Гюлбеаз и вярата й: Бог върна брат ми! След 17 минути в клинична смърт, още на следващия ден стана на крака и говори
Анастасия и петицията й с над 13000 гласа против ваксината
December 22, 2020
Веселин Деспотов и „Смет за спорт” или как Темелко от ромската махала в Царево стана шампион с кънки
February 1, 2021„За медицината е чудо! Вярвам и в Бог, и в Кръстю Ангелов! Ако мога да помогна с историята си на други… Затова се съгласих”
Където свършват обясненията на медицината и започват тези с намесата на Бог. За това е историята на Гюлбеаз – медицинска сестра с 33-годишна практика. Поради този факт, тя с убеденост заключва, че от гледна точка на медицината говорим за истинско чудо. Чула го и в разговор на лекарката, грижила се за брат й Хидает, с началника на болницата: „За 27 г. такова чудо не съм виждала!”. Хидает бил в клинична смърт 17 минути, вследствие на инфаркт. Бил съживен с електрошок и въпреки мрачните прогнози на лекарите, още от следващия ден става на крака, говори, разсъждава, без последствия. С изключение на мъчителните спомени, които го довели до това състояние. Това научила Гюлбеаз от Кръстю Ангелов, когото наричат духовен учител и с когото сме разговаряли надълго и нашироко в InspireHope.space за Бог, молитвите, религиите и как трябва да се живее. „Не му трябват!”, казал той, когато се срещнал с Гюлбеаз и брат й Хидает, месец след преживения инфаркт.
– Как си? – питал го Кръстю.
– Добре – отвърнал Хидает.
– Какво прави шефът горе? – поинтересувал се Кръстю с широка усмивка.
– Не видях никой горе – казал Хидает.
– Няма и да видиш, той не се показва на всеки – засмял се Кръстю. – Добре си вече.
Диагнозата му била клиничен екзитус т.е клинична смърт. Разполагам с документи, които доказват думите ми, казва Гюлбеаз. От падането му на земята до намирането му от колегите й са минали 13 минути. Докато дошла линейката са минали още минути. През това време сърцето не е работело и мозъкът е бил в хипоксия – без кислород. Констатирали смъртта – без пулс, без дишане, без сърдечна дейност. Сложили му адреналин. Приложили електрошок и сърцето тръгнало на втория път.
извикали Бърза помощ
Това се случва на 15 юни. Гюлбеаз разбира от сина си, че са извикали Бърза помощ за брат й. Усещала, че не просто му е станало лошо, както й предали. Оставила болния си баща на грижите на съпруга си и тръгнала с такси към болницата, където закарали брат й. Отпред видяла роднините. Насочила се към екипа на Бърза помощ, който докарал брат й, и попитала дали е инфаркт. Отвърнали й, че бил без сърдечна дейност. Сърцето му тръгнало, но не знаят колко време е бил в безсъзнание и в какво състояние е мозъкът. „Тогава много се притесних и си казах, че ако са минали повече от 5 минути дори и да тръгне сърцето, той няма да е вече същият, той ще е жив труп. Имах много познати лекари, на които можех да се обадя, за да го видят, но нямаше какво да направят, предвид състоянието му”.
Тя се обадила на Кръстю, с когото се запознали преди време. Как и защо му се доверява, ще стане дума по-надолу. Ако има Бог, сега да й се яви, има нужда от помощ, казала му Гюлбеаз. Кръстю, който пътувал, попитал дали се съмнява, че има Бог. „Не се съмнявах”. Попитал за името на брат й, за да се помоли за него. Успокоил я, че Бог ще направи всичко възможно и ще се чуват често.
с вяра в сърцето
След половин час лекар от инвазивната кардиология потърсил роднините на Хидает. Синът му и дъщеря му станали. И Гюлбеаз – с тях. „Сега ще го вземем за отпушване на сърцето да видим дали ще тръгне, но дори и да тръгне, не очаквайте чудо, не знаем колко време е бил в безсъзнание…“. След час съобщили, че сърцето е тръгнало, но той не мърда ръце, крака, мозъкът е с кръвоизлив и ще видят на сутринта какво ще се случи. През това време Гюлбеаз пак говорила с Кръстю. Казал й, че към 8:00 – 9:00 сутринта ще чуе хубава новина. Насочил вниманието й към сина на брат й. Гюлбеаз отишла при племенника си и видяла, че е с два счупени пръста на ръката. В стреса се наранил, удряйки по железа. С вяра в сърцето Гюбеаз казала на всички, че брат й ще стане на сутринта и им разказала за Кръстю.
На другия ден, вече била на работа, когато по-големият й брат звъннал към 7:30 и съобщил прекрасната новина. „Хидает си помръднал ръцете и краката”. Гюлбеаз радостна възкликнала, че има Бог, а те не вярвали, че ще се събуди и ще стане. А той не само станал, а задавал въпроси: „Защо съм тук? Какво се е случило?”. Колегите на Гюлбеаз също били изненадани. Казали, че се е случило чудо.
Хидает бил 15 дни в болницата, минал по клиничните пътеки. Още на втория ден го изписали от спешното отделение, защото нямало никакви поражения и всичко било наред. „Те очакваха да е неподвижен и прикован на легло, а той даже беше хиперактивен”. На третия ден го преместили в друго отделение, в което пускали роднините да го посещават. И тогава Гюлбеаз разбрала, че той не помни какво се е случило с него. Някои спомени се възстановили с времето. „Като нов компютър, беше рестартирал всичко добро, а лошото го бе забравил”. Гюлбеаз се обадила на Кръстю. „Гюлбеаз, тези спомени сега не му трябват. Те са спомените, които са го докарали до това състояние. Той ще си ги възстанови, но занапред няма толкова да го боли от тях, той ще бъде добре”, казал той.
Днес Хидает си е върнал много спомени, но повечето от тези, които му тежали преди, все още ги няма. Други пък не са така детайлни в мъчителните си щрихи, както е било. Това са спомените за разболяването и загубата на съпругата му. „Смътно си спомня как е починала, мъките, които тя преживя. Все пак бяха 4 г. операции, химиотерапии, които провеждаше в Турция. От там я докараха с кислородна бутилка, не можеше да диша… И ние преживяхме, но всичкото мина през неговия гръб.”
Първата операция била през 2013 г. В желанието си да й помогне Гюлбеаз не се поколебала, когато през май, 2017 г. научила от приятели за Кръстю. „Правим всичко възможно, ракът е много агресивен. Медицинско лице съм, все й казвах, че ще се оправи, но тя си беше наумила, че това ще я убие, което и стана”. Кръстю дошъл в Кърджали, скоро след като Гюлбеаз му се обадила. Събрали се още хора, близо 30 човека, за разговор с него. „За нея – да казва молитвите. Да се моли и „няма й нищо”. Но нашето момиче не повярва. Даже, като тръгна разсейката вече след два месеца, питах: „Правиш ли това, което този човек каза?”. „Нищичко не съм направила. Не, аз ще умра.” И така за месец и половина, взеха я в болница, повече не я върнаха, защото не можеше да диша самостоятелно без кислород. Опитите ни не дадоха резултат, тя почина.”
Тогава Кръстю дори им се скарал, че не са я завели при него по-рано. Последният ден, преди да почине в болница в Одрин, Гюлбеаз, като я видяла, веднага се обадила на Кръстю да попита дали може с нещо да помогне. „Нищичко, моето момиче, тя умира, тя се е отказала. Трябваше в началото да я доведете. Тя не е повярвала, не можеш да направиш нищо.” На 19 септември, 2017 г., на 39 г., тя си отиде.”
Защо трябва да е така?
Трагедията не сринала вярата на Гюлбеаз. „Аз повярвах – за себе си, за семейството си. Имахме финансови затруднения, когато се запознах с Кръстю, и нещата тръгнаха много добре. И двамата ми сина намериха втора, трета работа. Веднага им се отвори пътят. И на мен ми се обадиха за втора работа”. Вяра и молитви, това е разковничето. Как си го обяснява? Съгласява се, че молитвата в същността си е концентрирана положителна мисъл и в случая е насочена към началото на човека, Създателя ни. „Никога не съм се съгласявала с това, което ни проповядват религиите. Аз съм мюсюлманка, моите родители са мюсюлмани, работя с християни, повечето ми приятели са християни. Но това деление… Винаги ми се е струвало, че има нещо нередно тука. Защо трябва да е така? От детството си съм си задавала тези въпроси. Моите родители никога не са ходили на джамия, но никога не са и били против”.
В семейството й спазвали обичаите, отбелязвали празниците. Но не са и следвали религиозните традиции. Гюлбеаз никога не е постила, например. Имали порядки никой да не лъже, да не гледа чуждото, да не се клюкарства. Но това е семейно възпитание. „Аз съм била в търсене”. Когато Гюлбеаз срещнала за първи път Кръстю и поговорили, първо усетила голямо успокоение. Толкова, че като легнала вечерта, спала 12 часа. „Намерих молитвите, започнах да ги чета. Повярвах искрено. Добре, че съм го направила”, казва Гюлбеаз и веднага допълва, че чете много и неведнъж е срещала идеята за Единобожие, вярата в един Бог. „Толкова много религии, всеки казва по негов си начин, че има Бог, но ако тръгнем по тяхната мисъл, то трябва да има град от божества над нас. Казваме, че е един. Кой е той? Трябва да се възвисим, да стигнем до най, този, който ни е създал, а не да останем на долно ниво – града на всичките божества, на които се кланяме. Уважавам мнението на всеки, не се бъркам.”
Гюлбеаз е споделяла на приятели и познати за Кръстю. Много от тях се срещнали с него и получили голямо облекчение. В случая тя има предвид и здравословно. „Но хората не се афишират”. Притесняват се как ще се изтълкува. Гюлбеаз не се притеснява, че може да се появяват такива, които да се изкажат негативно. „Който не вярва в себе си, в този, който го е създал. Който живее в страх, в страх умира”.
Защо Гюлбеаз не се поколебала да разкаже историята си? „Ако мога да помогна на други да получат това, което получих… Затова и се съгласих”.
* Кликнете на снимките, за да ги увеличите
* Ако сте пропуснали разговора ни с Кръстю Ангелов, кликнете върху заглавията:
