Юлиан Карабиберов, преподавател, създател на спортен колеж „Био Фит” и кондиционен треньор на големи спортни имена: Не колко ще живеем, а колко активни ще сме, докато живеем

„Не се ли реализира нещо като резултат в практиката, за мен не е стойностно”, казва той. Разговаряме за взаимовръзката между физическата и умствената активност, упражненията като превенция и защо са необходими повече за хора над 50 години

Проф. Юлиан Карабиберов, д-р е преподавател по лека атлетика, в катедра Лека атлетика и по Кондиционна подготовка в спорта, към ВИФ „Георги Димитров” – Национална спортна академия „Васил Левски”. Основател е и директор на професионален колеж по спорт „Био Фит”, лицензиран от МОМН през 2010 г. преподавател по специалностите Кондиционна подготовка и Фитнес към колежа. Той има внушителна биография. Представяме я в съкратен вариант, а пълният може да откриете на сайта му: https://julian-karabiberov.com

Като кондиционен треньор той е работил няколко пъти с българските национални отбори по волейбол (мъже и жени) в подготовката им за различни първенства, както и със състави в чужбина като волейболния клуб „Тренто” (мъже) – Италия (2010 г. – 2015 г.), мъжкия волейболен отбор на Верона (Италия) за подготвителния период на сезон 2019 -2020 г. и други.

Личен треньор е по физическа подготовка и консултант в медикаментозното възстановяване на редица национални състезатели – Матей Казийски, Николай Николов, Андрей Жеков, Валентин Братоев, Георги Братоев, Николай Учиков, Страшимира Филипова, Добриана Рабаджиева, Мария Гроздева, Ирина Костадинова, Владимир Зографски, Любомир Костов, Инна Ефтимова, Павел Лефтеров, Екатерина Стратиева, Радослав Янков и др., участници в Олимпийски игри от 1990 до 2015 г. Той е лектор към Северно-Американската Фитнес Академия – N.A.F.A. (Канада). Консултант е към „Министерството на образованието и науката” по въпросите, свързани с обучението и разработването на програми за кондиционна подготовка и фитнес програми, използвани в спортните училища. Съосновател и съавтор на учебната програма и водещ първата специалност по Кондиционна подготовка в историята на НСА „Васил Левски”. Водещ специализирани курсове по фитнес, функционално-координационна тренировка и кондиционна подготовка.

– В скорошна своя медийна изява коментирахте, че спортът е важен за всички възрасти, защото физическата и умствената активност са взаимосвързани. Бихте ли разяснили тази взаимовръзка?

– В системата „JK Fit Motion”, която съм разработил, определяме човешкия организъм като система изградена от три подсистеми, които са свързани помежду си. Едната подсистема е работната – мускулът, който се съкращава движи костните лостове в съответните стави. Мускулите са тези които работят и извършват двигателните действия. Имаме обезпечаваща подсистема, която осигурява работата на мускулите – сърдечносъдова, дихателна, отделителна, ендокринна система, като нейни елементи са сърцето, белите дробове, жлезите с вътрешна секреция и т.н. Третата подсистема е командната, т.е. централно-нервната и периферната система, вегетативната, които пък контролират дейността на останалите две системи.

Когато натоварваме мускулите, няма начин да не включим в действие и обезпечаващата система, но няма начин да не включим и централно-нервната, защото изпращаме импулси към съответната корова зона (всеки мускул има присъствие в коровата зона). Това значи, че ние въздействаме и върху мозъчната дейност. Обратно пък, мозъкът изпраща импулса към мускулите и те се съкращават. Така че няма как да се изпълни движение, без участие на командната система, т.е. централно-нервна система.

– Какво означава това за подрастващите и възрастните в напреднала възраст?

– Двигателната активност е специфична за децата. Те трябва да избират такава двигателна активност, която да въздейства върху нервната система, върху вниманието, да засили интереса им, за да могат да спортуват ефективно. Децата трябва да използват повече игрови форми на двигателна актривност. Това са например игрите от нашето детство.

Възрастните няма как да накараме да спортуват по този начин. При тях приоритет ще са по-бавните движения със силов или цикличните с подчертан кардио компонент. Считаме, че възрастните по-лесно могат да самоконтролират дейността си и ангажират вниманието си. За тях е нужна просто безопасна двигателна активност, като залагаме повече на силовите упражнения с нарастване на възрастта. При децата не трябват толкова силови упражнения, а такива за бързина, ловкост, координация и т.н. При възрастните също трябва да се въздейства върху сърдечния мускул, върху издръжливостта, които имат връзка със здравето, но пък силовите засилват метаболизма, оформят мускулите и изграждат красотата на фигурата. С нарастване на възрастта приоритетите се изместват към силата, а в по-горна възраст вече пък към силова издръжливост – прилагаме силово натоварване с някаква интензивност, но залагаме и на времетраенето на това натоварване. Следователно, важно е и колко време поддържаме напрежението в работещите мускули.

– И при възрастните ли важи правилото за физическата активност като превенция?

 – Да, правилно подбраната двигателна активност може да помогне за справяне със здравословни проблеми в опорно-двигателния апарат. Да речем упражнения като планк, бридж, хиперекстензии, коремни преси и т.н., освен че въздействат върху силата на мускулите по цялото тяло, активират и енергийния център, който е в близост до общия център на тежестта на тялото (ОЦТ), т.е. въздействат на енергийно ниво. Упражненията превентират гръбначния стълб, а знаем че 2/3 от хората имат проблеми именно там и долна част на гърба. Тези статични превантивно-стабилизиращи силови средства, които са А и Б на двигателната активност, сравнително рядко се използват в практиката. 

Налага се и използването на превантивно-динамизиращи упражнения, при които постепенно условията при изпълнение се динамизират и усложняват.

В първия модул от моята система приложение намират и упражненията за равновесие и баланс. Ако ходите и носите две чанти с различно тегло, опитайте да запазите равновесие особено когато сте в едноопорно положение на единия крак. Ако чантите са тежки, раменете трябва да са отведени назад, а долния край на върха на лопатките да е назад-надолу към гръбначния стълб. Гръдния кош трябва да е повдигнат за да се освободи диафрагмата за правилно дишане и свободно преминаване на енергията през гръбначния стълб. Поемането на въздух трябва да е през носа и със съответна дълбочина. Всичко това трябва да се обясни на хората. Посочения вид упражнения ще повлияят позитивно не само на здравето на опорно двигателния апарат и изпълнение на ежедневните битови движения без болка, но и на общия здравословен статус във възрастов аспект. Ще се разшири зоната на комфорт в която живее човек.

– Т.е. дегенеративните промени могат да бъдат забавени.

– Точно така. Това се нарича ентропия, понятие от физиката, въведено през 1865 г. от немския физик Рудолф Клаузиз.  Дегенеративните промени се ускоряват с възрастта, но ние можем да им въздействаме и да им влияем.

Необратимостта на всички процеси в природата, вкл. стареенето, е свързано с разсейване и реорганизация на енергията, с постоянна промяна на скоростта и посоката на хаотичното движение на атомите и молекулите във времето (молекулната същност на ентропията е обяснена от Лудвиг Болцман – австрийски физик, 1844-1906 г.

Затова обездвижването при пандемия, би трябвало да мотивира хората да помислят по-сериозно за двигателната си активност, като начин за противодействие на ентропията. Трябва дебело да подчертая, че промените в начина на мислене и съзнанието на биоенергийно ниво, могат да променят информационно енергийната матрица на човешкото тяло, а от там и силата на въздействие на ентропията.

Хипотезата ми е, че генерираният чрез мисълта енергийно-информационен модел на поведение, може да промени качеството на живот и да забави процеса на стареене. Обмена на информация между всички клетки в организма е непрекъснат и е под контрола на ДНК-интелекта и взаимодействието между всички гени, като така се поддържа нормалното функциониране на целия организъм. При възникване на координационно-информационни разстройства (тези следствие на вредните външни влияния) настъпват заболявания и деструктивни промени съпътстващи и стареенето. Всяка система в организма има свой интелект, контролиращ не само функционирането й, но и взаимовръзката й с останалите системи, създаващи човека като глобална дисипативна система. Начинът на съзнателно интелигентно организиране на енергийния им потенциал ще определи успеха на борбата с болестите и ентропията, предизвикваща деструктивните промени при стареенето. За да притежаваме в изобилие този потенциал от жизнена енергия като поддържащ ресурс, е нужно да се ориентираме към:

• Природосъобразен, здравословен начин на живот.
• Пълноценно, рационално хранене.
• Целесъобразна двигателна и умствена активност и възстановяване.
• Удовлетвореност и позитивно мислене при възприемане на ставащото около нас.

Мащабно изследване на белтъчната структура на възрастни хора, проведено от американския университет „Тъфтс“, през 1992 г. показва че от проследяваните 30 фактора,10 от тях са обратими и съществени за повлияване върху процеса на стареене. Самата белтъчна структура, се променя с възрастта а двигателната активност влияе върху белтъците. Установява се, че (говорим за физиката на човека) фактор 1 и 2 са мускулната маса и мускулната сила. Разбирате ли защо трябва да се поддържа мускулната сила като основно двигателно качество? Дали ще се работи с превантивни упражнения, дали със силови със свободни тежести или на машини, важното е да се предизвика в мускулите определена, според целта и възможностите, степен на напрежение, която да се поддържа във времето. Препоръчвам с напредване на възрастта да се използват предимно машини с променливо съпротивление, защото те моделират безопасни техники на движенията и опасността от травми при трениране е минимална.

Очаквайте ВТОРА ЧАСТ: Юлиан Карабиберов, преподавател, създател на спортен колеж „Био Фит” и кондиционен треньор на големи спортни имена: Тренировката на физиката е и тренировка на ума – втора част