Веселин Деспотов и „Смет за спорт” или как Темелко от ромската махала в Царево стана шампион с кънки

„Много сме горди с това, което сме постигнали… Човек не трябва да се отказва от идеите си. Вярвайки в тях, винаги ги постига с малко постоянство”

снимка: X Challenge Park

Веселин Деспотов и съдружникът му Ави Барух са бивши състезатели, а днес управляват спортния парк „XChallenge Park” в Царево. В парка, който се намира в приказна гора, организират лагери с най-различни събития и състезания, в които децата могат да практикуват алтернативни спортни дисциплини като кънки, колела, скейтборд в скейтпул (специален бетонен басейн за каране). Или пък да се катерят по въжените конструкции, да летят, привързани с колани, и какво ли още не.

Съвсем естествено Веселин и Ави включили в тези приключения и децата от ромската махала, която е в непосредствена близост до горския парк. Това е началото на кампанията им „Смет за спорт”.

Разговаряме с Веселин Деспотов, който е и известен сърфист и сърфинструктор. В Царево е ангажиран и с две сърф училища.

– Спортът явно е ефикасно средство за работа с деца в неравностойно положение и тяхното социално включване.

– Да, и май ще се окаже единственият начин.

– Как се убедихте в това? И как стигнахте до идеята срещу два чувала със събрани боклуци от парка, децата от махалата да получават безплатен урок по предпочитан от тях спорт?

– Махалата е точно до парка. Горичката си беше като техния заден двор, така да се каже. Като започнахме да изграждаме парка, влязохме в тяхната територия. Те бяха доста скептично настроени, въртяха се отстрани. В един момент трябваше да предприемем решения. Събрахме всички деца, както и техните родители, и казахме, че има две алтернативи – едната е да се включват и да ни помагат в чистенето и подредбата на самия парк, а другата е да им забраним да идват в парка, защото е частен.

Поддръжката със сигурност е трудна. Паркът е 15 дка, а гората, в която се намира, е около 40 дка. Разбрахме се с децата да ни помагат в чистенето и общо-взето срещу два чувала с боклуци, да им даваме възможност половин час да практикуват безвъзмездно всеки спорт, който предлагаме. Естествено с треньори, които да им обясняват все пак какво да правят. Не просто да им подхвърлим по един скейтборд или кънки. Обръщаше им се специално внимание и само за две години постигнахме голям успех с този модел. Тази година ще е пета за парка. Първите две го строихме. Имахме доста предизвикателства. Паркът функционира в цялата си прелест от две години. Сега това ще му е третата. Отворен е, т.е. не се заплаща, за да се влезе. Ползването на атракционите се заплаща.

– Трябваше ли да мотивирате децата от махалата, за да се включат?

– Не беше нужно да ги мотивираме, защото тези спортове бяха напълно нови за тях, много интересни и всяко дете искаше да пробва. Получи се наистина много лесно. Имахме 10 скейта. Като стартирахме кампанията „Смет за спорт”, много хора се припознаха в идеята ни и започнаха да ни даряват кънки и скейтове, спортна екипировка, които са държали в мазета или по таваните. Даряват ги на парка, а ние ги даваме на децата от ромската махала.

– Подарявате им ги?

– Да, защото паркът функционира от началото на юни до края на септември. Зимата е студено и не става за тези спортове, освен скейтпула – бетонната площадка, която може да се използва през цялото време. Тя е първата на нашето Черноморие. В Добрич започнаха да изграждат също, когато правихме тази в Царево. Последните две-три години се видя, че има полза и в много общини се замислиха за тази възможност за децата. Вече са стартирали още 5-6 проекта.

– Как се промениха децата, които се включиха в кампанията Ви? Някои са спечелили и награди.

– Да, Темелко, който кара основно кънки. През лятото на 2020 г. проведохме състезанието „Царево Блейдинг” с над 35 участници от цяла Европа. Въпреки пандемията, между другото успяхме да организираме над 12 спортни събития. Хубавото при нас е, че паркът е на открито, на голяма площ и хората се чувстват спокойни. По никакъв начин не може да стават струпвания.

Темелко се класира първи на това състезание. Само в рамките на две години той успя да се развие до такава степен. Много е амбициран и дори в тези, студените, месеци, в които ни няма, не спира да тренира. Голямата награда – това, което му подарихме, беше таблет. Темелко започна да създава познанства с деца от цяла България, които са идвали в парка.

– На каква възраст бяха участниците в „Царево Блейдинг”?

– Повечето бяха на възраст над 25 години, а Темелко е на 15 години.

– Той действително явно е талант.

– Да, наистина. Имаше етап в състезанието, в което трябваше да прескачат най-висока летва. Той скочи над 2,50 м., което беше доста зрелищно! Разбуди публиката. Освен че създаде нови приятелства, и с помощта на таблета, ходи в скейт парка в Бургас, в този в Добрич. За него се откриха нови възможности.

– Светът му вече не е ограничен до ромската махала…

– Абсолютно! И другото е, че в ромската махала започнаха да го гледат по друг начин, защото той беше първи от децата там, което стигна до София. И стигна само заради състезание, в което участва през 2019 г. Ави, моят съдружник, който е един от основните организатори на блейд състезанията, наистина отдели много внимание на Темелко. Дори го подслони в дома си в София, когато беше състезанието. Нека отбележа, че са различни дисциплини, примерно карането в скейтпул е по-различно от стрийт карането. Темелко е профилиран в скейтпула, постепенно се развива и в другите дисциплини.

Всички деца от ромската махала започнаха да искат да приличат на Темелко, защото видяха хоризонтите, които му се разкриват. Все повече деца идват в парка с желанието да карат. А в началото 30% от децата, които идваха, бяха ангажирани със спортните дейности, които предлагаме. Докато останалите деца бяха по-скептично настроени. С времето това се промени.

– Как се чувствате, знаейки, че сте помогнали на Темелко да получи различни възможности?

– Много сме горди с това, което сме постигнали. Това са сред основните неща, които ни карат да продължаваме напред. Както знаете, не се финансират такива събития. Повечето от събитията, които правим, ги правим „на мускули”. Като теглиш чертата, положението май не е чак толкова цветущо, но резултатите, които децата постигат, развиват се, увеличават се съмишлениците в наши кампании и проекти – всичко това ни кара да продължаваме напред. И виждам смисъл във всичко, което правим.

– Вероятно допреди кампанията Ви децата от ромската махала не са знаели за тези спортни дисциплини. Така ли е?

– Да, беше много смешно, когато правихме скейтпула. Те дълго време ни питаха: „Хайде, няма ли да го пълним вече?”. През цялото време си мислеха, че това е басейн. Хубавото е, че и в България вече има доста професионалисти в тези спортове, които можеш да поканиш, за да покажат възможностите на този тип площадки и съоръжения.

– Връщам Ви в началото на разговора ни. Имате ли обяснение защо спортът е толкова ефикасно средство за устойчиво социално включване?

– Със съдружника ми сме бивши състезатели. Целият ни живот е минал в спортни лагери и състезания. Обикаляли сме по света. Видяхме какво е предлагането и какви са липсите в България. Това беше мотивацията ни да изградим парка. Мечтаехме да имаме такъв тип съоръжения в България. А идеята да използваме спортните дейности за социално включване си дойде от само себе си.

На първо място спортът учи на дисциплина. Учи децата как да работят в екип, в отбор. Започват да обръщат повече внимание на околната среда, защото са взаимосвързани със спорта. Толкова много неща са, но да, спортът възпитава.

– Като че ли спортът е и мост към друг свят, който децата в неравностойно положение не познават – имат стимул да се развиват, шанс да пътуват, да се запознаят с нови култури, нови хора…

– Да, така е. През лятото, миналата година, на едно от скейт състезанията, които правихме, дойдоха професионалисти от Берлин  и много се впечатлиха от съоръженията, които сме изградили, и въобще от модела на работа. Едно от момчетата е собственик на подобен парк в Берлин. Сега преговаряме да правим спортни обмени. Идеята е те да пращат деца от Берлин при нас и обратното. Включително и деца от ромската махала.

– Предполагам, че ще са нужни спонсори, защото едва ли родителите им ще имат финансова възможност.

– Да, сега работим в тази посока. Както ви казах, за съжаление е доста трудно, защото тези спортове все още не са масови. Въпреки че повечето от дисциплините вече са олимпийски – като кънките и скейта. Вярваме, че скоро и у нас тези спортове ще са по-масови.

– Какви са другите Ви проекти?

– Идеята на парка е да организираме детски спортни лагери и то профилирани. Направили сме програма. Имаме пет спортни събития – блейд, скейт, тротинетки, BMX… Изцяло сме се насочили към алтернативните спортове. Преди всяко състезание пускаме едноседмичен лагер, профилиран по дадения спорт. Каним инструктор, който обръща специално внимание на всички участници в лагера. И ги съчетаваме: лагерът е подготовка за самото събитие. Получава се много готино, защото се събират средно около 10-15 деца, които се подготвят седмица на лагер, като се включват и други спортни занимания като въжени препятствия, уиндсърф…

– Звучи като приключение.

– Да, опитваме се да изкараме децата навън. Това, което предлагаме с нашите лагери, е децата да спят на палатки. За тях е много вълнуващо, защото явно повечето са свикнали да ходят само на хотели. Децата, които идват, са на 7+ години. Имаме и детски кът за по-малките в парка, но трябва да са с родител или отговорник. Имаме и лагерно огнище. Учим децата как сами да си сготвят. Като скаутски лагер, но спортен. Сега правим първия коуъркинг спейс на открито в парка. Закупихме карго контейнери, които сега разкрояваме и правим офис пространство в самата гора. Предвид ситуацията, все повече хора работят дистанционно. Опитваме се в парка да има удобства за всяка възрастова група. Да може родителите да дойдат с децата си в парка. Те да си играят, а родителите им да работят. Имаме и заведения за хранене.

– Как разбирате успеха и каква е рецептата Ви за него?

– Успехът за мен е личното удовлетворение. Последните две години посетителите в парка се увеличиха 4 пъти. Паркът се популяризира все повече, хората говорят за него, надявам се и за напред, с все положителни отзиви.

Според мен рецептата за успех е постоянство. Човек не трябва да се отказва от идеите си. Трябва да вярва в тях. Вярвайки, винаги ги постига с малко постоянство.