Димитър Караиванов, CEO и съосновател на Kanbanize, за споделянето на знания, опит, ресурси: Искам да направя средата около себе си по-добра

* Каква е мотивацията и стратегията зад проекта Инвестиционен фонд за малкия бизнес – възможности за достъп до финансиране и менторство, на базата на споделени ресурси?

* Защо е важно за него да постави марката Made in Bulgaria на картата на света и как смята да го постигне?

* За предложението за сътрудничество между община Димитровград и бизнеса за създаването на академии за предприемачество, високи технологии, роботика, програмиране, английски език…

* Кои са важните уроци, които смята, че ако знаеше предварително, биха му спестили време и усилия?

Димитър Караиванов е CEO и съосновател на Kanbanize. Сред успехите на фирмата е продажбата на софтуер на най-голямата компания за производство на реактивни двигатели в Обединеното кралство. До сделката се стига след конкуренция с няколко доставчика. Класират се топ 4. Сред другите три компании са „Майкрософт” и „Атласиан”. „Майкрософт” имат оборот на година 6 пъти Брутния вътрешен продукт на България. „Атласиан” има оборот на година Брутния вътрешен продукт на България. Може да си представите една малка българска компания и 6 пъти БВП на България. Естествено, не се конкурирахме с целия „Майкрософт”, а с подразделение, но въпреки това тази компания е с огромни възможности и способности”, каза Караиванов в предаването „На кафе” през януари, тази година.

Друг голям професионален успех, който Караиванов отчита, е сделка с голяма фармацевтична компания в Обединеното кралство: „Даже мисля, че купихме тяхната ваксина в България. Започнахме преговори през 2019 г. През цялата 2020 г. те използваха нашия софтуер в режим на изпитание. Пробваха го за процесите за тестване на лекарства.”

Защо е важно всичко, което научи, да предава нататък? Защо иска да направи средата около себе си по-добра и как смята да го постигне? С каква мотивация той и партньорите му създават Инвестиционен фонд в подкрепа на малкия бизнес и каква е стратегията им за постигането на целите, които са си поставили? Кои са важните уроци, които смята, че ако знаеше предварително, биха му спестили време и усилия?

Говори Димитър Караиванов.

– Съвсем наскоро реализира със съмишленици идеята за инвестиционен фонд. Защо се реши на тази стъпка? Идеята претърпя ли промяна от първоначалния си вариант?

– Историята започва малко по-назад във времето, точно от Start-up академията, която направих след излизането ми от „Фермата”. Тъкмо се бях върнал да живея в родния си Димитровград, и понеже виждам, че бизнесът в града има какво да почерпи от компании като нашата, които се развиват на международния пазар, реших, че ще направя такава Start-up академия и ще поканя предприемачи да се научат на това, което можем аз и моите партньори. Много хора кандидатстваха. Буквално стотици. Трябваше някак да редуцираме бройката даже, защото нямахме толкова много места, и се получи страхотно събитие. Страшно много енергия, позитивизъм. Хората наистина бяха много впечатлени и отзивите, които получих, бяха много положителни. Направих втора академия по време на пандемията, но тя беше онлайн и за съжаление нямаше такава енергия между хората, защото те не се познават, виждат се онлайн само. Пак се сприятелиха мога да кажа, но е по-различно.

Start-up академия

Изхождайки от опита ми с тези академии, започнах да се чудя: „Добре, явно има нужда такива неща да се случват”. Особено в по-малките градове. В големите градове като София, Пловдив, Бургас, Варна има много такива събития. Тогава си казах, че може да мислим по какъв паралел, как да помагаме на тези бизнеси в малките градове да стартират, да получават някакъв вид финансиране, защото в малкия град капитал почти няма. И да получават достъп до ментори, които са се борили с техните проблеми преди време, справили са се, научили са се и така стигнах до идеята за един частен фонд, който да финансираме ние – с мои приятели и партньори, така че да инвестираме в компании. Те да се учат от нас, да работим заедно с тях. Буквално им даваме хора да работят с тях.

– Как функционира инвестиционният фонд?

– Нашата идея, освен финансирането, е да даваме и достъп до специалисти. Защото една от най-големите трудности за млада компания е именно да се сдобие със специалисти. Те струват много пари. И второ, дори да ги намериш и да искаш да им дадеш по-високата заплата, шансът те да започнат да работят за една съвсем млада компания, която не предлага комфорта и сигурността на утвърдените бизнеси, е много малък. Затова, на базата на споделени ресурси,  нашите хора ще работят с много фирми. Така, без да е прекалено скъпо за самите фирми, те ще имат достъп до такива специалисти. Това включва и мен, партньорите.

на базата на споделени ресурси

По отношение на работа по стратегията. Аз съм се научил по трудния начин, че ако нямаш добра стратегия, трябва да работиш три пъти повече. Ако работиш три пъти повече и имаш добра стратегия, нещата пък вече съвсем стават добре. Така че менторството хич не е за подценяване, макар че много хора го подценяват и си казват: „Аз си знам!”. Но не е така. Когато хората са завършили и са учили преди нас, е добре да ги чуем. И това подплатено с финансови средства е една добра предпоставка за растеж.

– Започнахте ли вече да избирате фирмите и по какъв критерий ще става това? Каква е стратегията ви за развитието на инвестиционния фонд?

– Започнахме. Вече сме говорили може би с около 10 компании. За съжаление още не сме инвестирали в нито една, но съвсем скоро надявам се това да се случи. Критериите са следните: искаме това да са компании със създатели и основатели от България, понеже нашият фонд е много строго насочен към български компании. Искаме хората да работят по продукти, които са физически, а не софтуерни. Причината е, че има много фондове, които искат да инвестират в софтуерни компании и до момента нула фондове, които искат да инвестират в компании, които произвеждат нещо физическо. Видяхме възможност в тази сфера. Затова се насочихме към това.

Стратегията ни за комуникация и промотиране на фонда е сравнително проста. Обявяваме в социалните мрежи – инстаграм, фейсбук, какво правим. Аз имам късмета да имам сравнително много последователи, заради участието ми във „Фермата”, това доста помага. Фонд мениджърът Миласъщо има доста последователи в инстаграм. И по този начин вече сме стигнали до хиляди хора. Сега започнахме да правим лайфове всяка сряда в инстаграм, където ще каним различни гости – предприемачи, инвеститори, съветници. Вече направихме първия лайф с Мила, разказахме за фонда, какво търсим в компаниите, на какво държим и т.н. Предстои да ни е на гости Ангел Ангелов, който е фонд мениджър на Innovationcapital – това е един голям 20 милионен фонд, който мисля, че се кофинансира от Европейската банка.

качествено измерение,

не само количествено,

на средата около нас

Така че с нашият фонд и партньорски фондове бутаме много сериозно към това българският предприемач да разбере какви са възможностите за финансиране, да има достъп до капитал и менторство, което би трябвало в някакъв момент да даде и качествено измерение, не само количествено, на средата около нас.

– Това ли е мотивацията ти да работиш за създаването на инвестиционен фонд – подобряване на предприемаческата среда в България?

– Да. Няколко неща ме мотивират. Първото е егоистично и то е, че искам около мен да е по-хубаво, да е по-добре. Искам да имам достъп до услуги с по-високо качество. Хората около мен да са по-добре материално, за да можем всички заедно да бутаме екосистемата нагоре. Естествено мотивацията ми е и чистосърдечно да помагаме на предприемачите с това, което сме научили, защото истината е, че на нас е нямало много-много кой да ни помогне в самото начало или е имало, но ние не сме знаели как да ги намерим тези хора. И много тежи това. Имало е наистина моменти, в които се чувстваш в безизходица, не знаеш какво трябва да направиш. Работил си две-три години по цял ден и няма кой да ти обясни елементарни неща, освен ако не си имал късмет.

всички заедно

да бутаме екосистемата нагоре

Ние впоследствие имахме късмет, запознахме се със сегашните си инвеститори. Те са ни помогнали много, но това става в един малко по-късен етап. Първите три-четири години бяхме сами и сме се блъскали много. Затова искаме да помогнем на тези хора, като хора на хора, да не се блъскат толкова, защото с малко подкрепа шансът за успех значително и драматично се увеличава. Естествено има го и финансовият момент. Тези пари ги вадим от собствения си джоб, не са малко, искаме и да ги умножим. Но човек, който иска да забогатява, не се захваща с точно такъв вид дейност, защото е сложно.

– И все пак, за да има успех, трябва да има бизнес модел. Нали така?

– Да, това е бизнесът моделът. Ако компаниите, в които инвестираме, станат успешни, ние ще сме си умножили средствата. Наистина трябва да има бизнес модел и има, но не е това водещото.

– Изтъквал си, че зад избора да подкрепяте фирми, които произвеждат физически продукти, стои и желанието марката „Made in Bulgaria” да бъде поставена на картата на света. Защо това е важно за теб?

марката “Made in Bulgaria”

да бъде поставена

на картата на света

– Това е история, която много ме жегна. Преди години пътувах до САЩ и на летището във Франкфурт, от всичките 350 човека в самолета, само мен ме викнаха за „случайна проверка”. Не е много трудно човек да се сети, че като ти видят българския паспорт, ставаш веднага жертва на „случайна проверка”. Някак кофти ми стана тогава, защото си казах: „Добре, от 350 човек точно мен ли?”. При положение, че аз съм собственик на бизнес, пътувам за САЩ, за да правя презентация на конференция, т.е. отивам да говоря пред американци, да споделям ние какво сме научили. И в същото време някой ти вижда паспорта и веднага си казва: „Този какъв е, къде е тръгнал?”, примерно. И си казах, че ще работя към тази цел – на българите да се гледа като на равни.

Тогава не знаех какво означава това, но впоследствие ми изкристализира, че чрез подкрепата на бизнеси и евентуалното създаване на успешни български компании, които стават известни в цял свят, ще успеем в крайна сметка да променим възприятието на някои хора за нас – че сме „третия свят”, втора ръка хора… За мен това е пътят. Даже с нашата компания, тя си е българска, регистрирана в България, тук си плащаме данъците. Регистрирана е там, където съм живял като дете.

– Преди време сподели за странно съвпадение – с вашия продукт сте спечелили конкурс на германска фирма, но впоследствие, когато е станало ясно къде е регистрацията на фирмата ви, сделката е пропаднала. За миг ли не се замисли тогава да промениш адреса на фирмата?

напук на всичко ще успеем

от България,

с българските имена,

с българския адрес

– Трябва да уточня, че това е малко или много спекулация от моя страна, защото никой не ми е казвал защо точно се отказват. Но пък истината е, че няма и кой да ти каже: „Отказваме се, защото сте малка компания в България”. В интерес на обективността трябва да кажа, че това е най-вероятната причина, но никъде не е казано и написано това. Предвид факта, че сме спечелили състезание с всички останали доставчици и то с много голяма преднина, нямам друго обяснение.

И за да отговоря на въпроса: Естествено, че сме се замисляли… Обаче си казахме, че напук на всичко ще успеем от България, с българските имена, с българския адрес. И си струваше, защото когато го направиш по начина, по който на теб ти харесва, победата е много по-сладка.

* Снимки: Личен архив

ВТОРА ЧАСТ: Димитър Караиванов, CEO и съосновател на Kanbanize, за споделянето на знания, опит, ресурси: Искам да направя средата около себе си по-добра (ВТОРА ЧАСТ)