Гергана Брънзова игра в WNBA, разбра се с диагнозата „МС” и се обърна отвътре навън: Любовта е лек

Лео Кадели и приятели: Помагаме безвъзмездно, но не безусловно
July 3, 2020

„Желанието ми е да видя положителната промяна, в която вярвам: в баскетбола, в това да помагам, да съм полезна на тези в нужда. За мен е много важно да има защо да съм била на този свят”

Гергана Брънзова е една от четирите българки играли в WNBA. Баскетболът е една част от нея. През 2015 година основава фондация „Стани по-добър” в памет на своя баща – баскетболистът Бойчо Брънзов. Другата част от Гергана е любознанието, което я отвежда до личностното израстване и безусловната любов. В резултат тя се разбрала с диагнозата „Множествена склероза – МС”. Точно тези думи Гергана използва, за да обясни как е направила титаничния скок, който изглежда като чудо. Зад това чудо се крие силата й да „гледа нещата право в очите и да анализира”. Гергана използвала тази си сила, за да проумее МС, всички емоционални блокажи и да постигне мир със себе си. Днес тя няма тази диагноза. На нейно място Гергана има достигнати истини, осъзнатост и намерение да използва себе си като проводник на опит и знания, за да помага на другите. Прави го чрез фейсбук платформата си Mind Body One.

„промяната е отвътре навън” , мотото на Mind Body One

„Как се заобичваш?”, повтаря тя въпроса ми с усмивка. Често се случваше в разговора ни, защото това не беше интервю и не може да бъде. Гергана има излъчването на спокоен и търпелив учител с блага и насърчителна усмивка. И наред със споделянето задава провокиращи въпроси, които те карат да се обърнеш към себе си и да откриеш личните си отговори-истини. Гергана направила същото, когато погледнала МС „право в очите”. В разговора ни го повтори, както всеки път, когато се стреми да помага на другите да стигнат по-леко до своята същност, да се преоткрият и изпитат хармонията на безусловната любов. И в двата случая уроците са ценни. Получаваш знания за пътя, който Гергана е изминала до регенериране на тялото и духа. Проследяваш траекторията му, замисляш се над въпросите на тази изумителна жена и се вглеждаш в себе си. Нещо, което днес малко правим. А, както е мотото на Mind Body One, „промяната е отвътре навън”.


Как се стига до WNBA или

колко простичка е рецептата за успех

„До WNBA се стига с желание”, казва Гергана с лъчезарната си усмивка. „Не може да е толкова просто!”, възкликвам. „Абсолютно точно така е. Желанието е нещото, което е основата на всичко, вътрешната мотивация. При мен това е било, говоря от собствения си опит. Не мисля, че има формула за това. Ако трябва да структурирам стъпките, без желание не може”. Няма как да не се съглася. И все пак желанието трябва да бъде подплатено с ред спортни и личностни качества. Да, потвърждава по-късно. Но първо да поговорим за страха от провал, който често няма връзка с обстоятелствата. Важно е, защото после ще се окаже, че страхът е ключов и за емоционалните блокажи, чиито последствия биха могли да бъдат непредвидими.

Гергана никога не е изпитвала страх от провал. Не мисли, че някога е съществувал. А може пък и да го е имало, допуска след кратко колебание. И все пак дори да се е появявал, при Гергана не е действал като „спирачка”. Ключът е в отношението й. „Няма лошо в страха. Приемам го като нещо, което ми помага, защото ми казва: „Гергана, тук усещаш някакво неудобство, дискомфорт. Какво е това?”. Разглеждам го и вече сме приятели. Просто предизвикателство и си гледам напред към нещата”. Звучи простичка житейска рецепта, отбелязвам аз и с Гергана заговаряме как хората сме свикнали да усложняваме всичко. В крайна сметка често стигаме до примирението. „Защо? Защото е по-лесно да влезеш в рамката и да си стоиш в нея. Да си на сигурно място. Всичко тръгва от комфортната зона на дискомфорта. Свикваш с този дискомфорт и става твой комфорт”.

“Талантът е 5-10%. Всичко друго

е желание

и работа”

Гергана винаги е приемала, че талантът е 5-10 %. Всичко друго е желание и работа. С тях можеш да компенсираш някои неща. „Когато кажеш баскетболист, какво си представяш? Висок, атлетичен…”. Да, точно така. Мъгси Богс, оборва ме Гергана. Той е висок 160 см. Играл е в NBA. Замълчавам. „Това са състезателите, с които съм израснала. Винаги съм била в обкръжението на хора, които са ме мотивирали. Разбира се, важна е и семейната среда.”

Възпитание и самовъзпитание

Възпитанието и генетиката са важни, когато градиш спортна кариера. Все пак нещата са комплексни, както стана ясно. Същото важи и за живота ти извън спорта. Процес на израстване е, но семейната среда е много важна, защото е основата. Не са първите 7, а първите 2-3 години. Тогава на подсъзнателно ниво се случват много неща. Предусетила, че ще питам откъде знае това, казва, че е достигнала до тези истини чрез личностното си израстване и постоянното й любопитство и желание да обновява знанията си. Ученето е цял живот. Не е завършването на първо, второ висше, магистър, докторантура…

„И да кажеш, че си приключил с образованието. Не! Това е житейското училище, в което се учиш на всичко. Както уча сега квантова физика, мога да погледна и психология, парапсихология, междуличностни отношения и други, които много ме вълнуват. Важното е да имаш желание и мотивация… Направи ти впечатление, че не съм афектирана от пандемията, че съм ведра, усмихната…”, преминава Гергана към пример. А състоянието й беше точно такова. Продължава с обобщението, че всички живеем в един общ свят. В същото време всеки си е отделно в собствения свят. Твоята реалност е тази, която виждаш, в която живееш. „Теб те изумява защо моята е такава, а твоята – друга. Как става? Не се учи”. Гергана, която е пътувала много, а днес животът й е между България и Турция, изтъква, че й правят впечатление много черти от народопсихологията ни. Като постоянното говорене у нас за учене, да се прочете къде го пише, защо точно така го пише… „Българинът се мисли за недостатъчен. В нашата народопсихология е. Винаги можем да бъдем повече, и повече, и повече. Това е чувството за малоценност”. Гергана смята, че в по-младото поколение усещането за недостатъчност леко отшумява. Нейните родители, казва тя, са продукт на това потискане. За нея са супер герои, защото са успели да отгледат личности, без да им прехвърлят въпросната угнетеност.

Кога осъзнах, че съм стъпила на вярата

Втора част….

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *