Галина, Гео и социалният цирк: За превъзмогването. За осъзнаването, че и ти можеш!

Фотограф: Росина Пенчева

* Ако не сме до тях, ако не им помогнем, кой ще го направи?

* Въпросът е дали обществото ни предпочита да издържа хора, които не могат да се грижат за себе си, или да ги научи те сами да се издържат?

* Това е като да кажеш: „Ок, имам лош старт на деня/живота, но е мой избор дали искам да продължа в това лошо или искам да го променя?”

Много и различни могат да са пътищата към преодоляването емоционални травми и надмогването на физическа и социална неравнопоставеност. Разнообразни могат да са и пътищата към изграждането на социални умения, към добиването на увереност, към овластяващото чувство, че и ти можеш. Пътищата към осъществяването на тези стремежи имат и пресечни точки – социалният цирк.

Циркът е изкуство, забавление, игра, спорт и успешен социален инструмент. Във всичките си форми той е представен в първия български център за социален цирк „Мини Арт”. Създатели са Галина Риом-Ройбек и Гео Калев. Проектът е насочен към всички – тези, които обичат цирка и искат да добият нови умения в позитивна и приятелска среда, в която подкрепата и насърчването към вяра в собствените ти възможности са сред основните принципи на работа; и тези, които са в неравностойно положение – заради липса на родителски грижи, финансова и социална неравнопоставеност нямат достъп до спорт и развлечения. Всеки има нужда от своята малка победа. А тя е особено важна за децата и младежите, чийто житейски старт е белязан от травма, или просто се чувстват несигурни, поради обстоятелствата, в които растат.

„Мотивират се. Разбират, че когато тренират и постигнат един малък успех, той може да се превърне в голям, ако го повтарят. Ако не се откажат. Тези умения ги пренасят в живота”, казва Галина Риом-Ройбек. Гео Калев допълва: „Добиват увереност, че и те могат да намерят своето достойно място в света.”

Съдбата е това, което е, и всичко, което не знаем

Гео и Галина, освен очевидната прилика в звученето на имената им, споделят и една мечта. Разбират го, когато се срещат през 2016 г. Днес двамата са двойка и на работата, и в живота. А да живееш мечтата си, казват, е преди всичко работа. Гео стига до нея, минавайки през Африка, а Галина – от дом за деца, лишени от родителски грижи в Ямбол, през Дания, където е осиновена, за да се върне преди години в родината си. „Терминът социален цирк чух в Африка. Бях на най-големия фестивал за цирково изкуство в Адис Абеба, столицата на Етиопия”, разказва Гео. Домакините на фестивала вече 8 години работят в няколко направления, сред които е цирково училище. Уроците в него са предназначени за хора, които имат желание, но нямат средства.

Треньори и ученици правят представления в много градове, болници, кампове за бежанци, гета, дори затвори. Когато отива на фестивала, в който участвали 150 артиста, Гео вижда голям екип, който прави страхотни представления, и стотици младежи, надмогнали безпътицата в детството си, и вече уверени, играят и радват с представленията си. „Това е голяма държава, в която няма завист между хората, нито усещане, че са един срещу друг, може би защото проблемите им са огромни и за да ги решат, трябва да са заедно. Там има огромен проблем с бедността, стандартът на живот е 10 пъти по-нисък от този в София. Чрез цирковото изкуство, стотици деца се бяха развили като артисти, като достойни граждани”. Гео прекарва месец в Етиопия и се връща в края на 2015 г. Решава, че социалният цирк трябва да се случи и в България.

Няколко месеца по-късно, Гео се запознава с Галина Риом-Ройбек. Тя е родена в България и до 4-годишна възраст е живяла в дом за сираци в Ямбол. Осиновена е в датско семейство. Като тийнейджър, Галина пробва различни спортни дисциплини. На цирково представление в Дания, тя така се впечатлява от едноколесния велосипед и баланса на акробата, че го припознава като свое призвание. На 18 години започва да учи в училището за съвременно цирково изкуство в Копенхаген – „AFUK (The Acadamy for Untamed Creativity). След като завършва, работи в професионални циркове, преподава и в тази си дейност се убеждава колко много помагат цирковите дисциплини на децата, които са маргинализирани или имат нужда от любов и внимание.

През 2016 г. Галина идва в България, за да види дома, в който е живяла, преди да бъде затворен. Идеята била Галина да се запознае с хора, които се занимават с цирк, а Гео вече пет години организирал „Мини Арт Фест” – фестивал, който представя съвременни циркови формати. Гео поканил Галина да работят заедно във фестивала, а малко след това учредяват фондацията и стартират първия социален цирк в България.

„Моята мечта беше всъщност да се свържа отново със себе си”, казва Галина за връщането си. Изглежда като стечение на обстоятелствата, тъй като тя идва в родината си, за да преодолее своето минало. „А сега работя това, което обичам”. В началото не осъзнавала, че ще започва да живее тук. Искала да използва уменията и знанията си в областта на цирковото изкуство като социален инструмент. Не се питала кога трябва да се върне, защото вече имала усещането, че този проект е нейният живот. Когато възможността се появила, тя я почувствала, че е в точното време и може да допринесе много.

Социалният цирк като инструмент

Галина знае какво означава подкрепата, колко много са й дали родителите й – да се чувства силна, че може да превъзмогне трудностите. А спортът вдъхва увереност, дава енергия за живот, подхранва мечтите. Галина представя физическата активност по различен начин – стремежът не е да си на първо място, а да се чувстваш добре в тялото си, доволен от научените умения и как можеш да ги използваш в живота си.

За Галина е важно, че децата се връщат за тренировки и споделят, че циркът наистина им е помогнал. „Чрез цирка ние се изправяме пред това, че сме равни един към друг”, казва Гео и допълва, че практиката е насочена към тези, на които е необходима, т.нар. специфични групи, но и практически към всички. Помага на хората да се чувстват по-добре както здравословно, така и емоционално, а ключът към това е улеснената комуникация, взаимната подкрепа и насърчаване, чувството за общност и толератност. Циркът е социален инструмент и за работа с младежи, застрашени от затлъстяане и ранно остаряване.

Гео със съжаление разяснява, че много деца имат проблеми с двигателната култура, без изобщо да са афиширани. „Когато не може да се качи на метър и половина височина, има страх, объркване, това говори вече за промяна на стандартите. Тежи два пъти повече, отколкото трябва за възрастта му, и за него наистина е опасно”.

За важността да се говори свободно

„Практиката ни е такава – да се събираме, да тренираме и да споделяме това, което ни се случва. Социалният цирк предразполага отвореност и споделянето на проблемите”, казва Гео. Когато се изкажат, освен освобождаващото чувство, човек, се убеждава, че те могат да бъдат решени по-лесно, още повече, когато си в позитивна, подкрепяща среда. „Предоставяме нови посоки в това как да разберем децата”, допълва Галина за друго приложение на социалния цирк. Тук, децата биват чути, отделя се време да бъдат разбрани. Разговорите са част от тренировките, казва тя и прави препратка от жонглирането към математиката. В двете правилото за „стъпка по стъпка” към това да станеш по-добър е еднакво вярно и всяко дете би могло да го разбере. Същото е с концентрацията. За Галина е важно и да вдъхне увереност на момичетата, които са по-едри, тъй като това не означава, че не могат да изпълняват същите тренировки като връстничките си. Тази увереност, както и мотивацията, се пренасят от залата в живота.

Гео и Галина работят със смесени групи, така че децата да разберат, че има различия в обществото и това е съвсем естествено. Всички имат своето място тук и се чувстват свободни да задават въпроси, като дори този: „Защо това момче е сляпо?”. „Ние ще имаме възможност да обясним, а те да задават още въпроси. Започват да работят заедно. В края на класа всички искат да работят със сляпото момче”, разказва Галина. С Гео работят и с деца от домове и такива от ромската общност. „Мигновено, не трудно”, казва Гео как са спечелили доверието на децата от ромската общност. На 1 юни празнували с децата от 75-то училище в ромското читалище в кв. „Факултета”, като организирали циркови работилници и пърформанси. Преди две години ги зарадвали с представление, на което се събрали над 400 деца.

Социалният цирк мотивира и помага на деца и младежи да добият увереност не само в тренировките, но и в живота. Разказват за успешния пример на Боби, който живеел в социален център, когато започнал да тренира. Вече е пораснал, има работа и свой дом. „Живее добре, защото знае, че зависи от него. Други  чакат някой да направи нещо за тях. Защото не знаят, не разбират, че от тях зависи”, казва Гео и подчертава важността на социалните умения.

Споделя и историята на Митко, сляпо момче от социалния център в кв. „Надежда”. Когато се запознали с него, той стоял с другите деца между два телевизора, които работели на различни програми, което очевидно го смущавало. Другите деца са с ментални проблеми, но Митко е напълно здрав младеж с потенциал, който може да се развие, ако някой му обърне внимание. Включил се в тренировките с гледната точка, че е сляп и едва ли ще може. „След една година се превърна в звездата на нашия цирк, вече лягаше на сцената и допускаше да бъде вдигнат от 15 души във въздуха. Не всеки би могъл да развие това доверие. Той се научи да пътува с метро, може да ходи в Студентски град да общува с приятелите си в УНСС, където посещава лекции по икономика, тъй като има мечта да учи висше образование. Не може да се запише, защото няма средно образование, но ходи на лекции, защото приятелите му са студенти, намери нова среда. Помогнахме му за работа. Започна в проект, в който слепи хора правят туристически разходки с лодка в езерото в Панчарево. Много иновативен проект, който даваше хляб на хора, които преди това не са работели”, казва Гео.

Въпросът е дали обществото ни предпочита да издържа хора, които не могат да се грижат за себе си, или да ги научи, да ги образова, те сами да се издържат?

Социалният цирк

като училище за живота

Социалният цирк е училище за живота, защото е нещо повече от добиване на умения и дисциплина. Тук децата и младежите се учат да поемат рискове, имат усещането за свобода и комфорт да работят сами или в екип. Справят се самостоятелно, опознават възможностите си, добиват представа кои са всъщност и какво искат. А това е ключът към личностното израстване.

„Искам да събудя младите хора”, казва Галина и подчертава колко много от тях виждат всичко онлайн, но не са опитвали нищо в реалността. И внезапно вече не се вълнуват от нищо. Важна за нея е и темата за идентичността на младежта, особено във времена, в които лесно надделява желанието да подражаваш, да искаш да бъдеш друг. „С цирка наистина разпознаваме себе си, защото се виждаме по различен начин тук”. В началото е трудно, но някой ще ти помогне, и въпросът е дали искаш да инвестираш в това или не. В живота е така – ако не инвестираш в себе си, кой ще го направи? Трябва да направиш първата стъпка. Циркът ти дава тази сила. „Осъзнаваш, че можеш повече и от там чувстваш, че се развиваш, че си овластен от тези умения. Това са житейски умения.”

Смелостта да бъдеш гласа на порасналите осиновени деца в „България търси талант”

Темата за идентичността е лична за Галина. Тя имаше смелостта да я повдигне чрез представянето си в шоуто „България търси талант”. Със силно въздействащо изпълнение, Галина разказа своята история. А по-късно, когато с нея се свързват в интернет или непознати хора я заговарят на улицата, тя осъзнава – имала е смелостта да бъде гласа на порасналите осиновени деца. Много хора са свързали представянето й със своя живот, защото също са осиновени или са майки, които искат да осиновят дете. Чувството е хубаво, казва тя, защото това не е само нейната история.

„Това е нашата история”. Признава, че е плакала, но от щастие, когато разгоряла с родителите си, които разбира се я гледали, и с приятели. Казали й: „Даваш глас на толкова много хора и ги караш да осъзнаят себе си”. Галина е горда със себе си и споделя, че ако някой бе направил това за нея, би била благодарна, защото е трудно.

„Когато казвам, че съм отворена да разказвам историята си, не означава, че не е трудно. Имала съм интервюта и лични разговори, в които може да бъде много емоционално и трудно за мен да се върна към тези спомени. Но аз съм отворена и това е надеждата, която исках да дам с това участие”. Знае, че това е история, която е нормално повечето хора да избягват.

„Има много различни истории на същата история. По-важното за моята беше всеки да бъде отворен да говори, каквото и да се е случило. Вярвам, че с искреност всеки лош старт може да отведе до по-добро, да се освободиш от тази травма”. Път за преодоляването й е говоренето, казва Галина, но и друг да го направи е достатъчно, също е облекчение. Една жена й споделила, че не е говорила по темата, която е и нейна лична история, от 20 години. Благодарила на Галина, защото се почувствала силна отново, просто гледайки представянето й.

„Важното за мен беше да отворя темата, защото днес с нашия проект за социален цирк, работим със социални центрове и повече от половината деца са деца без родители. И не знаят какво се е случило. Това са млади хора, които имат толкова възможности, но ако не сме до тях, ако не им помогнем, кой ще го направи? Моето представяне беше за тях. Важното беше не да кажа: „Имам талант”, а да изразя чрез таланта си тази тема и хората да се ангажират, да се почувстват емоционално от първата ми презентация или по-силни от втората”. Откритостта е нейната суперсила.

Родителите й винаги са й казвали, че има таланта да бъде открита. Галина била себе си. Това е тийнейджърката, която помнят. „И казаха, че не много хора имат таланта да излязат и да представят точно, както е било, без да се преструват или да го украсяват”. Надява се да окуражи други да изразят себе си – кои са те, откъде идват, без да се чувстват засрамени. „Просто така е било и да тръгнеш натам, накъдето искаш. Да вярваш в себе си”. Това, казва Галина, е като: „Ок, имам лош старт на деня, но е мой избор дали искам да продължа в това лошо или искам да го променя.”

* Досега в проекта социален цирк са включени центрове, предлагащи социални услуги, домове за деца, лишени от родителска грижа, деца от ромската общност. Изнасяли са предствление заедно с артисти от Дания дори в Софийски градски затвор.

Проектът социален цирк стартира през 2018 г. и е подкрепян активно от Н.П. Сьорен Якобсен, посланикът на кралство Дания в България. Към момента  центъра за социален цирк „Мини Арт“ в кв. Орландовци се финансира от Национален фонд „Култура” и е обзаведен с всичко важно за да се чувстваш като вкъщи от JYSK. Това е датска фирма за качествени стоки за дома.