Ултрамаратонецът Краси Георгиев – наръчник за оцеляване, триумф на волята или как да се надскочиш – втора част

Краси Георгиев е ултрамаратонец със забележителни успехи, а погледнеш ли ги в контекста на житейския му път, значението им надхвърля представата за чисто спортни постижения. Добиват смисъла на триумф над обстоятелствата и всички привидно ограничени възможности и граници, които някак сме свикнали да си създаваме. Или измисляме, както казва той. В сянката на спортните му успехи се откриват силата и волята не просто да победиш присъщия за човека навик да се съпротивлява на промените, но и куража да ги търсиш и все да надскачаш себе си. „Искам простоянно да виждам какво става зад хоризонта. Сигурно е любопитство. Може и по-гадно да е, но научаваш различни неща. И изгревът ще е друг”.

Необикновен човек е Краси. Разбираш го още в първите минути. Не само, защото знаеш за всички опасни предизвикателства, които е преодолявал. Този мъж с прошарена брада, физиката на спортист и много татуси разказва за постиженията си с усмивка и вероятно с гордост, но никакво излишно самоизтъкване не се долавя. Говори за победите си със същия тон, с който разкрива и най-мрачните периоди в живота си – когато 23-годишен похарчва 60-те си паунда в Англия, известно време преживява с храна, изхвърлена в кошчетата от забързани купонджии, и спи на плажа, завит с картон; когато трябва да се откаже от идеята, че психологията е за него и да тръгне по съвсем нов професионален път; когато си проправя път в йерархията на ресторанти със звезди „Мишлен”, работи с топ кулинари, включително и Гордън Рамзи, но проглежда за собственото си саморазрушение, към което се е запътил с начина си на живот, включващ кокаин; когато в момент на слабост, се провесва над мост в Лондон и един случаен минувач му казва, че няма да се убие, най-много да се разболее… Краси разказва за всичко това без драматизъм, без да го преживява наново. Дори гласът му не се променя. Разказва с лекотата на човек, извоювал свободата на духа си, опознал и обикнал себе си, осъзнал принципите на живота и тичащ през него в пълен синхрон с тях. Разказва с идеята „някой да си вземе нещо от тази история”…

ПЪРВА ЧАСТ: Ултрамаратонецът Краси Георгиев – наръчник за оцеляване, триумф на волята или как да се надскочиш

ВТОРА ЧАСТ:

Надвесване над Уестминстърския мост в миг на слабост. „Ако се метнеш най-много да хванеш някоя болест”, провикнал се ухилен минувач

С течението на времето Краси туширал стреса и натовареността в работата с цигари, някое друго питие, чести излизания с приятели по баровете. Започнал да употребява наркотични вещества – първоначално веднъж в седмицата, после и по-често.

трябва да промени

живота си

Съквартирантът му тогава работел като дилър и сутрините им понякога изглеждали като тези във филма „Белязания” – с линии, споделял е и преди. Краси, който вече бил на 30, си дал сметка, че този начин на живот не води към нищо хубаво. Даже не му доставяло удоволствие. Една нощ, към 04:00 часа, докато вървял, стигнал Уестминстърския мост. Бил в странно състояние. Провесил краката си през парапета. „Ако се метнеш най-много да хванеш някоя болест”, чул зад себе си. Обърнал се и видял благата физиономия на младеж. Засмели се, заговорили се. Тогава Краси решил, че трябва да промени живота си.

Още на следващия ден отишъл във фитнес зала при инструктора Мат, който по-късно щял да му помогне да започне с маратоните. Как така от следващия ден е загърбил и наркотиците, и цигарите и започнал живот на спортист? Воля, казва Краси, и това негово качество вечно да гледа напред към нещо по-различно и интересно. „Защото в един момент – колко да е яко нещо, когато не ми носи удоволствие, скучно ми е. Нямам проблем да го оставя. Както с наркотиците, накрая ми беше тъпо. Взимам, но не откривам нищо ново”. Затова с времето хората увеличават количеството. Зависимостта е и физиологична, тялото свиква с 1 грам и трябва да увеличиш, за да се постигне същото въздействие.

наркотиците не му

дават абсолютно нищо

Краси се убедил, че наркотиците не му дават абсолютно нищо, което се оказало решаващ фактор да спре. Във фитнеса напредвал бързо, както в работата си, мотивирал се от прогреса и се стремял към нови постижения. Първата тренировка? Ужас, казва Краси, тичал на пътеката и след минути вече тичал към тоалетните да повърне. Било му трудно даже да се движи. След тренировката излязъл и запалил цигара. Станало му лошо – хвърлил ги. Повече не е пушил. Животът ти е като наръчник за оцеляване и за това как да промениш живота си. Мотивиращо е. Кара те да мислиш, че и ти можеш. „Да, винаги съм го казвал – всеки може.” А защо съквартирантът му, например, не го е направил? Не е искал достатъчно, отвръща Краси. „Не е имал нещо пред себе си, както аз бях с бягането. Като видях, че мога да бягам, това ме дръпна. Като видиш, че научаваш нещо ново, започваш да се надъхваш.” Краси винаги е бил големичък. Трудно е да си го представиш, гледайки го днес. Три месеца след първата тренировка свалил 25 кг. Вече бил мъж в добра форма, по който жените се заглеждат. „Това те надъхва – правиш нещо за себе си, постигаш нещо”.

Защо любовта към себе си

променя живота ти?

Преди да се промени, признава Краси, не се харесвал достатъчно. Как е стигнал до това осъзнаване? Питам го, защото смятам, че много хора не се замислят за тази връзка – животът им и те самите изглеждат по един начин, просто защото не се харесват. Според Краси може и много хора да го осъзнават, но не правят нищо. Знаят го, просто не им е приоритет. А ако се убедят, че животът им ще стане прекрасен, ако действат от позицията – аз се харесвам и правя само това, което е добро за мен? „Абсолютно! В момента, в който разбереш, че се харесваш, вече не правиш глупави избори от типа – ще го правя, за да се харесам на някого… Аз си се харесвам и си правя неща за мен. Ако някой ме харесва – харесва, ако не…”

само с три събития

са събрани 100 000 лева

И веднага дава пример със себе си. Много хора го харесват. Даже го спират по улиците – поздравяват го, благодарят му, защото от 2017 г. Краси тича в подкрепа на благотворителни каузи. Само с три от тези събития са събрани 100 000 лева за деца. И все пак току ще се намери някой да го хейти, както казва, но това ще го спре ли? Ще го разколебае ли в това, което прави, и в мнението му за самия него? Така че, важно е да се обичаш, за да промениш живота си към по-добро, съгласяваме се. А как се заобичваш? „При мен се получи така, че много ми харесват нещата, които правя, в какво се превръщам…”. Най-лесният начин да се харесаш е да започнеш да се променяш.

Другото е, че Краси никога не се самообвинява за минали избори. „Всичко, което е било в миналото, аз го прегръщам, защото това ме е направило. И сега, ако ми се случи нещо лошо, вместо да наведа глава: „И защо на мен…?!”. Казвам си: „Това ме подготвя за нещо в бъдеще.” Затова разказвам всичко това. Защото ме е направило човека, който съм.” Не се изисква сила или емоционална устойчивост за това връщане назад към трудните моменти. Краси казва, че даже споделя с удоволствие. „Защото искам хората да видят, че могат, получава се и ако аз мога, всеки може. Аз се гордея. Изминал съм един път, който малко хора изминават… Всяко нещо  ме е подготвяло за това, което е напред. Вселената си знае нещата. Не говорим за религия, просто това е енергия. Всичко си е наредено, има си смисъл, защо става така. Кой съм аз да питам защо е така? Повечето неща, които ни се случват, ги предизвикваме по един или друг начин.”

Да тичаш за личния триумф

и за да помагаш на деца

Фитнес инструкторът Мат му помогнал да започне с маратоните. Краси първо се включил в този в Единбург – 42 км. С Мат тренирали цяла година. „Много готино се представих, като за начало”. Днес Краси е на 48 години, бяга вече близо 20 години къде ли не по света. Някои от трасетата се водят за изключително опасни. Внушителни, само като гледаш снимки от тези маратони. Случвало се е да тича почти всеки уикенд. Има стотици медали, които майка му пази. Най-големите състезания са отбелязани с татуровки по тялото му – Сахара, Долината на смъртта, Камбоджа, Бали, Бразилия… Защото са едни от най-важните неща, а всяко голямо нещо те учи.

„Едно бягане – например, коридор №8 от Варна до Албания, от Черно море до Адриатическо море – учи те на нещо, не е само бягане. Всяко предизвикателство, което правиш, взима нещо от теб и ти научаваш за себе си повече. Не можеш да научиш нещо за себе си като гледаш телевизия. Трябва да излезеш от тази рамка, за да разбереш колко струваш и какво можеш, колко би издържал. Когато стане непечено, екстремно  – 250 км. на +55 градуса по Целзий, тогава истинският характер излиза. Знаеш, казват: „Дай му власт, повече пари и ще видиш какъв е”.

да разбера повече за себе си

Това е моят начин да видя какъв съм аз. Да разбера повече за себе си”. Идеята да тича за благотворителни каузи се появява през 2017 г. Тогава той вече живее в САЩ, закъдето заминава две години по-рано. В страната на неограничените възможности Краси помага на треньорката си да се подготви за амбициозен маратон – бягане през цяла Америка, 5000 км. Мислел да прекара два месеца в Уайоминг, САЩ, където живее треньорката му, но много му харесало и решил да поостане.

Всъщност често му се случва да реши да „поостане”, ей така, защото се чувства добре. Брат му, който е в Лондон, пратил багажа му в Уайоминг. Краси останал три години. През 2015-2016 г. приел поканата да тича в България в подкрепа на децата от Сдружението „Деца с онкохематологични заболявания”. Благотворителното събитие не се състояло по някаква причина. Затова, когато Краси пак решил да поостане, този път в България, поискал да направи нещо за тези деца.

мислел да поживее в Камбоджа

България не била в списъка му със страните, в които искал да живее. Вече 25 години бил в чужбина и не е от хората, които не се чувстват добре далеч от родината. През 2017 г. Краси си дошъл за месец, за да си оправи „някакви неща”. Мислел после да се върне в САЩ, да изкара още година там, след което да поживее в Камбоджа. „Тичал съм там, хубаво е.” Само че в България среща много готини хора и споменава някои от тях: Евгения, която била в борда на директорите в „Заедно в час”, Дарко от „Телерик”, Сашо от „Куестърс”, Ивайло Пенчев от „Уолтопия”… „А! Ами тук е много хубаво!”, казал си Краси и решил да поостане. Евгения го поканила на търг – известни личности продават благотворително от времето си. На събитието Краси се запознал с тв водещата Мира Добрева, която го поканила в предаването си и се сприятелили. „Какво да правя навън? Знам какво е, а тук може да откриваш неща, да правиш нещо”. Багажът му вече 5 години е в САЩ. „Трябва да си го взема, но не ми е задължително”.

Със същото спокойствие Краси обяснява, че някой ден трябва да отиде до Лондон, от където се сдобил с 10-годишната си виза за САЩ. Малко след като дошъл в България, разбрал за проблем с визата, заради който трябвало да пътува до Лондон. „Да ходя да се занимавам… Казах си: „Я, да видя какво става в България, а пък някой ден ще отида”.  

През 2018 г. Краси тича 36 часа на пътека в столичен мол. Кампанията е за събиране на средства за спортни лагери за деца, които са преодолели рака. Инициативата привлича огромен медиен интерес. Събрани са над 20 000 лева за ден и половина. Краси сам избира предизвикателствата си, като целта е да тества, или може би по-точно да изследва, възможноситте си. Още в САЩ искал да провери колко дълго може да тича на пътека. Допреди събитието тичал най-много 6 часа на пътека. „Дарявам от времето си и призовавам другите да дарят пари за децата. До мен имаше пътека и всеки, който искаше, можеше да се пробва”. Със събраните средства са финансирани спортни лагери за деца, преборили рака.

През септември, 2018 г. Краси тича 55 часа (330 км.) в градската градина в Пловдив. Събраните средства са над 40 000 лева, които отново са за деца, преборили рака, и пътуването им за олимпиадата в Москва. Спортното събитие, което се провежда всяка година, е за деца, преодолелели рака. Краси пътува с българските деца. „Върнаха се с медали. Участваха 24-25 деца и спечелиха 27 медала”. Краси обича да се предизвиква с „по-луди неща” и в същото време защо да не помогне. Така обяснява причините да тества издръжливостта си в подкрепа на благотворителна кауза. Сред „лудите неща” е и дърпането на 2-тонен пикап в продължение на 27.5 часа на стадион „Раковска” през септември, 2020 г. Целта на зрелищното събитие бе да се насочи вниманието на обществото към проблемите с психичното здраве. Инициативата бе част от Европейската седмица на спорта. Събраните средства по време на събитието бяха дарени на фондация „Кожа – платформа за психично здраве”.

По-различно ли се чувстваш да тичаш за кауза? „Когато правиш нещо голямо, мотивацията е друга. Например, когато тичах 36 часа на пътека, това са 260 км. за този ден и половина – спал съм общо 23 минути – веднъж 15 минути и след това 8 минути. Когато  тялото ти вече не иска да работи, боли те с всяка крачка, но трябва да го накараш да продължи.

когато правиш нещо

голямо, мотивацията е друга

Тук е голямата роля на благотворителността. Никога не е лесно, но е по-лесно да имаш нещо, което е над теб, много по-голямо. А това е много по-голямо от всички нас – когато правиш добро. Когато правиш добро за някого, вече е друга Вселена. Когато видиш, че се размазваш от бягане, но ще направиш някого щастлив, ще промениш живота на някого”.

Хората много неща можем да правим, доста сме силни. Просто се лигавим, казва той. В момента Краси работи по реализирането на поредното благотворително събитие, планирано за този септември. Събраните средства отново ще са за деца. Пак за деца Краси обикаля от години училища като лектор в инициатива на „Заедно в час”. „Искам да имат истински ролеви модели. Показвам им къде съм бил, какво съм правил, какви са истинските неща. Защото сред тях не е колко ти е голяма и скъпа колата. Да видиш Северното сияние, някое прекрасно място, да преживееш нещо. А не колко харесвания ще имаш в „Тик-ток”… Искам да прочетат книгата на Боян Петров, моята книга („Да тичаш към себе си”- б.а.), книгата на Йордан Йовчев, да говорят с Ивет Лалова...”

искам да имат истински ролеви модели

Краси е гостувал като вдъхновяващ лектор и в училища в Лондон. Спомня си как се изправил пред второкласници и разказвал за Полярния кръг, как е тичал на – 55 и е оцелял. „След което задават въпроси. Момиченце, индийче, една такава мъничка ме попита: „А как пишкахте на -55?”. (смее се – б.а.) Децата задават такива яки въпроси. По-големите питат за скорпионите, змиите…” Краси говори пред децата и за важността на пътуването, което ти позволява да видиш как живеят другите хора, да опознаеш други култури. „Някой като каже, че е расист… Ок, бил ли си, живял ли си с хора от други раси. Като не си, какъв расист можеш да бъдеш? Иди, опознай.”

Краси харесва Азия, както и Африка, където в Танзания живял известно време при масаите. Защо? „За да науча повече за тях”, изтъква Краси очевидното. Отишъл за бягане – 160 км. около един кратер от паднал метеорит в резервата, където живеят масаи. Завел го приятел, който е масаи, женен за американка. На Краси му харесало и поостанал при масаите.

Защо си измисляме граници?

Краси смята, че го правим не само в България, навсякъде е така. Хората не искат да излизат от комфортната си зона и цял живот мрънкат, че не им се е получило еди какво си. Добре, искаш да направиш нещо, иди, прави го, казва той. А какво ще кажеш за обстоятелствата? Често с тях се оборва тази теза, като се изтъква местоживеенето, средата, по-малкото пари, с които разполагаш… Пак са измислени граници, казва той. Хората постоянно си ги поставят. И дава пример. Някой му казва, че иска да отслабне. Краси предлага да му помогне – да го чака еди къде си и ще тичат. „Ох, ама е много рано, вали, студено е или пък е много топло… Или като ми кажат: „Нямам време”. Добре, де, моята треньорка – една от най-известните ултрамаратонци на Земята, тя е велика, става в 4, до 7:30 е изтичала вече 42 км. Прибира се, къпе се, води децата на градина и на училище, връща се, отива на работа. Прибира се и ляга да спи в 20-21:00 часа. Стига да искаш, можеш.”

Признавам, някак ще е неудобно да кажеш на човек с този режим, че нямаш време или не можеш нещо. На Краси също. „Аз съм на 48 и правя неща, които не съм правил преди. Преди година започнах с тотално нов спорт – кросфит. Скокове, щанги, въжета. Бях много зле – много хора, знаеш ли какво ги спира: „Аз не съм много добър в това”. Казвам: „Ясно е, ти започваш сега”. В началото с кросфита някои момичета вдигаха щанги повече от мен. Сега, след година вече ходя на ръце… Много хора ги е страх да започнат нещо ново, само защото мислят, че ще се излагат, ако не са достатъчни добри. Пак е от егото – някой ще те гледа, че няма да успееш да направиш нещо. Не е до излагане, а да го научиш”. А защо се стараем да показваме само хубави неща за себе си и живота си?

разказвам с идеята

някой да си вземе нещо от тази история

Заради егото ни, заради несигурностите ни, ставаме подвластни на стремежа да сме прекрасни във всичко. Затова Краси разказва за не толкова прекрасни неща от миналото си – свободно, без драматизъм. „Когато стоях на онзи мост, да, тогава съм се чувствал гадно, носът ми е кървял от кокаин, но съм преминал това и сега разказвам с идеята някой да си вземе нещо от тази история… Успелият човек не е колко пари има в банката.

За мен успелият човек е колко пъти, като падне, ще стане. Много хора, които са богати и никога не са изпитвали трудности, като паднат, направо се чудят какво става. Да се изправиш, да знаеш как става. Това е успелият човек.” Що се отнася за откъсването от вредни зависимости, трябва да можеш да се отказваш и от токсични приятелства. Опитваш се да помогнеш, казва Краси, но все пак това не означава да продължиш да си вредиш от солидарност към другаря. Не е лошо да имаш здравословен егоизъм. Това е да обичаш себе си, да слагаш себе си пред другите. Защото се раждаш сам. Важното е да се чувстваш добре със себе си.

„Много хора не искат да чуят истината. За да отидеш там, където никога не си бил, правиш това, което не си правил. Не може да правиш една и съща тъпотия и да очакваш различен резултат.”