Адрияна – градската среда й е лична кауза

Типови 3D визуализация: Софияплан/Cosmoscube Ltd.

* Много от проблемите в градската среда се коренят в липсата на ефективна комуникация между различните заинтересовани страни

* Промяната става само, когато ние всички я искаме

* Не е нужно да си архитект, достатъчно е да проявяваш отношение, за да помагаш за позитивната промяна в града

* „Зелен ринг София” е 30-километров рингов парк на София, който ще свързва над 35 квартала от най-големите жилищни квартали

* „Зеленият преход на гарите”, касае пустеещите терени от Сточна гара до гара „Подуяне” – не да се застроява плътно със сгради, а да помислим като общество какво можем да имаме там

Адрияна Събева е млада, образована и доста дейна. Всъщност, направо смайва с размаха, с който работи, при това по няколко проекта наведнъж. Веднага проличава, когато разказва с вълнение за всички инициативи, които движи едновременно. Прави впечатление и от биографията й, в която се забелязва преход от корпоративния свят към основаването на „Imp-Act Agency”, в която фокусът е върху постигането на позитивен отпечатък върху градското устойчиво развитие. „Дори когато съм била в корпоративния свят, винаги съм гонела повече принос към обществото и добавената стойност на проектите”, казва Адрияна, която бе номинирана за „Жена на годината” в категория „Общество” на списание „Грация” за 2022 г.

– Как се случи номинацията за „Жена на годината” в категория „Общество”?

– Абсолютно неочаквано. В категорията, в която бях номинирана, другите дами работят по сериозни социални проблеми. Маги Малеева, която е лицето на зелената промяна и устойчивото развитие в България от много години, Кремена Кунева, която толкова много направи за пострадалите от войната в Украйна, Олга Минева пък, която работи за борбата с домашното насилие. Моята кауза бих обобщила като градското развитие в проблемите, които виждаме в средата около нас, и решенията, които можем да намерим заедно като общество. Тази номинация смятам не толкова като лична за мен, по-скоро като преценка от страна на екипа на „Грация”, че тази тема е достатъчно важна и на дневен ред за обществото, което само може да ме радва, защото ми е лична кауза.

– Как се чувствате в компанията на дамите, които изброихте? Когато научихте за оценката, имаше ли размисъл за изминатия път, за проектите, по които сте работила, за да си кажете: „Ето, затова заслужавам тази номинация!”?

– (смее се) Благодаря ти, защото ме караш да се замисля още веднъж по тази тема. Естествено, зададох си въпроса „Защо?”. Смятам, че е заради последователността, която съм показала. Имам много проекти, с които се гордея, още когато бях от корпоративната страна. Седем години работех в БТК и във „Vivacom”. Много се гордея с „Vivacom Art Hall” в Телефонната палата, защото беше първото такова отворено и мултидисциплинарно пространство, в което се случваха всякакви събития. Още като корпоративен служител имам проекти, които са допринесли за социалния и културен живот.

След това бях част от TEDxBG. После – „Визия за София”, оценявам като сериозна инициатива, за която съм дала много усилия. Последните три години, след като основах „Imp-Act Agency”, се опитах да поставя фокус повече върху темите, които наистина ме вълнуват, и по които работим с група от съмишленици и с различни партньори. Така че усетих номинацията, като че съм успяла да намеря фокус и, както казах, съм показала последователност.

– Как стигнахте до основния мотив – работата Ви да е фокусирана върху положителната промяна в градската среда?

– Дори когато съм била в корпоративния свят, винаги съм гонела повече принос към обществото и добавената стойност на проектите. Занимавам се с ПР, това е професионалният ми опит. Имала съм късмет, може би, в началото на кариерата ми да се занимавам със спонсорства и с корпоративна социална отговорност, което ми даде възможността да разширя кръгозора си в сферите на културата, спорта, социалните дейности, облагородяването на градска среда. Дадох си сметка, че това ме вълнува по-силно, отколкото чисто търговските проекти.

принос към обществото

След „Viacom” пет години бях управител на „Оgilvy PR”. Може би покрай това, че стартирахме с мой приятел и съмишленик бранда „soSofia”, като странично занимание, и други проекти, които движех тогава, ме поканиха да стана част от екипа на „Визия за София” – дългосрочна стратегия за развитие на Столична община, приета от Столичен общински съвет преди вече може би три години.

Създаването на тази стратегия с хоризонт 2050 г. (много градове по света си имат подобна), беше възложено на външен екип от специалисти. Ръководи го арх. Любо Георгиев – човек-визионер, от когото съм научила много. Той ме покани да координирам комуникациите. Задачата ни беше да направим този документ по включващ и мултидисциплинарен начин, така че да вземат участие много хора и организации. Организирахме дискусии, много проучвания и данни минаха през ръцете ми, много научих за града – какви са проблемите, решенията и как само заедно можем да ги постигнем.

значими инициативи и каузи

Видях, че много от проблемите се коренят в липсата на добра и ефективна комуникация между различните заинтересовани страни. В София, както въобще в съвременния свят, всеки си живее в балончето – бизнесът си гони едни цели, общината – други, гражданите не се интересуват в повечето случаи. Така се роди идеята за „Imp-Act Agency” – комуникационна агенция, фокусирана върху социално значими инициативи и каузи. Това, което правим, е изграждането на сложни комуникационни стратегии, в които си взаимодействат различни заинтересовани страни. Имаме проекти, в които работим и с община, и с бизнес, НПО, експерти, граждани.

– Разкажете за някои от проектите, които смятате, че допринасят за положителна промяна в средата, в която живеем?

– Проектите, по които работим, са бавни и сложни. Когато са в градска среда, се изисква много комуникация, солидаризиране на различните заинтересовани страни, за да се стигне до резултат, но пък удовлетворението е по-голямо, защото приносът на проектите е по-сериозен.

Сега активно работя по „Зелен ринг София”. Инициативата стартира по идея на фондация “Зелена линия София”. Става дума за 30-километров рингов парк на София, който свързва над 35 от най-големите жилищни квартали. Минава по т.нар. трети градски ринг, по изоставени жп трасета, реки, съществуващи паркове. Преди три седмици направихме публично представяне на концепцията за реализация и плана за действие по него, заедно с главния архитект и кмета.

първа копка ще бъде през пролетта

Обещаха, че първа копка ще бъде през пролетта. В този проект съм част от работната група. От пролетта стартираме пътуващ фестивал по линията, който ще представи концепцията в различните квартали. При толкова големи проекти, които засягат над 250 хиляди човека, са засегнати много бизнеси, институции. Част от земята е държавна, другата – общинска, така че трябва да се реши казуса със собствеността навсякъде, а понякога има обжалвания. Нашата роля е да представим проекта достатъчно ясно, така че хората да разберат какво представлява. Като го видят, със сигурност ще осъзнаят ползите.

– Какъв ще е приносът на „Зеления ринг”?

– Ще има голямо позитивно въздействие върху качеството на живот. Ще предостави паркова среда на много хора, които в момента нямат удобен достъп до такава, ще служи като гръбнак на пешеходната и велосипедна инфраструктура. В момента критиката на всички, които като мен карат колело, към Столична община, е, че имаме разпокъсана веломрежа. А „Зеления ринг”, който минава около широкият център на София, ще облекчи този проблем. За много хора ще стане по-атрактивно да се придвижват пеша и с велосипед. Има много работни места, до които ще може да се стига по този начин. Стъпка в правилната посока, откъдето и да го гледаш – и като качество на живот, и като чистота, и зелен преход на града.

стъпка в правилната посока

Друг проект е „Реките на София”. В него си колаборираме с фондация „Колектива” – екип от млади архитекти, ландшафтни архитекти и дизайнери, с които започнахме преди три години работа с идеята, че за да променим състоянието на реките в София, първо трябва да променим нагласата към тях.

– Как се заемате с тези проекти?

– Много от тях са по инициативи на фирми, но има и такива, по които работим с неправителствени организации. Имаме и наши инициативи, които намираме начин да реализираме. Обикновено чрез финансиране от бизнеси и община.

– Звучи по-трудоемко, отколкото да работиш в корпоративна среда. Носи и известна несигурност. Това притеснява ли Ви?

– Имаме дългосрочни партньори. Например, работим със „Storytel” от първия ден, в който са в България. Ние сме им комуникационен консултант и партньор и им помагаме в цялостната им комуникация и позициониране. Това пак е бранд, който има позитивен принос върху това да прави литературата по-достъпна за много хора. С екипа на „Софияплан” работим по „Зеления ринг” например и по много други значими градоустройствени проекти. Но имаме и много инициативи, в които се хвърляме през глава без пари и идея откъде ще ги финансираме.

• 

• 

• 

Друг пример е проектът, по който преобразихме кръстовището на „Малките 5-те кьошета” с коледна украса с кауза. Тази идея оформихме с колегата ми Влади Герасимов, с който си партнираме дългосрочно. Целта беше да направим по-различна коледна украса с послание. Решихме да трансформираме „Малките 5-те кьошета” със зелено послание и го правим вече за втора година в партньорство с „Mastercard”, които работим дългосрочно.

– Да поговорим за „soSofia”!

– „soSofia” е проект от 2016 г. Тръгна като начинание с няколко приятели, най-вече Иво Димитров – талантлив дизайнер, с когото работим във всичките ни проекти. Имах идеята, че в София няма готини сувенири, все мускалчета и народни носии, а пък града не е това към днешна дата. Всички имаме отношение към дизайна, пътуваме по света и искаме София също да има дизайнерски сувенири, които да показват съвременната гледна точка към града. Иво и Николай Ванчев, също дизайнер, измислиха името „soSofia”. Аз май предложих да му сложим хаштаг, така че всеки в социалната мрежа да може да каже какво е „SoSofia” според него, защото за всеки символът на града е различен. Стана нещо по-голямо като платформа – отворен диалог за това кои са символите на града. Тази тема ми е слабост, по която работя дългосрочно.

чувство за общностсност

– Защо?

– В София дори няма чувство за общностност. Живеем си в балони, но в големите квартали много хора, които са дошли от други градове да работят тук, не са активна част от някаква общност, не припознават каузите на града, историята му. В тази връзка наскоро завърших работа по проект със Столична община – комуникационната стратегия за София като туристическа дестинация. Правихме доста анализи и данните показват, че и туристите почти нищо не знаят за града и като си тръгват, пак не са научили кой знае какво.

Що се отнася до „soSofia”, вече имаме много сувенири. Партнираме си с един магазин за дизайн обекти, и ги предлагаме и онлайн, както и в информационните точки на столична община. В сайта soSofia.com поддържаме съдържание. Периодично търсим възможности да финансираме културни проекти, с които да си осигурим възможност да проучваме и разказваме истории за града. Последният проект беше за ул. „Малко Търново”. Тази година (2022 г.) създадохме богато съдуржание и страхотно събитие, посветени на историята на НДК като софийски символ. Архивът от всичките ни проекти за символите на София може да се разгледа на sosofia.com.

– Разкажете за „ГРАДОСКОП”!

– Този проект стартирахме с група архитекти и урбанисти. Част от хората в „Imp-Act” са членове и на „ГРАДОСКОП”. Мултидисциплинарен екип сме – дизайнери, комуникационни специалисти, архитекти. Кръстили сме го „Двигател за градско преобразуване“ и работим в две основни посоки: реални действия, свързани с трансформация на градска среда, и разговори за нея – как бихме могли да я подобрим. По линия на разговорите сме направили поредицата „Новото нормално”, в която с чуждестранни и български експерти обсъждахме бъдещето на градовете след Ковид. Тази година стартирахме поредицата „Design Factory”, в която показваме добрите примери от България и от света в трансформацията на градската среда. Първата ни тема беше „Градско осветление и обзавеждане”. Показахме няколко вдъхновяващи примера от България.

вдъхновяващи примера от България

– Кои са те?

– В Бургас има много креативно студио с интересни реализирани проекти. Този, който показаха на събитието ни, още не е реализиран, касае пространството пред онкоболницата в града. Показаха как чрез градски дизайн ще помогнат на хората, които са там в доста затруднено положение, да се почувстват по-добре и да се възстановяват по-бързо. Имаше и проект от Морска алея във Варна – „Кът за наблюдение”, който е носител на международни награди.

По-големите ни проекти са свързани с реални трансформации в градската среда. Работим дългосрочно по инициатива „Зеленият преход на гарите” в партньорство с и по инициатива на главния архитект на София. Става дума за огромни терени – от Сточна гара до гара „Подуяне”. Стопанисва ги държавната „Национална компания железопътна инфраструктура”, която по закон няма право да извършва друга дейност, освен да поддържа жп линиите. Ясно е, че има законов парадокс, който трябва да бъде решен, защото тези терени може да се използват. Нарекохме го „Зеленият преход на гарите”, защото сме убедени, че посоката, в която трябва да се трансформират тези терени, трябва да е обърната към бъдещето и към устойчивата промяна на градовете. Т.е. не да се застроява плътно, а да помислим като общество какво може да има там и какво ще е най-смислено и полезно.

– И какви са изводите след старта на „Зеленият преход на гарите”?

– Включихме различни заинтересовани страни в дискусия какво трябва да има там. Направихме урбанистичен анализ на терените – какво е състоянието им, природата там, какви реки минават, жп линии, сгради и т.н. От УАСГ -Университет по архитектура, строителство и геодезия, ни гласуваха доверие и направихме студентска работилница. Студенти от различни катедри работеха по задача да предложат идеи и концепции за развитие на терените. Тази студентска практика беше част от по-големия проект – колаборация с Университети по архитектура в Неапол и в Цюрих. Така че обменяха опит.

Покрай урбанистичния анализ, открихме сградата на Сточна гара, която е културно наследство на София, но е заключена и никой няма достъп до нея. Дори е скрита зад павилиони, но е в сравнително добро състояние. Решихме, че трябва да я ползваме за различни събития. През юни направихме първото събитие – „Станция София”. Имаше изложба с представяне на проектите на студентите. Поканихме международни експерти, които са работели по подобни проекти, както и български експерти. Започнахме работилници.

Включиха се 60-70 експерти

от институции, бизнеси, фондове

Междувременно спечелихме финансиране по линия на Института за иновации към Европейската комисия. „ГРАДОСКОП” е партньор на „Новия европейски Баухаус“ – това е инициатива на Европейската комисия, насочена към градска трансформация, следвайки няколко принципа. При стартирането на „ГРАДОСКОП” заложихме, че ще работим за включващ дизайн, устойчива архитектура и достъпни публични пространства. Когато инициативата на Европейската комисия стартира, почти изцяло съвпадаше с нашата. Логично станахме партньор за България и бяхме първата организация у нас, която спечели малко финансиране с нашия проект за гарите.

През септември правихме три експертни работилници по темите – устойчиво развитие, нови икономики, публични пространства. Включиха се 60-70 експерти от институции, бизнеси, фондове. Представихме резултатите на гражданите от квартала и ги питахме за обратна връзка. Направихме квартален фестивал в края на септември в Сточна гара с танци, музика, игри, базар на местните артисти, тъй като се оказа, че около Сточна гара има ателиета на независими артисти.

– Какви са резултатите?

– Три пилотни проекта, които предлагаме да бъдат реализирани там. Единият е за парк – би могло да стане сравнително лесно, защото природата там сама се е върнала. Другият е за Сточна гара и сградата. Третият е тази зона да се използва за тестване на проекти, свързани със зелената трансформация на града – било то от биоземеделие, съвременни начини за добив на енергия, пречистване на почви. 

– Смятате ли, че чрез включване на гражданите в подобни проекти се променят обществени нагласи?

– Със сигурност, гражданите дори с присъствието си на такова събитие правят нещо и допринасят, защото промяната става само, когато ние всички я искаме. Иначе реките ще си останат канали, например, а Сточна гара – скрита за всеки. Когато започнахме преди три години да работим за „Реките на София”, повечето хора не знаеха, че в София имаме над 20 реки. Мислеха си, че е един канал. Като видят, че могат да се използват по различни начини, тогава и институциите осъзнават, че е време да се вземат мерки и да се търсят начини за промени. Чрез граждански активизъм, подкрепата от бизнеси и различни организации, всички заедно започваме да търсим начин да се променят нещата. С „Гарите” е същото. Ако нямаше интерес от страна на гражданите и ние щяхме да се откажем, и „НКЖИ” нямаше да намерят сила да търсят сами пътища за промяна. Така че не е нужно да си архитект или урбанист, достатъчно е просто да проявяваш отношение и интерес към тези теми, за да помагаш за позитивна промяна в града. Пък и има много доброволчески каузи, в които можеш да се включиш.