* Каква е мотивацията и стратегията зад проекта Инвестиционен фонд за малкия бизнес – възможности за достъп до финансиране и менторство, на базата на споделени ресурси?
* Защо е важно за него да постави марката made in Bulgaria на картата на света и как смята да го постигне?
* За предложението за сътрудничество между община Димитровград и бизнеса за създаването на академии за предприемачество, високи технологии, роботика, програмиране, английски език…
* Кои са важните уроци, които смята, че ако знаеше предварително, биха му спестили време и усилия?
Димитър Караиванов е CEO и съосновател на Kanbanize. Сред успехите на фирмата е продажбата на софтуер на най-голямата компания за производство на реактивни двигатели в Обединеното кралство. До сделката се стига след конкуренция с няколко доставчика. Класират се топ 4. Сред другите три компании са „Майкрософт” и „Атласиан”. „Майкрософт” имат оборот на година 6 пъти Брутния вътрешен продукт на България. „Атласиан” има оборот на година Брутния вътрешен продукт на България. Може да си представите една малка българска компания и 6 пъти БВП на България. Естествено, не се конкурирахме с целия „Майкрософт”, а с подразделение, но въпреки това тази компания е с огромни възможности и способности”, каза Караиванов в предаването „На кафе” през януари, тази година.
Друг голям професионален успех, който Караиванов отчита, е сделка с голяма фармацевтична компания в Обединеното кралство: „Даже мисля, че купихме тяхната ваксина в България. Започнахме преговори през 2019 г. През цялата 2020 г. те използваха нашия софтуер в режим на изпитание. Пробваха го за процесите за тестване на лекарства.”
Защо е важно всичко, което научи, да предава нататък? Защо иска да направи средата около себе си по-добра и как смята да го постигне? С каква мотивация той и партньорите му създават Инвестиционен фонд в подкрепа на малкия бизнес и каква е стратегията им за постигането на целите, които са си поставили? Кои са важните уроци, които смята, че ако знаеше предварително, биха му спестили време и усилия?
Говори Димитър Караиванов. (ВТОРА ЧАСТ)
Ако сте пропуснали ПЪРВА ЧАСТ, последвайте линка: Димитър Караиванов, CEO и съосновател на Kanbanize, за споделянето на знания, опит, ресурси: Искам да направя средата около себе си по-добра
– Връщам те на темата за Бизнес академиите и бизнеса в малките градове. Как виждаш предприемачеството извън София?
– Доста е назад, ако трябва да съм честен. В провинцията и особено в по-дълбоката провинция, като там, където живея, защото Димитровград е малка община – може би към 30-40 000 човека, хората са много умни, добри, но просто не знаят какво не знаят. И това е проблем точно на образованието, който ние трябва да решим. Вчера бях на среща с други предприемачи в община Димитровград и с кмета. Дискутирахме какво може бизнесът да направи заедно с общината, така че да започнем да бутаме екосистемата нагоре. И темата за образованието беше най-наболялата в комбинация с темата за работната ръка и за кадрите – кадровият проблем.
Излязох с предложение, което се надявам, че ще успеем да реализираме – да се създадат няколко академии на територията на Димитровград за предприемачество, високи технологии, роботика, програмиране, английски език и други, които компании като нашата биха съфинансирали. Ако общината и бизнесите се съгласят, естествено. Ние сами едва ли ще направим толкова много академии, но ако се обединим с другите бизнеси, можем да ги направим всичките, така че да работим в посока хората да са образоват и да можем да стигнем нивото поне на малко по-големите градове в България.
Не трябва да се забравя и да се пропуска, че сме назад въобще като държава в сравнение с други западни държави. Или пък ако вземем Израел например, сме много назад. В Израел се инвестират милиарди в нови компании всяка година. Страшно много пари се инвестират там, няма смисъл да се сравняваме. Затова казвам, че дори с Централна Европа да се сравняваме, пак сме назад. Затова трябва много от големите бизнеси да си сътрудничат с управляващите структури в градовете, така че да можем да вдигаме конкурентоспособността на хората и съответно на бизнеса. За мен това е много висок приоритет.
Много хора сякаш не осъзнават каква криза на пазара на труда се задава. Страшна криза на пазара на труда се задава и ако ние не направим нещо по въпроса сега, след 10 години просто няма кой да работи. И това ще бъде просто крахът на държавата за мен.
– Липса на кадри. Това ли е големият проблем?
– Специално за нашия бранш това е проблем номер 1. Работа има много, пари има да се дават на хората, но просто няма хора, няма квалифицирани кадри. Затова всъщност академии като „СофтУни”, като „Телерик”, процъфтяват, защото те произвеждат такива кадри. Но това става обикновено на територията на София. В малкия град съвсем няма такива неща и затова искам да работя в тази посока – да ги направим.
– Иска ми се да засегнем темата за образованието. Съгласен ли си със схващането, че бизнесът има голяма полза да подпомага образованието? Защото се създават кадри и се подобрява средата.
– Абсолютно. Аз смятам, че бизнесът и образованието трябва да бъдат много тясно интегрирани заедно и колкото и да има недостатъци системата на комунизма, това нещо е работило по-добре тогава – гледало се е от какви хора има нужда. Защото е било ясно – примерно, има два химически завода, два завода за торове, АЕЦ…, и се е гледало какви хора им трябват. Така че се е работило да се произвеждат тези кадри чрез университетите и училищата.
В момента тази връзка е по-скоро счупена, даже доста счупена бих казал. Това се комбинира с демографската криза и съвсем става тежко положението. Затова бизнесът съвсем не алтруистично, съвсем егоистично инвестира, за да може да се създадат кадри. Иначе няма да има хора, които да работят. И дори да имаш добра идея и продукт, много възможности, в крайна сметка, ако няма хора, които да ги изпълнят…
– Мислиш ли, че образованието в университетите в сферата, в която бе съсредоточена и Бизнес академията, не е достатъчно?
– За мен проблемът с университетите е много по-дълбок от това, за съжаление. И той е, че няма конкуренция за постъпването в тези университети. Когато аз кандидатствах в Техническия университет в София, където съм завършил Компютърни системи през 2002 г., влязох с диплома 6.00 и с оценка на изпита 5.75. И влязох последен в тази специалност, при положение, че имаше 130 човека в нея. Аз влязох 130-ти. В момента хората влизат в тази специалност с 3 и 4, може би 5-ци, не съм сигурен, но със сигурност не се влиза с толкова голям бал. Има университети, в които се влиза с диплома, има и такива, в които буквално можеш да завършиш, без да стъпиш в тях. Очевидно това не работи. Трябва да се върне конкуренцията за постъпване, което ще започне да вдига нивото лека-полека.
А за това, че качеството на образованието в университетите ни е по-скоро ниско, мисля, че много хора ще се съгласят – аз също съм съгласен, има доста какво да наваксаме в тази посока. За съжаление, не мисля, че се прави достатъчно от страна на държавата. Това е моето лично мнение.
– Дискутира се и не осъвремененото учебно съдържание, липсата на практическа насоченост, съобразена със случващото се в съответната сфера на пазара… Например, някой учи Маркетинг, може ли да е сигурен, че излизайки на пазара на труда, има нужните знания и умения или е твърде вероятно да се окаже, че вече се изискват съвсем други?
– Честно да ти кажа, аз не разчитам на това някой да се научи в университета на дадено умение… Даже аз не бях завършил, когато бях стартирал компанията с моите партньори. Завърших по-късно и то, заради майка ми, защото много искаше… Не ми е приятно, не искам да звучи като някакъв вид хейт…
– Това не е хейт, просто споделяне на виждане и възможни решения.
– Реалността е такава, че когато хората завършат университет, те са тотално неподготвени за света на професионалистите. И се започва едно учене в процеса на работа, което е много скъпо за работодателите. Наемат се хора, които стават продуктивни най-рано след шест месеца, понякога година. И през тази една година реално работодателят само плаща заплата и почти нищо не получава насреща… Човекът се учи, мъчи се, прави, каквото прави. Ако е маркетинг, ще прави блог постове, реклами, ако е програмист, ще пише код, но това са сложни професии и не можеш да го научиш ей така за два-три месеца. Иска се практика, досег до хора, които са го правили повече време. Иска се да се обърка човек 10-20 пъти, за да запомни какво не трябва да прави.
Така че имаме голям пропуск, с който да се справим, спрямо образованието. Надявам се да стане приоритет на държавата. А бизнесът, каквото може, междувременно ще прави.
– Възможно ли е огромният брой желаещи да се включат в Бизнес академиите, които организирате, да се дължи и на липсата на практическа насоченост на знанията, които хората са придобили в университет или училище?
– По-скоро не бих казал, че тези академии са свързани с образованието, защото повечето хора, които бяха там, бяха на възраст, по-голяма от тази на студентите. Т.е. те бяха завършили, повечето вече. Макар че имаше и ученици, което беше много интересно и приятно. Повечето хора по-скоро искаха да натрупват знания за това как да стартират и управляват по-успешно бизнеса си.
Най-наболелите умения, от които имаха нужда, бяха маркетинг и продажби. В България сме добри в това да правим продукти, но след това ни е много трудно да ги продаваме. Затова и във Фонда, който стартираме, наблягаме точно на това, да им дадем достъп до готови маркетинг, продажби, хора, ресурси, така че по-лесно да могат да „отлепят”, както се казва.
– Предполагам, че това би спестило много време и усилия.
– Абсолютно, 100%.
– Кои са важните уроци, които смяташ, че ако знаеше предварително, биха ти спестили време, усилия, нерви? Уроците, които се стремиш да предадеш с Бизнес академиите и с Инвестиционния фонд.
– Много тривиални неща, обаче най-тривиалните неща са най-сериозни. Преди да разбера колко е важно, не четях толкова много бизнес книги. Това е може би най-важното нещо, което съм направил. Започнах да чета много бизнес книги. Защо е важно? Защото много умни хора са живели преди нас и са написали книги и просто човек трябва да ги прочете, да ги прекара през собствения си опит, да пробва две-три неща и да научи нещо. Ако не четем книги, ако не се интересуваме другите какво правят, ще трябва всичко да откриваме сами. Но ясно е, че колкото и да е гениален някой, не може всичко да научи сам.
Друго нещо много важно, което съм научил, е, че трябва да слушаме гласа на клиентите си. Ако имаш няколко клиента, особено по-големи клиенти, направи така че те да бъдат твои посланици, посланици на твоя бранд. Толкова много да обичат твоя продукт или това, което ти правиш, че да говорят за теб… Не е толкова важна крайната цел, т.е. те да станат твои посланици, по-важно е какво ще направиш, за да ги направиш твои посланици. Защото когато го направиш за тях, вече пътят е отъпкан за всички останали и те ще започнат да се множат. Този фокус върху най-важните клиенти – да бъдат наистина добре обгрижени, много доволни, дава на компанията страшно голямо предимство пред всички останали, на които не им пука толкова много за техните клиенти.
Това са два много важни урока. Дано да резонират с хората, които ще прочетат това интервю. За мен са т.нар. game changers.
– Какво е разбирането ти за парите и успеха?
– Когато спреш да гледаш цените в магазина, парите губят значение. Дали имаш 100 лева, 1000 лева, 1 милион, ако не гледаш цената в магазина, все тая. Много хора ще кажат: „Да, бе, да!”. Така е. От един момент нататък вече няма значение колко пари вадиш, важна е играта.
Успехът се крие в това да бъдеш щастлив човек. Щастието има много измерения. Може да има финансово измерение, личностно, всякакъв вид измерение… За мен е важно да знаеш какво те прави щастлив и след себе си да оставиш нещо.
– Ти какво искаш да оставиш?
– Аз искам да направя средата около себе си по-добра. Ако мога ей толкова, малко да мръдна нанякъде това, което се случва около мен, значи съм успял.
Естествено, семейството е номер 1. Тук говорим в професионален план по-скоро. Сега жена ми е бременна и чакаме бебе. Така че надявам се това да е най-голямото ми постижение.
Снимки: Личен архив