Димитър, който помага на животни да проходят отново

Юлиан Карабиберов: Тренировката на физиката е и тренировка на ума – втора част
March 1, 2021

Автомонтьорът изработва и дарява инвалидни колички за кучета и котки, а скоро и проходилки за възрастни хора. „Всеки да прави, каквото може. По нещо малко, но да е от сърце” – това е разбирането му за успеха на всяка кауза

Този месец става година, откакто Димитър Димитров изработва безплатно инвалидни колички за кучета и котки, които не могат да се движат самостоятелно. „След 200 колички спрях да ги броя”, казва той. Предполага, че вече са около 240. Сега Димитър, който живее в Русе, се заема с изработването и на проходилки за възрастни хора в нужда. Няма стриктен план, тъй като идеята е съвсем нова. Затова споменава, че може да ги подари и в домове за възрастни хора в околността. Продължава и с благородната си кауза за кучета и котки.

„Опитвам се всеки ден да правя по една количка. Това е покрай другата ми работа. Имам малка работилница, автосервиз. Отделям си време. Хубаво е да има ей така за какво да отделяш време да помогнеш”.

– Чувствате ли се като да живеете в чудо?

– Не е чудо, просто опитваш да помогнеш. 

Чудо, защото в разговора ни става ясно, че вече доста кучета и котки, които са ползвали колички, вече нямат нужда от тях. Някак са се възстановили напълно и се придвижват самостоятелно. Разсъжденията могат да бъдат във всякаква посока, казва Димитър, но има начини природата да си възстанови това, което е отнето. „Има животинки, които са с прекъснат гръбначен стълб и по някакъв начин възстановяват нервите, които са необходими. Невероятно наистина, но го има и не е един случай. Връщали са ми колички, защото животинчето е проходило. Това е намек към ветеринарите, просто да знаят, да не ги отписват толкова лесно. С малко помощ, с малко желание, нещата могат да станат”.

Изработените от Димитър инвалидни колички явно подпомагат рехабилитацията на пострадалите животинки в много случаи, тъй като те губят мускулна маса, когато се обездвижат. Все пак не само количката е факторът, казва Димитър, важна е грижата на хората.

Кучето Рони от Бургас е сред щастливците. Той е на път да проходи, похвали го Димитър. Преди време Рони е намерен на плажа в Ахелой прострелян с две сачми. Бил в окаяно състояние. Хората, които го спасяват, дават каквото могат, за да се възстанови, и успяват. „Сега на Рони му правя втора количка, защото тази, която му направих, беше набързо, да може да свърши работа. Вече е доста напреднал, по-скоростна количка му трябва”, казва Димитър с широка усмивка. Кучета, които скоро няма да имат нужда от колички, защото са на път да проходят, има още във Варна, в Добрич и в още много населени места. „В Търговище едно кученце вече проходи. Намерено е блъснато. Хората се грижат за него, направихме му количка и впоследствие то си проходи”.

За жалост, понякога има и тържен развой, но случаите са различни. Инвалидните колички, изработени от Димитър, се ползват от животинки, които не могат да ходят самостоятелно, поради различни причини – простреляни с пушка, блъснати от автомобил или обездвижени заради болест.

Димитър прави първата количка през март, миналата година, за кучето на своя приятелка. Тогава в желанието си да помогне, той открива, че колелцата на детски колички са подходящи за изработването на проходилки за животинки. След това решава да продължи да помага. Постепенно и съвсем естествено все повече хора, чийто домашни любимци страдат, започват да го търсят. Не закъсняват и даренията на колелца. Тези, които нямат такива, правят малки дарения, само и само да направят добро за следващите животинки, чиито стопани ще се обърнат към Димитър. В България се оказва, че е трудно да се намерят инвалидни колички за животни, а тези от чужбина може да стигнат високи цени – 700 долара за количка за голяма животинка и 200 долара за количка за малка животинка.

– Сигурно много хора ще се запитат защо не го превърнете в бизнес? Макар и да продавате на по-ниски цени.

– Точно от това избягах. Това, което го има на пазара, е с цени, които просто не знам защо са такива…

– Но защо ги подарявате?

– При положение, че това, което съм вложил, не е толкова много, просто е срамота да се искат пари. Много хора помагат. Като получат колички, дават нещо за благотворителност, за да помогнат на следващите. Може да нямат колелца, опитват да помогнат по всякакъв начин.

Неотдавна Димитър получил внушителен кашон с колелца чак от Германия. Българка, която живее в страната, прочела поста му във фейсбук, че са му свършили колелцата, и веднага споделила молбата му. Доста бързо много хора се организирали, събрали колелца от стари детски колички и ги изпратили на Димитър. Почти всеки ден му се обаждат за адрес, за да му изпратят колелца. „И ми ги изпращат за тяхна сметка, от сърце просто”. Питам го дали усеща, че благородната му дейност вдъхновява хората да следват примера му. „Да, и това много ме радва. Всъщност не съм сам вече в тези неща. Има много хора, които са загрижени за животните”.

– Оптимист ли сте, че в крайна сметка добротата ще победи?

– Определено. И то просто се вижда.

– Това означава ли, че е нужна само кауза, която да вдъхнови и обедини добрите хора?

– По-скоро някакъв пример е достатъчен, за да отключи нещо… Не е хубаво, че има много такива животинки, но все пак нещо може да се направи. Те са членове на семейството… Евтаназията не е избор.

Възможността да помогне го мотивира. Вижда как животинките връщат искрата си за живот. А някои и се възстановяват напълно и прохождат. Помагайки на животните, Димитър помага и на стопаните им, които се грижат за тях с цялата си любов. Това, което правя, казва той, отнема няколко часа, а хората, които се грижат за тях, отделят по-голямата част от времето и средствата си.

– Как виждате хората, които дават всичко, за да спасят животинка?

– Това са хора. Няма друга дума. Това са Хора.

Когато започва с каузата си през март, миналата година, Димитър имал идея с приятели да създадат нещо като фонд, като здравна каса в помощ на уличните животни – когато някое от тях пострада, да има средства за лечението му. По-късно разбира, че идеята за фонда е много трудна за осъществяване, заради бюрократични пречки, свързани с регистрацията към държавата и обезпечаването на необходимите документи. Просто на Димитър и приятелите му не им стигат силите.

Наградата “Кристално сърце”, която Димитър получи от тайванския природонаучен тв канал

„Така че в момента правя, каквото мога”, казва той.

Сега има друга идея. Получил е доста колелца, които ще стигнат за няколко месеца. Има и такива, които трудно ще се ползват за проходилки за животинки, защото размерите им са по-различни. В разговор на Димитър с приятелка се появява идеята с колелцата, които няма да влязат в употреба, да се изработят проходилки за възрастни хора. А те, казва Димитър, са доста по-лесни даже за изработка. „С проходилките ще се помогне на възрастни хора да се придвижват, вместо с бастуни. Ще направя, колкото мога, за който иска. Тук имаме старчески домове, ще са за тях. Като имам нещо, което не мога да го ползвам за друго, защо да не го ползвам за това?”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *