Биляна Савова: Когато даваш това, от което най-много имаш нужда, го получаваш (трета част)

* Хващам се, когато не харесвам нещо, и го обръщам към себе си, за да видя къде е това в мен. Ние сме като огледала

* Като започнеш да даваш това, от което най-много имаш нужда, всъщност ти започваш да го получаваш

* Една от любимите ми думи – вдъхновение. Защото е създадена от дъх и ново. Даваш дъх нещо ново да се случи

* Хора, просто се отпуснете, мислете широко, с отворени очи. Защото мозъкът прави това, което виждат очите. Ако ние гледаме само надолу, няма да направим и крачка напред

* „Светът е пълен с грешки. Работата на всеки един от нас е да намери поне една грешка и да я поправи”

Първото впечатление за Биляна е за жена с характер и с позиция. Жена, която знае какво иска, умее да пресява информация, знае и може, каквото й е нужно, търси пътища и отговори. После, докато разказва, се убеждавам, че Биляна не се спира в търсенията си и когато трябва да надмогва себе си. Всъщност, може би тогава е най-устремена и непоколебима.

Държи да си говорим на „ти”, макар че се виждаме за първи път и признавам, респектирана съм от биографията й, визирайки най-вече личните й победи. И все пак няма нужда от официалности, още повече, че това е разговор за душата. В него Биляна е болезнено честна и открита. Толкова, че от време на време се ококорвам в почуда, мигновено последвана от възхищение.

Има голяма сила в това да погледнеш в себе си, да откриеш и извадиш всички страхове, ограничения и каквото друго си скътал в килера на душата си, да ги огледаш от всички страни, а след като прецениш дали да ги захвърлиш, говориш за тях пред всички, които умеят и искат да чуят. Обясняваш ги, както разясняваш и вероятните начини да ги надмогнеш. Така че на всекиго да стане ясно как да последва примера ти. И да живее здрав, щастлив и свободен. Крещяща нужда имаме днес да се чувстваме такива.

ПЪРВА ЧАСТ: Биляна Савова: Урок по живеене

ВТОРА ЧАСТ: Биляна Савова: Щом аз мога, значи могат всички (втора част)

– Дълго време ли ти отне да се научиш на това?

– Това учене никога не спира, аз продължавам да се уча. Няма край. 

– Върху какво в себе си продължаваш да работиш?

– Работя да разбера всъщност как точно ми помагат и какво ме предизвикват да направя огледалните послания, които идват от хора, близо до мен. Защото сигурно си чела и чувала, че сме си като огледала, особено с най-близките си хора. И когато нещо не харесваме в най-близкия си човек…

– Най-вероятно го притежаваме.

– Не най-вероятно. Със сигурност го притежаваме. Върху това работя в момента. Наблюдавам хората близо до мен. Хващам се, когато не харесвам нещо, и го обръщам към себе си, за да видя къде е това в мен. Интересно е и трансформиращо.

– Да поговорим за обръщането на хода на диагнозата.

Тогава нямаше осъзнаване,

имаше само дисциплина и воля,

нищо друго

– Аз знам, че тя си е в мен. Знам как да се разболея и за не повече от 10 дни мога да се доведа до тежко състояние. Ще обърна всичко на обратно и ще се върна към стария си начин на живот. Вече е много трудно с цялото осъзнаване, което съм постигнала до момента, но със сигурност знам как. Знам, примерно, някои избори, решения, малки детайли, които правя в ежедневието си, които доказано не са добре за мен.  Независимо дали са свързани с емоционалното ми състояние, с храна, която не трябва да ям, със почивките ми, или свързано с работата, или отношения… Обаче, когато правя нещо такова с осъзнаване, знам, че не е мисъл или действие, което е добре за здравето ми, но ще го направя, защото отговорно към себе си съм решила, че искам да го споделя с някой, че ще ми донесе някакво удоволствие… И след това много лесно се връщам обратно към личните ми правила и дисциплина. Без драми и без много напън. Осъзнаването е механизъм, който притежава вътрешна интелигентност и имаш ли го, изграден ли е, той работи единствено и само за твоето благополучие.

В началото правех всичко само с дисциплина и воля. Смяната на храна, начина на живот, разделянията ми с хора – беше все едно удрях по масата и казвах: „Така ще стане!”, и го правех. На моменти се чувствах изтощена, като жертва, онеправдана, защото другите хора могат да правят нещо си, а аз не мога, ходят на партита до късно, а аз не. Тогава постигах успехи, виждах ги, усещах ги. Едно нещо обаче, като се случеше, можеше да обърне всичките ми успехи и да започна пак от нулата. Тогава нямаше осъзнаване, имаше само дисциплина и воля, нищо друго. Сега, като има осъзнаване, е по-различно.

– Как дойде осъзнаването?

– Полека-лека, с идеята да разбера коя съм аз, какво искам, какво точно трябва да правя, как да го направя, така че да съм наистина по-добрата версия на себе си. Как да живея така, че да не ме срутва всяко нещо, което се случва около мен? Не може всяко драматично събитие да ме праща на дъното и на нулата. Не може животът ми да зависи от външните обстоятелства. В един момент просто поисках да направя така, че животът ми да зависи само от това как аз възприемам външния свят. Ето от там идва осъзнаването.

– Как се чувстваше, когато започна да помагаш на другите? При това в момент, в който ти продължаваше да работиш със себе си. Откъде дойде енергията да се раздаваш?

– Като започнеш да даваш това, от което най-много имаш нужда, всъщност ти започваш да го получаваш. И когато прочетох това в една дебела будистка книга се замислих. От какво имах нужда? От здраве и време. И така започнах. В началото не знаех как. Но сега правя точно това – давам време и информация и опит, свързани със здравето. А от хората получавам огромни дози вдъхновение. Наистина. Споделянето, личния пример, подкрепата – това е моето лечение.

– Имаш награда „Вдъхновител”. Усещаш ли се вдъхновител?

Вдъхновение – дъх и ново.

Даваш дъх нещо ново

да се случи

– Това е една от любимите ми думи – вдъхновение. Защото е създадена от дъх и ново. Даваш дъх нещо ново да се случи. Много красива дума. Понякога имаме нужда само от един дъх, за да можем да продължим. Това, което се опитвам да им давам, е искра. Искра, която да разпали в тях огън. Моят партньор, учител, приятелка, с която правим програмата „Plan to Be” и която е основният водещ на  тази програма (аз водя само „8for8”), казва: „В „8for8” ти даваш искрата, в „Plan to Be ” палим огньове”. И искам да подчертая, че никога не се натоварвам от срещите с хората. Ако съм се усещала някой път натоварена, съм се питала: „Защо? С какво този човек те натовари?”. Вероятно трябва да промениш нещо. Защото ако искаш да помагаш на хората, никога не трябва да се чувстваш натоварен. И обикновено, отдавна не се е случвало, но преди по-скоро ме натоварваше това, че имам нереалистични очаквания към някой човек. Искам да стане, да тръгне, да започне да прави нещата, да не губи време… Човекът обаче не е готов. Научих се да не го правя. Научих, че не е това начинът.

– Каква е обратната връзка на хората, преминаващи програмите? Какво споделят? Как се променят?

– Все красиви неща. Има даже хора, които ги правят по няколко пъти. Да кажем, че около 20% от участниците минават през програмите пак и пак, което е много хубаво, защото пък за нас е важно наблюдението и изводите, които си правим. Виждаме какво се случва и трупаме много опит. Сега отиваме на 9-тата и 10-тата сесии на програмата „Plan to Be”. Всички влизаме в тази програма. И аз, и целият екип. Ние самите продължаваме да работим върху себе си. Независимо кой на какво ниво е, кой колко крачки по-напред е от другия. Всички вървим по един път заедно. И тези, които са по-напред, просто подават ръка на тези, които са по назад, или просто вървим като колона в планината. Нали знаеш водачът върви отпред, но не спира да върви и само да наблюдава. И винаги има и един, който помага на най-последните. Не изоставяме никой. Но изборите си ги прави всеки сам.

– Усещането за единомислие, сигурно е вдъхновяващо.

– Една дама беше написала на голям лист по време на програмата „Plan to Be”- „Как без думи се ражда общност!?“ Беше сложила този лист на място, където се провеждат някои от заниманията на програмата. На нея наистина й беше странно как се случва. На третия ден тя изведнъж усетила, че не познава тези хора, не си говорят, а в същото време са едно огромно заедно. Това е. И там всички са равни. Няма никакво разделение. И в „8for8”, което се случва за 8 часа е по същия начин. Идват сутринта участниците, имат 5 минути да се представят и след това влизат в мълчание до 18:00. Тръгват си и остават близки по един специален начин.

– Откъде черпиш енергия за случването на тези програми?

– Енергия черпя от духа си, който ме води към смисъла. Светъл път е това и не можеш да се загубиш. И също от природата. За мен е важно да осъзнавам винаги връзката си с природата, със земята, въздуха, небето… Много енергия получавам от водата. От камъните. Обожавам камъните и обичам да медитирам докато ги балансирам. И много голяма доза енергия получавам от ритъма си на живот. Научих се да живея в ритъм, в синхрон с ритъма на природата. Когато природата заспива, заспивам и аз. Когато се събужда, събуждам се и аз. Ям по едно и също време. Рутина му викаме – другата дума, от която бягаме. Много скучно. Дневен режим – също много скучно. Не, не е. Това те подрежда перфектно, дава ти свобода и свободно време. Парадокс е, защото сме научени, че дисциплината е ограничаваща. Като бях малка си мислех, че дядо ми живее много скучен живот, като ляга и става по едно и също време, яде по едно и също време, разхождаше се по едно и също време… Но дядо ми имаше време за всичко. Не съм го разбирала тогава. Сега като споделиш, че ставаш рано и веднага ти казват – „ееее, то е от възрастта!“

– Да. Защо го свързваме с остаряването?

– Защото сме глупави, затова. Наистина сме глупави.

– Пак стигаме до невежеството.

– Всичко е заради невежеството. Аюрведа казва: „Причината за всички човешки болести е невежеството.”. Един от другите ми любими учители Шри Ауробиндо, за който разказвам в епизод 12 на „АЗ СЪМ“, казва: „Има само една болест и тя се нарича несъзнаване.” Ето. Хората са го казали с по три думи. Аз казах хиляди… Трябва с по-малко думи да отговарям вече. (хахаха)

– Говорихме за Луиз Хей. Тя казва, че е важно и как говорим със себе си, какво си казваме, начинът, по който се отнасяме към себе си. Ти как се отнасяш към себе си?

Всеки ден благодаря на себе си

– С уважение, безкрайно. И с благодарност. Всеки ден благодаря на себе си за това, което съм в момента. За това, което съм открила в дните, които вече са минали, и в днешните ми открития. И всеки ден откривам нови неща. Любопитна съм. Вълнуващо е. В тази реалност, в която живея в момента – 3D реалността, виждам непрестанно възможности навсякъде. Някои казват: „Плановете ти са твърде грандиозни”. „Грандиозни ли? В този мой план три неща да се случат…”. А те: „Как?! А бе то едно да се случи…”

Хора, просто се отпуснете, мислете широко, с отворени очи. Защото мозъкът прави това, което виждат очите. Ако ние гледаме само надолу, няма да направим и крачка напред. Трябва да гледаме напред. Има много упражнения, в йога например, в които погледът те води и трябва да го следиш. И докъдето хвърляш погледа, до там би могло да ти се завърти тялото… Така става, повярвайте и вижте сами. И да сваляме бариерите, да махаме рамките, които сами си слагаме. Да си позволим да гледаме надалече, да се качим високо и да погледнем отгоре. Това е свободата.

Моята дойде в секундата, в която започна всичко – когато натиснах бутона, занулих брояча и да започнах отново. Беше точно едно събуждане, в пряк и преносен смисъл. Една сутрин се погледнах в огледалото за няколко секунди и си казах: „Край! Това беше.” Излязох от банята и започнах да разрушавам всичко. След много кратко време усетих смисъла: „Толкова е лесно, облекчаващо, толкова свободна се чувствам.”

– Неодобрението, с което се отнасяме към себе си, е голям проблем, струва ми се. В ежедневието сме толкова стресирани, че имаме чувството, че някой ни припира, а всъщност сами го правим, никой не ни притиска. Непрекъснато се конкурираме, състезаваме се. Кой е по-добър…

– Всички сме добри. Има много поговорки, които са част от модела. От сбъркания модел на нашата народопсихология. Една от любимите ми е: „Аз не искам на мен да ми е добре, искам на Вуте да му е зле”. Хората трябва да разберат, че трябва да стане – „аз искам на мен да ми е добре, а на Вуте – още по-добре.“ Това е начинът.

И другата: „Не оставяй днешната работа за утре”. И това от дете на мен ми е набивано. Кое е днешна работа? Кой определя коя е днешната работа? И че е неотложна. Напротив, ако не можеш да се справиш с нещо днес, остави го за утре. Ще си по-спокоен, по-разбиращ, по-подготвен. Може би ще свършиш нещата по-добре. Можем да извадим още много поговорки, които са част от този модел. Затова, когато правя „8for8TEEN”, програмата за тийнейджъри, говоря за това как трябва да счупят модела, да разберат, че не трябва да се сравняват с никого, че са уникални, че притежават талант, който може на 100% да ги себеизрази. И така да са супер щастливи и удовлетворени от живота си. Просто трябва да намерят таланта си. И смисъла. И двете ми деца са идвали на програмите. Голямата е идвала и на двете, малката – само на „8for8TEEN”. А голямата, когато беше на „Plan to Be”, написа нещо, което наистина е страхотно:

„Светът е пълен с грешки. Работата на всеки един от нас е да намери поне една грешка и да я поправи”. Това е смисълът. Ако искаме светът ни да се промени, ние трябва да бъдем тази промяна. Така че просто трябва да си намерим смисъла и да дадем възможност децата наистина да си останат с тази мъдрост, с която идват на този свят.

Искам младите хора да бъдат уверени, щастливи и смислени с пътя си. Да вярват в уникалността, в таланта, който носят и супер силата, която имат. На тях се пада честта да счупят доказано неработещите модели на живеене в този свят. И всеки един човек от това поколение да може, да знае, да вярва и да иска да поправи поне по една грешка, от стотиците, които им завещаваме. Светът трябва да оцелее. Трябва.

Биляна е идеолог и визионер на програмите „План да Бъда / Plan to Be” и “8for8”, собственик и креативен директор на Plan2B Creative Studio и Plan to Be/ Generator (MyPlantoBe), дългогодишен арт директор на списание EVA, основател на фондация „МС – Мога сам“. Носител на наградите „Жена на годината, категория общество / 2016”, „Будител на 2018”, „Вдъхновител / 2018”. Лектор в различни форуми, като TED, „Свободата да бъдеш“. Важните моменти от пътя й към всичките й занимания днес разясняваме поетапно, докато Биляна споделя уроци и прозрения. Доста поучителни и вдъхновяващи.

Всичко започва преди 20 години, но въпреки „леченията“ и промените, през 2008 година е диагностицирана множествена склероза. След сблъсъка си с конвенционалната медицина, Биляна решава, че сама ще се справи и започва да променя изцяло живота си във всички аспекти. Отправя се към Индия в търсеното на алтернативи. Стига до ново разбиране за тялото и психиката, както и до „терапии, които да й помогнат и да включат нейните вътрешни лечебни сили”, пише в сайта на Plan to Be. “План да Бъда“ е трансформираща програма, в която „се синхронизират опитността на йога, мъдростта на медитацията и абсолютно уникалното преживяване на ритмичните юмейхо масажи”.
Биляна създава и видео подкаста „Аз съм… с Биляна Савова”, който може да се открие във Facebook и в Youtube. Във видеата, в които често й гостуват личности, разпознаваеми за широката публика, се дискутират теми, свързани със себепознанието.