Виктор Иванов и „Просвета за добро”: А ако беше: „Гордо вдигната глава сабя не я достига”?

Емилия и ритъмът на живота в изчезващите села (ГАЛЕРИЯ)
November 5, 2020
Виктор Иванов и „Просвета за добро”: А ако беше: „Гордо вдигната глава сабя не я достига”? – ВТОРА ЧАСТ
November 27, 2020

„3% от тези хора да променя, те да променят още 3% и да се получи домино-ефект… Иска ми се да накарам някои да се замислят по-критично и да мотивирам хора с идеи да ги реализират”

Виктор Иванов е на 33 години и това лято се зае с каузата „Просвета за добро”. С емоционално обръщение в платформа за дарителски кампании той аргументира защо предприема доброволческата инициатива и как смята да я реализира. А тя е със събраните средства да закупи 100 екземпляра от три български книги и да ги раздаде в библиотеки и читалища, както и на свещеници, имами, предприемачи и общественици, чрез които да стигнат до повече хора. Книгите са „Възвишение” на Милен Русков, „Калуня-каля” на Георги Божинов и „Крива на щастието” на Иво Иванов. Маршрутът на Виктор Иванов минава през градове, споменавани в произведението на Русков, и през населени места в Родопите, където се развива действието в романа на Божинов.

„Време е за закъсняло Просвещение, за второ Възраждане”, пише Виктор Иванов в разясняването на кампанията си. Защо избира „Възвишение” и „Калуня-каля”: „Защото описват събитията преди Априлското въстание от гледната точка на помаците в Родопите и хайдутите в Балкана. Две гледни точки – готино, нали. Защото в тях се говори за ценностите на българи и турци от този период. Ценности, които са както непреходни, така и загубени днес…” Книгата на Иво Иванов избира, защото в нея „има много хубави примери за това как малки хора могат да постигнат големи успехи, стига да искат”, споделя Виктор Иванов пред InspireHope.Space.

Разговаряме още за ценностите, морала, разделението и недоволството, гнева, „розовите балони”, които всеки за себе си е надул, за да оцелява, за българите в малките населени места, в които „живеят в тъмнина и мъгла”, апатията, ролята на жертва, чувството за малоценност. И не на последно място, как се следват каузи, предизвикват промени и се дават добри примери. Все теми, особено важни днес, и мотивирали Виктор Иванов да започне „Просвета за добро”.

– Как се почувства, когато разбра, че си сред десетте финалисти в националната кампания „Будител на годината 2020” на БНР?

– Бях изненадан, че съм номиниран и селектиран измежду 117 души. Не го намирам за кой знае какво постижение, но се зарадвах, че ще ми помогне да реализирам кампанията по-добре, с повече гласност. Но усещане „колко хубаво, аз успях” – нямаше. Практичната страна ми се стори силния момент в номинацията. Не го правя самоцелно или с идеята да постигна нещо друго, освен заложените вече цели в каузата.

– Чрез чие предложение участва в „Будител на годината 2020”?

– Мисля, че изпълнителната директорка на издателска къща „Вакон” ме е номинирала. Комисията в БНР е начело с Огнян Герджиков. Петима човека преценяват кои да са финалистите. Стана ми приятно, когато разбрах какви хора са гласували за мен. След това има публично гласуване за всички. Следващите номинации са през септември 2021ва и аз ще номинирам поне 4ма, конкурсът е стойностен и добре реализиран.

снимка: facebook/ БНР Радио София

– За кратко време събра сумата за каузата си, което безспорно е успех.

– Да, това за мен е истински успех. Много хора ми повярваха и ме подкрепиха. Половината не ги познавам, другите ги познавам и са мои приятели. За много кратък срок събрах сумата от 7000 лева. Това, което виждаш в сайта, се случи за три дни. Като на втория ден помолих да спрат да пращат, защото установих, че ще ми дадат книгите на по-ниска  от коричната цена. След като написах „спрете да изпращате средства”, на третия ден се събраха още 2000 лева.

– Как си го обясняваш?

– С това, че хората имат усещане за липса на просветност, на култура, за опростачване на средата и искат да направят нещо в тази посока. Искат да бъдат съпричастни. Някои са по-дейни като мен. Други преценяват косвено да подпомогнат и според мен са се разпознали в тази моя идея, която цели да се постави въпроса за проблема за нивото на култура и образоване в България и то извън София. Изобщо за това, което се случва в по-малко населените места на ниво култура, образование и изкуство.

– Какви хора срещна при пътуването си? С какви впечатления си от тези, към които е насочена каузата?

– Кметове, директори на училища, общински съветници, директори на библиотеки, читалища, предприемачи по места. Срещах се хората, към които е насочена каузата. По принцип, когато пътувам където и да е по света отивам при местните, старая се да разбера как живеят. Бил съм в Родопите над 40 пъти. Посещавал съм много пъти местата, описани в книгите. Познавам хора там, има с кого да се срещна. Комуникативен съм, интересно ми е да чуя какво ще кажат.

Всички реагираха много топло. Намерих контакти на директорки на училища и след един ден ми казаха: „Заповядайте в час по История, в час по Литература. Говорете с децата”. Хората, като чуят за какво става дума, откликват. Кметицата на село Момчиловци ме прие без да имам предварителен ангажимент. Отидох на площада в неделя, намерих хора, разказах им за какво става дума, помолих за телефона на кметицата и тя дойде след час. Прие ме в кметството. Има топъл прием, както в частта със събирането на средствата, така и тази със срещите.

– Ще бъде ли верен изводът, че не е толкова трудно да се правят добри дела?

– Естествено, това важи за всяка дейност. Искам фокусът да е върху това, че ако имаш идея и достатъчно предприемачески дух, вярваш и полагаш усилия, ще я реализираш… Едно от нещата, които много ме е дразнило в България е, че винаги, когато имаш идея или проект, се намират много хора, които да ти обяснят, че няма как да стане. Майка ми, включително, може би ме пази, не знам, каза: „Как ще направиш това нещо? Това е невъзможно! Звучи толкова мащабно!”. Ако човек си сметне внимателно нещата, се случва с лекота. Наистина чух от твърде много хора: „Недей да го правиш. Това няма да се получи”. Това е един от примерите, които искам да дам. Ако човек наистина иска нещо и вярва, може да го направи и няма сила, която да го спре.

–  Спомена някои стъпки към успеха. Кои са другите?

– Идея, план, непримиримост, да не се отказваш от неуспехите. Няма да крия, че първите два пъти, когато отидох в Сопот, Карлово и Калофер, нещата не минаха по най-добрия начин. Взех си поука, съответно да можеш да си направиш равносметка, да я нагодиш към идеята си. Да не слушаш песимистични гласове. Да си енергичен, защото хората усещат, особено по тези малки населени места. Казват: „Личи си, че го правиш с воля, желание, а не по задължение”.

– Ако не си вярваш, вероятно няма да спечелиш доверието им и да ги ангажираш с каузата си.

– Да, по никакъв начин няма как да ги спечелиш. Те се кефят, запомнят. Друга стъпка е повече вяра в собствените умения. Иска ми се да го видя в хората, защото много се подценяваме.

– В описанието на каузата си засягаш темите за ролята на жертва, за чувството за малоценност.

– Това е нещо, с което се боря от години насам. То е на всички нива. Даже не знам дали е само в България или си е в човешката природа, но в България е много силно изразено.

– Да не скачаш много на високо…

– Да, и това идва от най-близките ти обикновено, което е най-тъжното. За това не са ни виновни политиците, те просто се възползват.

– Мислиш ли, че се възпитаваме едни други в тази посока?

– Абсолютно, това е истината. Това не е просто кампания за раздаване на книги. Повече неща ми се иска да постигна. Да се даде пример. В България много хора дават мнение, гледат отстрани, но нищо не правят. Малко предприемат конкретни действия. Когато ги предприемат, обикновено са успешни,това е моето наблюдение. Толкова много хубави идеи,оставащи без реализация. Хубаво е да се предприеме действие и да си последователен. Ако хората имат малко повече визия и желание изобщо нещо да се промени за добро в техния живот, може да се случи.

– Как виждаш протестите в този контекст?

– Много закъснели. Много отдавна управляващите трябваше да са вън от ръководни позиции , уви апатията владее все по-голяма част от обществото и наглите лъжи правят впечатление на все по-малко хора. Хубаво е, че се случиха тези протести, притеснявах се, че хората съвсем са се примирили.

Аз организирах концерта-протест на „Орлов мост” с още един човек. И пак: „Няма да успееш. Как ще вземеш разрешително от Фандъкова да протестираш едва ли не срещу нея и то на „Орлов мост?”, Взехме разрешително в последния момент. Гостувахме в телевизията на Слави Трифонов. От неговия екип не можеха да повярват, че сме успели. Те са единствените, заедно с нас, които са имали разрешително. Два пъти в историята „Орлов мост” е затварян за нещо такова, официално.

– Как ще коментираш репортажа за “ХелпКарма” по Би Ти Ви, тъй като и твоят проект събра средства чрез тази платформа? Как разбираш отчетността чрез дарителски кампании и къде смяташ, че трябва да е границата между доверието в добросъвестността и ангажираността с провеждането на кампания?

Репортажът ме изненада неприятно, защото бях с впечатлението, че „ХелКарма” са много прозрачна и стриктна платформа, що се отнася до отчетност. От мен искаха платежни документи, фактури, те управляват събраните средства и аз нямам достъп до тях. Трудно успях да въведа самата кампания в платформата, трябваше да мина техния процес на одобряване. За съжаление от видяното смятам, че страда най-вече дарителството.

За да няма въпросителни относно прозрачността на кампанията, споделям подробна информация и документация за отчетността на дарените средства.

– Покрай темата за “ХелпКарма” се появи информация в медии, че средствата за концерта на „Орлов мост” през септември, тази година – сцена, охрана, тоалетни и други, са били събрани чрез платформата. Появиха се и изводи, че „би следвало да има тясна обвързаност между организаторите на антиправителствена акция и платформата”. Как прие тази информация?

– Факт е, че около 50% от всички разходи бяха събрани в „ХелпКарма”. Появилата се информация е отражение на медийната среда в България… Оставам с впечатлението, че стремежът е всичко да се сложи под общ знаменател – „ХелпКарма” е лошо, исканията на протеста са лоши, организаторите са лоши. Приех публикациите както много други клеветящи и неверни информации в България – с усмивка.

ВТОРА ЧАСТ: Виктор Иванов и „Просвета за добро”: А ако беше: „Гордо вдигната глава сабя не я достига”? – ВТОРА ЧАСТ

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *