Гергана Брънзова игра в WNBA, разбра се с диагнозата „МС” и се обърна отвътре навън: Любовта е лек – трета част
Лео Кадели и приятели: Помагаме безвъзмездно, но не безусловно – втора част
August 5, 2020
People of Sofia: Най-ценното, което можеш да дадеш, е вдъхновение
August 11, 2020„Желанието ми е да видя положителната промяна, в която вярвам: в баскетбола, в това да помагам, да съм полезна на тези в нужда. За мен е много важно да има защо да съм била на този свят”
Гергана Брънзова е една от четирите българки играли в WNBA. Баскетболът е една част от нея. През 2015 година основава фондация „Стани по-добър” в памет на своя баща – баскетболистът Бойчо Брънзов. Другата част от Гергана е любознанието, което я отвежда до личностното израстване и безусловната любов. В резултат тя се разбрала с диагнозата „Множествена склероза – МС”. Точно тези думи Гергана използва, за да обясни как е направила титаничния скок, който изглежда като чудо. Зад това чудо се крие силата й да „гледа нещата право в очите и да анализира”. Гергана използвала тази си сила, за да проумее МС, всички емоционални блокажи и да постигне мир със себе си. Днес тя няма тази диагноза. На нейно място Гергана има достигнати истини, осъзнатост и намерение да използва себе си като проводник на опит и знания, за да помага на другите. Прави го чрез фейсбук платформата си Mind Body One…
Ако сте пропуснали първа и втора част, последвайте линковете.
ПЪРВА част: Гергана Брънзова игра в WNBA, разбра се с диагнозата „МС” и се обърна отвътре навън: Любовта е лек
ТРЕТА ЧАСТ:
Всичко е емоционален блокаж
Всичко е емоционален блокаж. Може да са страхове, неудовлетвореност, безпътност. Проявите са различни. Може да е оглеждането в другите. Гергана дава пример с това, че когато изтъкнем нещо за някого в негативен план, това означава, че не оценяваме красотата в себе си, защото избираме да видим грозното. „А какво значи грозен, красив…? Това е твоето собствено резониране към нещата”.
твоето резониране към нещата
Бидейки осъзната, „гледайки право в очите и над повърхността”, Гергана приема всички такива, каквито са. Всеки прави избор. Просто разчита действията им, разбира ги и може би все още не са стигнали до този етап на осъзнаването. Това не е снизходителност, а осъзнатост, че всеки има своя път. Търсенето на външни фактори като причина за личната неудовлетвореност е бягство от отговорност за собствения ти живот. Сигнал, че пътешествието ти трябва да започне. „Ти го каза: липса на отговорност. Когато поемеш отговорност за това, което си, за това, което ти се случва… Всъщност нищо не ти се случва, ти случваш всичко. Разбираш ли? Каквото направя, това ти се връща, защото ти си го предизвикал… В източната философия това е карма. Трябва да видиш първопричината, а не само на повърхността. Това е валидно за всичко”.
движението на живота
В основата на емоционалните блокажи, смята Гергана, е нуждата от любов. Когато не я усещаш, започваш да правиш други неща, за да запълниш липсата. Търсиш любовта извън себе си. А всъщност тя е тази, която ти изпитваш към себе си.
„Човекът е съвършен. Ти си съвършена такава, каквато си. Няма проблеми, всичко е състояние, което може да се промени и всичко се променя… Дори и сега, ставаме и вече сме други. Това е движението на живота.” Но хората често забравят това. Чувстват се недостатъчни. Търсят, действат, стремят се, постигат… Социумът е много важен фактор. Като се пързаляш по тази социална пързалка, ти си в този буркан, трудно е, предизвикателство да излезеш, да се извисиш и пак да бъдеш себе си.
Гергана успява. Тя не се гневи. Не може да се ядоса на себе си. Нито на другите. Дори когато се случи някой да подходи негативно. Гергана просто отказва да се „хване” и подхожда с благодарност и любов. Това е съзнателния избор.
Думите са важни.
Важно е как контактуваш.
Думата случва нашата реалност
Съзнателен, защото толкова често конфликти между хората се случват, заради неправилен подбор на думи. А всъщност също толкова често тези думи не са към другия, а към ситуацията. „Думите са важни. Важно е как контактуваш. Думата случва нашата реалност”. Гергана дава пример и с комуникацията между треньор и отбор. В изблик на емоцията си той може да не се замисли какво се случва в младежа срещу него. Има избор да изчака случката да „затихне” и тогава да говори. Не само да изкаже позицията си. Идеята е другият да поеме нужната информация, за да може да направи така, както ще е полезно за всички.
За Гергана комуникацията е изключително важна. Всеки ден общува. Не само с близки и приятели. С всички, които искат да се учат от нея. Гергана усеща възхищението на много хора. Възхищават й се, че е споделила историята си и продължава да го прави. „Това беше моята вътрешна мотивация, да покажа, че всичко е възможно, когато следваш сърцето си, когато бъдеш себе си”. Mind Body One и „Стани по-добър” не са брандове или поне Гергана не ги нарича така. „Това съм аз. Това е животът ми. Това идва отвътре, моето мото е: Действай отвътре навън! Споделям знанията си, опита си, начинът си на живот. Това съм аз. Друго не знам… Аз съм просто един човек. Жена, в това си тяло съм жена. Майка…”
Действай
отвътре навън!
Днес животът й пак е динамичен. Пътува много. Различното е, че има много възможности за действие, голяма доза жонглиране. Гергана не разделя живота си на професионален и личен план. „За мен има само един план и това е да бъда себе си.” Може би и преди е било така, но не го е съзнавала.
Какво правиш за себе си?
Щастливка е, защото прави това, което обича. В графикът й има много ангажименти, но тя не ги приема като задължение или като „трябва” да изпълни. „Нищо не трябва!”, казва Гергана с усмивка и допълва, че тя просто изразява същността си. Има и много време за себе си. Това е важно, защото повечето хора сме толкова забързани в гонене на задачи, че сме започнали да се отъждествяваме с правенето. Чувстваме се удовлетворени с това, че сме отметнали 10 неща.
„Животът ти е разграфен по задачи. А къде си ти? Какво правиш за себе си? От какво се нуждаеш? Задават ли си този въпрос? И аз съм свършила много неща, но това са моите неща, защото аз ги случвам. Това ме зарежда. Не ги възприема като задачи”. Държи проектите й да бъдат истински, автентични. Не е склонна да се вслушва в чужд съвет, който не кореспондира със самата нея. Не прави компромиси със себе си, защото е разбрала, че тя е най-важният човек. Не са другите.
егоизмът не е лошо качество,
нещо върховно e
Другите са само извинение защо не гледаш себе си. Защо не обичаш себе си безусловно. Хората го бъркат с егоизъм, казва Гергана. А всъщност егоизмът не е лошо качество, а нещо върховно. „Погледни децата. Те са пълни егоисти и са толкова чисти. Ние ги обичаме. „За детето всичко ще направя”, като го кажеш, сякаш вече се чувстваш по-добре. Има и друг начин. Ако обичам себе си, пак ще ти дам вода”, казва Гергана и докосва чашата пред себе си. – „Но нека първо аз отпия. И избирам първо на теб да дам. Аз също трябва да пия, за да мога да живея, иначе няма да мога да ти подам водата”. Много на място е и примерът с инструктажа в самолет – при нужда, първо ти си сложи кислородната маска, а след това – на този до теб, в противен случай може и да не успееш да помогнеш. Много е тънка границата, казва Гергана по темата и подчертава, че е въпрос на настройка. „Но компромис да правиш със себе си, това е все едно се самонаказваш, самобичуваш. Животът е пълен с компромиси, но трябва да има ответност. Да не е модел на поведение, разрушително, става въпрос за баланс…”
– Чувстваш ли се преборила…
–С нищо не се боря… Това не е борба. Не съм се борила с тази диагноза. Защото ако бях тръгнала да се боря, щях да тръгна срещу нея. А аз се прегърнах и смятам, че я разбрах. Ние се разбрахме… Аз нямам тази диагноза. Нямам симптомите. Регистрирано е, че има пълна регресия и те не могат да си го обяснят. Написано е, че симптоми няма, но това, че съм ги имала преди, не могат да навържат нещата… Алтернативната медицина ми дава друга диагноза. Те ми казват: „Ти си изчистена, балансирана, регенерирала си тялото си”. Конвенционалната – избледняване на петната от лезиите до степен да не се виждат. Сравняват с предния резонанс. Последният е от 2017 година. Невроложката видя, че няма нужда да прави резонанс, защото нямам симптоми: „Ако не знам твоята история, бих казала, че е абсолютно чисто, нямаш нищо”. Други лекари са ми казвали, че диагнозата ми е била сгрешена от самото начало и т.н. Това е начин на тълкуване.
Не мечти, намерения
„Сега какви са твоите цели и мечти”, шегувам се. Гергана се усмихва и казва, че вече са много по-мащабни. Гледа на нещата доста по-отвисоко. И всъщност целите й са желания. Иска да види положителната промяна, в която вярва: в баскетбола, да помага на хората, да е полезна на тези в нужда. „В това се изразяват моите желания. Може би общи, но слизат до ежедневните неща, които правя.” Гергана използва себе си като проводник. Предава знания и опит. „За мен е много важно, когато вече не съм на този свят, да е ясна причината да съм била тук. Разбираш ли? Какво съм оставила след себе си.” Не е его. Това е желание да предадеш нататък това, до което си достигнал. Да направиш пътя на другите по-лек. Да постигнеш трайната промяна.Това е желание. Следващото ниво е да го наречеш намерение. „Когато имаш чистото намерение, ти абсолютно си проводник на това, което случваш.” Фокусът е върху желанието и намерението. Целта е резултатът. Ако мислиш само за целта, не мислиш за пътешествието, за пътя, който отвежда до нея. „Значи не си тук и сега, не си в момента. А всичко се случва тук и сега.”
– Как се отключва безусловната любов към самия теб?
– Да разбереш себе си, да обичаш, да приемеш… Как се прави? Това вече е твоето пътешествие, за което ти имаш отговорите. Никой друг.
