЧ – за залезите, изгревите и промените – ВТОРА ЧАСТ
September 13, 2020
Емилия и ритъмът на живота в изчезващите села
October 28, 2020

„Свободата е вътре в човека… Ей това за мен е свободата – да не се предаваш, да не дезертираш от идеалите”

Във времена на кризи – здравна, икономическа, политическа, и безконченото обществено усещане за размити граници в ценности и житейски ориентири, InspireHope.space търси отправни точки за свободата, надеждата, градивното говорене за посоки, идеали и цели. С тази идея каним уважавани личности да споделят житейските истини, до които са достигнали, визията си и насоките, които задават и чрез личния си пример.

Говори Васил Георгиев, известен като Васко Кръпката.

– Как се почувствахте, когато на 27 септември отново запяхте на протест, насочен срещу властта? Припомнихте ли си времето, в което участвахте в митингите за сваляне на комунистическия режим?

– На протест, на бунт, на митинг е различно и се радвам когато хората имат нужда от музика по протестите. Бунтовете, революциите са основната мишена на оръжейната промишленост и аз съм щастлив, че между „Калашников“ и „Фендер“, аз избрах „Фендер“ и хората вместо да се бият запалват запалки и телефони и пеят „Нека бъде светлина”… Така беше и през 90-те. И на 27-ми беше подобно.

– В каква светлина виждате днешните протести и хората, които участват в тях? По-различни ли са от тези преди 30 години? Защо според вас се стигна отново до ескалация на народното недоволство? Преходът ли се провали?

– Разбира се, че са различни протестите сега и преди. В началото ние протестирахме за правото да протестираме, за правото да пътуваш, да избираш къде да живееш, учиш, работиш, къде да гледаш деца… протестирахме против това България да е зависима от Съветския съюз, за правото да си избираш управници, да си свободен да изразяваш мнение… Сега част от младите хора протестират против корупцията и за по-добри условия за живот, против мафията, която създадоха БКП и ДС, която 31 години спира нашето развитие и все препъва растежа на свободния човек. Но никак не съм съгласен с определението „провален преход”! Смятам, че въпреки всичко, България си върви бавно напред  и щом сме в ЕС и НАТО, няма как да не е така.

– Откъде черпите надежда и мислите ли, че скоро тази, с която българите посрещнаха демокрацията, най-сетне ще бъде оправдана, ще се превърне в реалност?

– Надежда никога не губя, защото се държа здраво за Рокендрола и енергията постоянно се увеличава. Смятам, че има толкова хубави неща наоколо, само човек да има сетива за хубавото, а не вечно да търси и вижда само лошото. То човек каквото търси, това намира.

– На протеста се чуват викове срещу мафията, корупцията, липсата на свобода… Вие чувствате ли се свободен във време, в което се говори, че не сме свободни?

– Разбира се че се чувствам свободен! Тази свобода е извоювана с ненавеждане на статуквото и винаги в опозиция! Това е Блус, винаги на пук на злите сили и с гордо вдигната глава. Те, мафиотите, са най-несвободните хора, защото мръсните пари не прощават!

– Какво е за вас свободата, как я дефинирате, измервате и от какво зависи?

– Свободата за мен е вътре в човека. Последните години се запознах със съдби на хора, които са лежали и загинали в комунистическите лагери. Хора на изкуството, фабриканти, земеделци и изобщо прогресивни личности, които са водили България заедно с европейските народи и са имали смелостта да се опълчат на комунистическата власт. Тези хора в продължение на години са си поддържали духа, свободата е била вътре в тях и никога не са се предали. Ей това за мен е свободата, да не се предаваш, да не дезертираш от идеалите.

– Казват, че управляващите са отражение на обществото. Какво мислите за това?

– Ми така си е. Днешните управляващи, са дошли на власт с избори, а не със съветската армия зад гърба, като комунистите. В днешно време виждаме, такива мутри и малоумни скотове, които някак са избрани на отговорни постове, че даже и виждаме техни избиратели да си ги носят на тениски, на мама хубавците… Чудя се как е възможно да има хора, които да гласуват за тях, като в същото време имаш алтернатива. В изборите винаги участват и по-нормални, дори симпатични хора, които не са били част от службите на ДС и изобщо не са част от статуквото, но за тях гласуват много по-малко хора. Аз винаги гласувам за по-интелигентни и по-нормални кандидати и в сегашната власт нямам представители, нито в следващата, която се е наточила да управлява.

– Имате ли визия как може скоро да се сбъднат идеалите на протеста?

– Много е лесно. Независимо кога ще са изборите и кой брои бюлетините, гласувайте масово за по-свестни, необвързани с БКП и ДС кандидати!

– Имате ли надежда, че скоро ще заживеем в демократична просперираща държава, в която корупцията е ниска, действа върховенството на закона, няма политическа и финансова задкулисия, обществото се чувства свободно и пряк участник във всички управленски процеси?

– Имам, разбира се! Надеждата ми е, че най-сетне ще потръгнат нещата от към Съдебната палата и ще има адекватни наказания за престъпниците. Мисля, че от там трябва да тръгнат нещата.

– Как подхранвате вярата и вдъхновението си, за да не се изморявате да се борите за идеалите си в живота и да творите музика?

– С много пътуване, постоянни концерти, биирфестове, мото-събори, всевъзможни пачанги, концерти и веселби. Много път и много срещи с хубави хора… Елате на някой концерт и ще разберете как.

– Какво ви предстои в професионално отношение? Откъде черпите вдъхновение за песните си? За какво ви се пее днес, с оглед на времето, в което живеем, и ситуацията в България?

– През проклетата пандемия завърших 13 песни за нов албум. Имам песен за мътната вода и утайката, която ни заля, песен за самотният вълк, за визите, за живота на пътя, за недосънуваните сънища, за стария компас и пр… Моите песни са по истински случаи и всяко съвпадение с имена и събития не е случайно. В днешния ни живот има толкова събития и щуротии, за които може да се пее, че няма да ми стигне един живот. Някак си всичко ми е в песни. Постоянно си мисля за живота в песни.

– Преди време сбъднахте мечтата си да имате собствен музикален клуб. Как ви се отрази извънредното положение и последвалата криза, за чиято продължителност и последствия прогнозите не са никак позитивни?

– Не е лесно, но не бих се оплакал. Хората разбраха и ни подкрепят по различен начин. Направихме прекрасно, спретнато и уютно място за музиканти и любители на живата музика. Събираме се предпазливо, спазваме мерки и пр… Но музиката не спира. Музиката е нашият живот и вярвам, че през каквито и трудности да минем, това увеличава блаженството от тържеството на музиката.

– Как се справяте с предизвикателствата? С какви вярвания и лични убеждения посрещате трудностите и смятате ли, че те са отправната точка за постигането на успех?

– Някак нямам страх от нищо в тоя живот и си викам понякога: Нека да е трудно… Нека да има препятствия, предизвикателства и постоянно да сме на щрек, че да не ни се доспи. И, разбира се, най-много вярвам и търся любовта, във всички измерения… А, както казах, каквото търсиш, това намираш!

– За какво мечтаете?

– За много път по суша, въздух и вода. За много концерти, за това хубавите ми песни да звучат по радиото и т.н…

1 Comment

  1. НИКОДИМ says:

    5% от българите да мислят и действат като теб БАТЕ ВАСКО светЪТ ще е друг -УСМИХНАТ!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *