Мартин Мартинов и „Подай ръка”: Как се хранят 150 бездомни на ден?

Виктор Иванов и „Просвета за добро”: А ако беше: „Гордо вдигната глава сабя не я достига”? – ВТОРА ЧАСТ
November 27, 2020
Имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов: За ваксините срещу коронавируса и въпросите без отговори
December 22, 2020

„Щастлив съм, когато срещна очите им… Това е моят начин на живот. Не знам кога бих могъл да спра… Доброто е заразно”

Мартин Мартинов се грижи за прехраната на средно 150 бездомни. Всеки ден. През по-голямата част от годината. Тази, въпреки пандемията и всички трудности за бизнеса си, е спирал само веднъж. През август. Това е историята на инициативата му „Подай ръка”, която започва през ноември, 2017 година. „Щастлив съм, когато срещна очите им. Това е моят начин на живот. Не знам кога бих могъл да спра. Доброто е заразно. Убедих се”.

През 2015 година Мартин наема помещение в София за ресторанта си „Гамбринус”. Две години по-късно той стартира инициативата „Подай ръка”. Без фондация „зад гърба си”. Започва сам, с помощта на дарители, които осигуряват продукти за приготвянето на ястия за стотици бездомни. Безплатната и прясно приготвена храна Мартин раздава на две места в София и пред ресторанта си в Костинброд. „Всеки ден от Костинброд излизам със 170-180 порции храна”.

Снимката е правена преди пандемията

Това не е „захаросан” разказ за доброто, става ясно още в началото на разговора ни. Договорът на Мартин с хазяите му в София бил 5-годишен с възможност да се удължи за още 4. При положение, че нито една от двете страни няма претенции. Такива се появили, но от жители на квартала, които изразили недоволство, че пред заведението всеки ден от ноември до края на март, понякога и по-дълго, се събират не добре изглеждащи хора. В този период Мартин вече подготвял заведението си в Костинброд. Ресторантът отворил врати на 1 март, тази година. Дни по-късно Мартин научил, че трябва да освободи помещението на заведението си в София.

– Защо е това противоречие – толкова хора ти помагат и в същото време има недоволни от събирането на „недобре изглеждащи хора”?

– Всеки е съпричастен, но ако пред магазина му стои такъв човек, вече не е. „А-у тази жена мръзне навън” и всички казват: „Горката!”. Могат да й дадат 5 лева, но ако тази жена спи във входа им, ще я изгонят.

“Защо не започна

да храня хората?”

Като дете, казва Мартин, видех ли свещеник на улицата, ходех да му целувам ръка. В детството му хората, които просят, били рядкост, но видел ли такива, баба му и майка му винаги му давали стотинки, за да ги сложи той в протегната длан. Когато дете, с което играел, харесвало негова играчка, Мартин му я подарявал. Днес той е на 43 години. Никога не е подминавал човек в нужда. Просто в един момент си казал: „Защо не започна да храня хората?!”. Решил, че ще храни бездомни, когато има работа. Ресторантът му в столицата бил „зимен”, работел от средата на октомври до края на март, понякога до средата на април. В пост във фейсбук Мартин обявил старта на кампанията „Подай ръка” на 1 ноември. В началото мислел, че ще се справи сам, като очаквал да храни 20-30 души на ден. „Защо, Марто, с това добро дело не привлечем и други хора?”, предложила му негова позната. Така и направил. И по-добре, защото опашката пред ресторант „Гамбринус” в София, както се казва и този в Костинброд, бързо нараствала. Увеличавали се и дарителите на хранителни продукти. Първата кампания приключила през март 2018 г.

Раздавах брошури на бездомни.

Правя подбор, за да няма спекулиращи

Преди началото на „Подай ръка” през 2017 година, Мартин стартира информационна кампания за бездомните. Направил брошури и ги раздавал на нуждаещи се, които срещал, около жп гарата, автогарата, подлези. Клиенти на ресторанта му също вземали брошури, за да ги дават, когато видят бездомни.

Снимката е правена преди пандемията

Независимо дали са

възрастни жени, които помагат с 2 кг ориз,

или млади семейства –

с 20 кг ориз

Мартин не събира пари. Когато са намесени, винаги се появява проблем, смята той, без значение за какво се отнася. Благодарен е на всеки, който е дарил продукти. Независимо дали са възрастни жени, които помагат с 2 кг ориз, или млади семейства – с 20 кг ориз. За Мартин са дали еднакво грижа, любов, надежда. „Всеки според възможностите си, важно е желанието. Без значение дали ще дари при мен или другаде. Когато съм получавал по-големи дарения, съм препращал. Примерно в дом в село Пудгумер дарих гъби и патладжани, когато получих големи дарения и нямаше как да използвам всичките. Препращам, за да не се разваля и похабява храната.”

Мартин следи за равноправие. Раздава храна на бездомни. „Ако утре опашката се увеличи на 190 души, а аз съм с 180 пакета, какво правим? 10 души остават без храна”. Повечето бездомни в София се познават. Те самите следят за хора, които не са бездомни. За да не се разправят помежду си, споделят на Мартин. И той казва на съответния човек, че няма да получи храна. „Може да е нуждаещ се, но храната е за бездомни. Не мога да се грижа за всички нуждаещи. В момента има много такива. Когато съумея, имам разписки, пращам по куриер пакети на хора в нужда. Например, в столичния кв. „Надежда” има семейство, на което нося продукти, но не винаги имам възможност…”.

Как се справям сам?

След затварянето на ресторант „Гамбриус” в София, Мартин продължава кампания „Подай ръка” от този в Костинброд. Всеки ден персоналът, който работи там, помага за приготвянето на храната за над 150 бездомни. И всеки ден Мартин товари пакетираните ястия – първо и второ, и пътува към София, където ги раздава на две места. Пред ресторанта в Констинброд изнасят 20 пакета, тъй като мащабът на кампанията там не е голям. Слагат табела „Ако си гладен, си вземи”. На опашките се спазват дистанция и препоръчаните мерки.

Когато знаеш, че 150 души разчитат на теб

– Да, имам разходи, които са финансови. Като се преместих от София, можех да кажа, че кампанията приключва.

– Защо не го направихте?

– Когато знаеш, че 150 души разчитат да се нахранят… Вчера ми свърши хляба, и казах на една жена, която беше на ред, че нямам да й дам. Но и дадох кутии с храна. Тя каза: „Нищо, важното е, че ще сложа нещо в устата”. 70% от хората на опашката са едни и същи. Познавам ги. Знам историите им.

Разговаряме два дни преди повторното затваряне на заведенията. „Нямам представа как ще се справя. Ще видим как ще върви кетърингът”. Колко кетъринг ще има, когато хората нямат пари? Оборотът вече спадал. Ако няма достатъчно работа, няма как да задържи персонала през този период. Приятели сигурно ще помогнат с приготвянето на храната за бездомни, но не може да е ангажимент в дългосрочен план.

„Ще е трудно, защото сам няма да мога да готвя за 170 души. Да обеля 4 чувала картофи, да ги нарежа, да сготвя, да пакетирам храната. След това да я извозя до София, да я раздам. Това може да се случи един-два дни. По-голямата част от персонала ми е от София. Никой няма да идва, заради сините ми очи. Ако е един ден, само за Коледа, например, всеки щеше да каже, че не иска пари. Но когато е целогодишно, защото не съм спирал тази година…” Въпреки трудностите, Мартин продължава кампанията „Подай ръка”. Така се чувства нужен и необходим. „За мен е жизнено важно да бъдеш първо добър човек и второ – да помогнеш на някого. Да се грижиш за някого, който няма.”

В числа за хора, храна и пари

На ден кампания „Подай ръка” изхранва минимум 130 бездомни и максимум 170-180. Всяка година, след старта през ноември, първите 5-6 дни идват 50-60 души. Първоначално са по-малко, защото много от хората не са запомнили от предната година кога започва кампанията. Тъй като повечето се познават, новината бързо се разнася и опашката се увеличава в следващите дни.

Снимката е правена преди пандемията

Ако и двете ястия

са с месо, пакетът излиза 3,50 лева

Един пакет съдържа две ястия – супа и основно. Ако и двете са с месо, с кутиите, вилица, лъжица, две филии хляб и найлоново пликче, пакетът излиза 3,50 лева. „За 100 души това са 350 лева. Средно са 150, значи 525 лева. Когато храната е постна, примерно супата е картофена и второто е ориз с лук и грах, пакетът отива на 2,30 лева.” В периода на затягане на мерки Мартин се изправя и пред трудността да се снабдява с пластмасови кутии, прибори и пликчета. Магазинът, от който ги купува, също затваря. Ситуацията с храната е различна всеки ден.

Когато храната

е постна, пакетът отива на 2,30 лева

„Месото е по кът, но се справяме. Кутии ми трябват. Това е сериозен разход. Всеки ден заминават по 150-160 кутии от вид. 100 кутии са около 18 лева. 100 пликчета са 2,60 лева. Трябват и прибори, салфетки.” Мартин е подновил видеата във фейсбук. Спрял за известно време, понеже някой казал, че си прави реклама. „Качвам, за да видят хората какво се случва с техните дарения. Те ми даряват продуктите. Да има „черно на бяло”.

Физици, учителки, счетоводителки, артисти, известна певица

„Никой не знае утре къде ще се намира. Днес си вкъщи под завивката, утре си под някой мост върху кашоните”

„Не е никак лесно”, казва Мартин за това как понася нещастието, което среща. Историите са различни. Има на физици, учителки, счетоводителки, артисти, както и известна певица. Има бездомни от предната карантина, които са живели под наем, загубили работата си, не могли да си платят наема и са улицата. Това ще се случи с много хора, смята Мартин. „Има много измамени. Разбира се, има хора, които сами са се докарали до това положение, дали са били с кредити, дали са били комарджии. Но и те са ХОРА. Всеки прави грешки. Никой не знае утре къде ще се намира. Днес си вкъщи под завивката, утре си под някой мост върху кашоните.” Историята на една известна певица е сред тези, повлияли му силно. Тя се отказала от кариерата си и продала всичко, за да гледа болния си мъж. Възрастната жена теглила кредит, изпаднала в безизходица, взели й жилището и така стигнала до кофите за боклук. „Споменавал съм името й в интервюта. Не обръщат внимание. Разбирам някой да поиска да помогне на тази жена, но не се случва. Не искам да се спекулира. Това е жена. Не съм от тези, които ще снимат и качват хората да се молят за нещо. Или помагаш, или не.”

Как печеля сърцата на дарители?

Света на „Още и още” / Света на „150 бездомни, чакащи на опашка за храна”

С това, което е „черно на бяло”, което се вижда”. Много дарители и доброволци са присъствали на раздаването, опитвали са храната. Човек не може да е безучастен пред 150 бездомни, чакащи на опашка за храна.

Тази година Мартин бе сред номинираните в кампанията на БНР „Будител на годината”. Забелязали са го, обърнали са внимание на усилията му. Така го приема. „Бях поласкан, но не ме прави щастлив. Щастлив съм, когато виждам тези хора, техните очи.” Мартин смята, че има много стойностни Будители, за които да се говори. „Доброто е заразно. Пробудил съм добротата в доста хора.”  И все пак не вярва, че ще станем по-съпричастни и сплотени като общество. Няма как всички да станат добри. Смята, че възпитанието и средата са много важни. „Искрено ме радваше, че родители водеха децата си да помагат. Не да раздават храната, а да поставят кутийките в пликчетата, да слагат приборите в салфетки. Родителите искаха децата да имат участие. Прави ми впечатление, че за много родители това е важно, мислят за възпитанието на децата си.”

Щастлив съм, когато

виждам тези хора, техните очи.

– Няма как всички да сме добри, но нека повечето бъдем такива. Това ли е?

– Колкото повече, по-добре. Затова казвам, че се надявам повече хора да се „заразят” с добротата. Не всеки може да се нагърби с такова нещо, да дари, да отдели време, но има други начини. Като видиш гладно дете, да му купиш парче пица. Някои не могат да даряват, разбираемо е. Вижте колко страшно става в държавата. Имам заведение, но подкрепям мерките. Баща ми е с коронавирус. Моя близка, приятели. Когато огънят е близо, мислиш по друг начин. Всички ще изгубят по нещо, но не могат да се изгубят животи, да се рискува здравето на много хора. Предпочитам да има пълно затваряне за два месеца и след това да се отвори, отколкото да се балтаем така с месеци.

Защо не се върнем години назад?!, възкликва Мартин. Хората какво са имали и с какво са разполагали преди комунизма. Колко по-щастливи и по-добри са били. Радвали са ги малките неща много повече. Сега има хора, които може да им се подари нова кола, а на тях им е все тая. Искат още. Повечето искаме още. Питам го как се чувства, познавайки Света на „Още и още” и Света на „150 бездомни, чакащи на опашка за храна”. Всеки решава за себе си за кого да се грижи. Един се грижи за семейството си, което е естествено, казва Мартин. Има и такива, които избират да се грижат за другите. „Аз не съм в този свят на „още и още”, никога не съм бил, няма и да бъда.” В София, буквално на улицата, под открито небе, живеят около 380-400 души. Мартин е завел писма в Столична община. Помолил е за помещение в София за социална кухня за целогодишна работа. „Надявам се да ми обърнат внимание.”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *