Виктор Иванов и „Просвета за добро”: А ако беше: „Гордо вдигната глава сабя не я достига”? – ВТОРА ЧАСТ

Виктор Иванов и „Просвета за добро”: А ако беше: „Гордо вдигната глава сабя не я достига”?
November 18, 2020
Мартин Мартинов и „Подай ръка”: Как се хранят 150 бездомни на ден?
December 7, 2020

снимка: facebook/ БНР Радио София

„3% от тези хора да променя, те да променят още 3% и да се получи домино-ефект… Иска ми се да накарам някои да се замислят по-критично и да мотивирам хора с идеи да ги реализират”

Виктор Иванов е на 33 години и това лято се зае с каузата „Просвета за добро”. С емоционално обръщение в платформа за дарителски кампании той аргументира защо предприема доброволческата инициатива и как смята да я реализира. А тя е със събраните средства да закупи 100 екземпляра от три български книги и да ги раздаде в библиотеки и читалища, както и на свещеници, имами, предприемачи и общественици, чрез които да стигнат до повече хора. Книгите са „Възвишение” на Милен Русков, „Калуня-каля” на Георги Божинов и „Крива на щастието” на Иво Иванов. Маршрутът на Виктор Иванов минава през градове, споменавани в произведението на Русков, и през населени места в Родопите, където се развива действието в романа на Божинов.

„Време е за закъсняло Просвещение, за второ Възраждане”, пише Виктор Иванов в разясняването на кампанията си. Защо избира „Възвишение” и „Калуня-каля”: „Защото описват събитията преди Априлското въстание от гледната точка на помаците в Родопите и хайдутите в Балкана. Две гледни точки – готино, нали. Защото в тях се говори за ценностите на българи и турци от този период. Ценности, които са както непреходни, така и загубени днес…” Книгата на Иво Иванов избира, защото в нея „има много хубави примери за това как малки хора могат да постигнат големи успехи, стига да искат”, споделя Виктор Иванов пред InspireHope.Space.

Разговаряме още за ценностите, морала, разделението и недоволството, гнева, „розовите балони”, които всеки за себе си е надул, за да оцелява, за българите в малките населени места, в които „живеят в тъмнина и мъгла”, апатията, ролята на жертва, чувството за малоценност. И не на последно място, как се следват каузи, предизвикват промени и се дават добри примери. Все теми, особено важни днес, и мотивирали Виктор Иванов да започне „Просвета за добро”.

Ако сте пропуснали първа част, последвайте линка: Виктор Иванов и „Просвета за добро”: А ако беше: „Гордо вдигната глава сабя не я достига”?

ВТОРА ЧАСТ:

– Заслужаваме ли управниците, срещу които недоволстваме?

– Всеки народ си заслужава управниците. Вярвам в това и тук критиката е повече в посока народа, отколкото управниците.Имаме една маса от хора, които не си дават сметка за елементарни процеси в страната, и явно някой трябва да им обясни на по-разбираем език, без да ги обижда. Трябва да ги изслуша, да разбере откъде идват притесненията им, какво ги кара да са обществено пасивно. И излизат много неща. Всеки управник, независимо от страната, в която управлява, ще навлиза в територията на гражданите толкова, доколкото самите граждани позволят и не теглят една  разделителна черта. Ако ние сме тотално пасивни, вярвам, че ще ти вземат и апартамента, и колата. Вярвам, че последната грижа управниците на България от 1990 насам са хората- ние само им се пречкаме в схемите от време на време. Българските управници са извадили късмет с такова преобладаващо население – примирено, апатично и продажно.

– Чакаме ли нещата да се случат сами, без да имаме дейно участие?

– Без да имаме никакво участие. Лошото е, че когато те крадат очевидно, пак нищо не правиш, защото “може да бъде и по-лошо”. Сещаш се едва, когато в лично качество пострадаш много. Преди три години с приятел, който живее извън София, говорихме за спешността от съдебна реформа. Той каза: „Какво ми говориш за тази съдебна реформа, ние нямаме пари?!”. Аз казах: „Няма да имаш пари, докато нямаш съдебна реформа”. Не ме разбра съвсем. Брат му е полицай, който беше убит от друг полицай. На втора инстанция съдът изкарва убития виновен, в случая има лоби + подкуп. Този мой приятел ми се обади: „Чак сега разбирам колко много беше прав”. Затова казвам, че хората се усещат в момента, в който им се случи случка.

– Кошмарен пример.

– Има много други. Този с водата. Няма вода в България. Ти гледаш как те крадат две-три години, изсичат горите, пренасочват водата и изведнъж: „Ама аз нямам вода в къщата да си изкъпя детето”. Да, защото две-три години си казваш… Нищо не си казваш, просто апатия. Хората трябва да се научат да бъдат по-активни и критични. Това ми е една от основните цели.

– Как смяташ да го постигнеш?

– Събирам хора, говоря им за тези неща, свързвам примерите със случките в книгите, защото много неща са сходни.  Не очаквам и не мога да стана спасител на държавата, но ако успея 3% от тези хора да замисля и променя, а те да променят още 3% и да се получи мини-домино ефект ще е страхотно. Възможно е и нищо от това да не се случи, тогава просто ще съм популяризирал тези прекрасни български книги, вярвам хората ще ги четат. Надявам се да вдъхновя и други да започнат нещо подобно, техен си доброволчески проект или инициатива. Обикновено всеки има кауза неща, за които мисли, а не предприема действия. Иска ми се да успея да накарам някои хора да се замислят по-критично, а от друга страна  – да мотивирам тези с идеи да ги реализират.

– Какъв е националният идеал на България за 2020 г.? Връщам те към описанието на каузата. Това са много силни думи.

– Българският национален идеал е съществувал в края на XIX век:  Обединена и свободна България. Със Съединението се приема, че националният идеал е постигнат. Оттам нататък няма дори дебат въпроса и той изчезва, нямаме идеал. В момента масово е кражби, далавери. Ценностният ни компас е объркан. Хората гледат собствения  си балон и вярва, че ще си го запази. Ако продължаваме така, просто ще ни влязат в балона, както и правят чрез различни закони. По-добре да се активизираме преди да се е случило, защото политиците грабят толкова, колкото народът им позволи.

Другото, което е много лошо на ниво ценности, е, че младите търсят бързата, лесната печалба. Корупцията е двупосочна. Това е порочен кръг, който се върти и се захранва.  Този, който ги дава, също да се понапрегне повече и да си свърши работата с работа, а не с такъв тип прийоми. Лошото е, че търсейки бързата печалба, българинът, особено в малките населени места, е готов да вземе и 30 лева, и 300 лева. Малко си дават сметка, че тези пари са взети от тях веднъж.

– А може би и многократно.

– Да, за да ти ги дава някой, той вече ти ги е взел. Просто ти не си се усетил. Тъжно е. Другото тъжно са демографските прогнози за България 2030-2035г. Ако не направим нещо в това десетилетие, тази страна, която е с богата история и не само, бавно, бавно ще приключи.

– Какъв изход виждаш?

– Трябва да мине през активизация и политика. Т.е. хората да се политизират повече, да си намери хора, които са почтени и неподкупни, да направи партия. Тук за себе си аз претърпях метаморфоза, защото традиционно политик в България е много мръсна дума, но обективно погледнато моделът е такъв и промяна към момента е възможна само чрез партиите. Да не си продаваме гласовете и да гласуваме, за да неутрализираме купения и корпоративния вот. Няма толкова лесно да си манипулират схемите, ако повече хора са въвлечени в обществения живот.

– Каза, че събираш хора, за да им говориш по тези теми.

– Например, в Карлово се свързах с наследник от рода на Васил Левски и го помолих да организира свои контакти в града. Говорих в читалището, ако имат възможност, хората да дойдат да чуят идеята. На тези събирания се старая да говоря възможно най-малко. Те да говорят повече, аз модерирам с въпроси. Главната ми цел е да развия или доразвия критичното мислене, защото ми се струва, че то почти липсва, особено извън големите населени места. Там цари дезинформация, проблемът с медиите стои много жестоко, често хората вярват безусловно на казаното по телевизията или написаното във вестника.

– Имаш ли усещането, че предизвикваш промяна?

– Промяната се случва много трудно. Не бих казал, че съм я предизвикал, нито че само един човек или дори група от хора могат да я предизвикат. В случая на кампанията “Просвета за добро” промяната се надявам да бъде прокарана през литературата, защото нещата са представени по по-въздействащ начин. Тъжното е, че българските автори в последните 150 години говорят за сходни проблеми, немалко хулят народа, което е показателно. На всяка книга съм залепил послание, което  е красноречиво. Ако някой си направи труда да прочете тези книги и посланията, вярвам, че ще се случат градивни мисловни процеси в. Чувам от хората, които са ми контакти в градовете, че книгите се търсят. Взимат ги, което се надявам да значи, че ги и четат.

– В ежедневието, което водим, като че ли рядко става дума или не достатъчно често се замисляме за нематериалните неща извън балоните ни.

– Много от хората в България живеят в бедност, която е реална, а не статистика. Може би не им и остава време да се замислят, положението е тревожно. Те са в „мъртва хватка”. Маргинализирани. Част от хората, които виждам из България, са без надежда, нито мотивация за промяна.

– Мислиш ли, че ти, други, които също реализират каузи, им дават надежда?

– На част от тях, да. Казват, че е много хубаво да видят млад човек, който идва от София, деен, активен. Казвам им: „Има бъдеще. Смениха се поколенията. Ще се оправят нещата, просто трябва и вие да сте по-дейни и информирани, да не се оставяте да ви лъжат”. И те казват: „Ами те нас ни излъгаха вече”.  Тяхното поколение общо взето е излъгано. „Ние ще слушаме, вас, младите”. Хората в Родопите са се усетили и много добре знаят за какво става дума.

– Имаш ли отговор как да спрем разделението в обществото?

– Разделението е на всички нива. Може да бъде спряно  по-адекватни лидери, защото разделението идва от там. Трябват адекватни лидери, които да дадат добър тон. Нашите лидери продължават да ни делят, последните 30 години са ни делили в собствен интерес. Ако не се намери някой, който да каже: „Вижте ние заедно трябва…”, не си представям, че ще се случи от само себе си. Хората са се озлобили, което е другото много тъжно нещо. Трябват лидери, които достатъчно ясно да обясни защо това не работи за страната, за хората, които са избрали да живеят в нея все още.

– Откъде да дойде този лидер? Когато се появи ново лице, се вадят „кирливи ризи”, познанства, размиват се представи, започват тълкувания и хората се губят между истините… А и „политика” в България отдавна е мръсна дума.

– В Западния свят всеки пети се занимава с политика. Там защо не е мръсно? Ангажирани са и се постигат резултати за тяхното добруване. Демокрацията започва и свършва от площада. Съответно очаквам този човек да дойде от площада, както много политици са идвали от улицата. Тези, които са с по-добри идеи и с повече подкрепа, биват с гласувано доверие за определен период. Хората трябва да са осъзнати през цялата година, а не веднъж на 7-8 години, когато нещо скандално се случи. Трябва да искат отчетност, да държат сметка, да не се притесняват, че задават въпрос на някой, който е на по-висока позиция от тях.

– В крайна сметка политиците са избрани и работят за народа.

– И да не са те, дори да става дума за шефа в работата, например. Холандският психолог Хофстеде прави изследване и говори за т.нар. „power distance”, т.е. колко ни е страх от противопоставяне на авторитетите. Страни, които обикновено са много по-успешни социално и финансово, нямат страх от авторитетите.

– Това е интересна тема.

– Интересно е. Това е изследване, международно признато и валидирано.

В България казваме : „Преклонена главица сабя не я сече” в този ред на мисли. Ако беше: „Гордо вдигната глава сабя не я достига”, със сигурност положението щеше да е много по-различно. Някой ни го е пуснал този израз, не знам как се е вкоренил така дълбоко. По-лесно да си жертва, отколкото победител, без значение от историческия контекст. Някой да ти е виновен, ти да се оплакваш и ето: „Преклонена главица…”. Това трябва да спре. Вече сме 2020-а! Половината ходихме  и живяхме в чужбина. Аз съм на 33 години и искам да си живея живота в свободно място, в което инициативите са свободни, а не в порочна среда, в която всеки се страхува да си каже мнението. Хората извън София ги е страх, признават ми. Страх ги е, че ще си загубят работата, че ще бъдат набедени и отхвърлени от местното общество. Това трябва да спре!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *