Семейство Ралчеви, Inaessentials за бизнеса със социална кауза

* Решихме да си зададем въпроса: „Какво ще се случи, ако дадем шанс на тези хора?”

* Имат семейства и цели в живота, децата им се образоват и вече мечтаят за длъжности, които изискват високо ниво на образование.

* Вярваме, че по този начин допринасяме за интеграцията на тези хора, за обществото като цяло и по-важното за нас – променяме живота конкретно на всеки наш лоялен работник  към по-добро.

На Inaessentials попаднахме като потребители, а запознавайки се с бранда, разбрахме, че не става дума само за биопроизводство и възобновяване на отглеждането на рози в Панагюрище – традиция, която изчезва през 40-те години на XX век, както подчертават и в сайта. Семейство Ралчеви, собственици на бранда, обвързват бизнеса си със социална кауза. Днес е отговорен за повече от 60 семейства от малцинствата. Повечето от тях работят със семейство Ралчеви над 15 години. И това промяна живота им изцяло.

„Целият ни модел се фокусира върху това да осигурим на тези хора работа през цялата година, както и нормален начин на живот за тях и децата им”, казва Веселина Ралчева. Тя, която някога била учител по музика, заедно със съпруга си Николай – бивш пожарникар, и трите им деца – Васил, Мария и Елена, превръщат семейния си бранд Inaessentials в разпознаваем не само у нас, а и в чужбина – вече доставят продукти в 20 европейски страни и продължават да се развиват.

– Как се появи идеята да обвържете бизнеса със социална кауза, започвайки работа с хора от малцинствата?

– Още от 2000 година вярваме, че тези хора заслужават шанс. Мнозина казваха, че те вече са свикнали да живеят със социални помощи и детски надбавки, но не търсеха вината в себе си. Ние решихме да си зададем въпроса: „Какво ще се случи, ако дадем шанс на тези хора?”.

да дадем шанс и

да сме част от една позитивна промяна

21 години по-късно имаме отговора. Тези хора са част от обществото на нашия град. Всички те изкарват прехраната си с честен труд и имат работа. Всички техни деца ходят на училище, а някои от тях и в университет. Гледайки голямата картина и преминавайки през цял един цикъл на времето, в момента децата на нашите работници се образоват и ще имат равен старт. А какво ще се случи с техните деца? Това е нашата цел – да дадем шанс и да сме част от една позитивна промяна. Позитивна за живота на тези хора и обществото, която се вижда трудно в краткосрочен план, но е изключително важна в дългосрочен.

– Днес бизнесът Ви е отговорен за повече от 60 семейства, пише в сайта на Inaessentials. Повечето работят във фирмата Ви над 15 години. През какви трудности преминахте, за да постигне този резултат? Как изградихте модела на работа, който днес е „фокусиран върху това да осигурите на тези хора работа през цялата година, както и нормален начин на живот за тях и децата им”?

успяхме да

изкореним тези навици

– Беше много, много трудно в началото. Хората нямаха навици за работа и имаха рефлекс да си тръгват в момента, в който има перспектива в определен период да спечелят повече – от гъби, от билки, от някаква конкретна работа за ден-два.  Без да мислят за утре. С човешко отношение, с уроци и много шансове, успяхме да изкореним тези навици. Много често сме се питали дали не грешим, много често не сме успявали и сме си патили. В крайна сметка обаче, голяма част от тези хора се промениха и в момента има изградена връзка между нас и тях, която се крепи на уважение и доверие. Най-трудно беше да ги накараме да изпращат децата си на училище, да следят оценките им и да са пряко заинтересовани от тяхното развитие.

– В медийна изява споделяте, че в началото хората от малцинствата, които са започвали работа във фирмата Ви, не са имали трудови навици, не искали трудов договор, разчитали само на социалните помощи и да ги запазят е било най-важно за тях. Какви са хората от малцинствата, които днес работят в градините Ви? С какви предизвикателства се сблъскахте в стремежа си да промените житейската им философия и манталитет, често сочени за предизвикателства в контекста на социалната интеграция?

– Да. Тук и държавата има своята вина. Преди години се спираха помощите дори и за седмица-две работа – например розобер, жътва на лавандула. Това беше причината тези, действително привикнали към тези помощи, хора да не искат да започват работа. Беше много трудно да си дадат данните за сключване на трудов договор, упорито криеха личните си документи. Това ни накара да диверсифицираме културите, да засадим освен рози и лавандула, малини, шипки, пъпеши, лук, картофи, тиквички и др., така че да можем да им осигурим 9-10 месеца заетост. Трябваха години, докато се убедят, че могат да разчитат на работа в дългосрочен план.

Днес хората, които работят

при нас, са честни, достойни и с амбиции

Днес хората, които работят при нас, са честни, достойни и с амбиции. Много от тях си създадоха добър начин на живот. Имат семейства и цели в живота, децата им се образоват и вече мечтаят за длъжности, които изискват високо ниво на образование. Тайната е една – давай, давай, давай, после попитай. Давахме много шансове без високи очаквания и хората оцениха това доверие от наша страна.

– Много от хората, които работят в градините Ви, са продължили образованието си във вечерно училище, децата им също са прилежни ученици. Как ги убедихте във важността на образованието? Как се промениха тези хора като личности и родители? Бихте ли дали примери?

– Изисквахме от тях. Даваме бонуси на родителите за добри оценки на децата им. В началото преглеждахме бележниците на децата при всяко раздаване на заплати. След това, мисля, че някак естествено те започнаха сами да се интересуват.

Можем да дадем пример

с нашия основен бригадир Янко

Можем да дадем пример с нашия основен бригадир Янко. Днес той взема европейска заплата. Беше с образование – завършен четвърти клас, днес довършва средното си образование, посещавайки вечерни курсове. Голямата му дъщеря ще записва университет, съпругата му работи в нашия цех за производство на козметика, а синът му учи в Професионална гимназия по горско стопанство. Живее в красива, съвременна къща и управлява около 50 работници.

– Как се чувствате, наблюдавайки израстването им, знаейки че имате съществен принос за него?

Чувстваме голяма гордост и

сме щастливи

– Чувстваме голяма гордост и сме щастливи. Звучи простичко, но понякога не са нужни сложни думи, за да изразиш чувствата си. Вярваме, че по този начин допринасяме за интеграцията на тези хора, за обществото като цяло и по-важното за нас – променяме живота конкретно на всеки наш лоялен работник  към по-добро.

– Помогнали сте на няколко семейства да направят свои градини с рози около Панагюрище, помагате им с документацията, дали сте им разсад, напътствия, а на някои – дори и парче земя. Как стигнахте до този проект и как израснаха като земеделци? Как се промени животът им и как се справят днес?

– Това е много успешен почин. Розите по принцип изискват много грижи и са подходяща култура за семейно отглеждане. Установихме, че семействата, които гледат по 2-3 декара, постигат много по-добри добиви и резултати. Затова предложихме на работниците ни, които искат, да им предоставим вече засадени розови градини – по 2-3 дка, като им помагаме с машинните обработки и им предоставяме био препарати. Изкупуваме от тях продукцията, обаче все едно розите са техни. Някои от тях се регистрираха и като земеделски производители и дори засадиха допълнителни градини.

В тази трудна година, в която поради ниска цена много други фермери изоставиха и не браха розите си, те продължиха да ги гледат, да ги обработват, да ги берат и така успяхме да запазим обема на преработваната продукция, въпреки срива в цените на пазара.

Днес тези хора наистина възприемат тези градини като техни собствени и разчитат на този допълнителен доход. Това е успешен пример за взаимно доверие и сигурност и за двете страни.

Биоземеделието се прави с хора

– Защо е важно за Вас да помагате?

– Биоземеделието се прави с хора. Там се изисква много ръчен труд. Освен това самата философия на БИО-то е свързана с отношение – към околната среда, към хората, към развитието на регионите. Човек или го чувства, или не се захваща с него. Който е влязъл в този сектор с други подбуди, много скоро е излязъл.

– Какво беше Вашето начало? На кои свои стъпки и решения смятате, че дължите успеха си?

– Началото ни започна с убеждението, че възстановената ни наследствена земя не бива да пустее. Засадихме 20 дка лавандула и 10 дка рози. По-късно беше решението да затворим цикъла, като построим собствена дестилерия. Разширихме насажденията. През 2005 г. решихме да се откажем от химията и да се насочим към биоземеделието. Това към онзи момент беше екзотична стъпка, в България дори нямаше сертифициращ орган. Първата ни сертификация беше от швейцарска компания. Днес смятам, че това смело решение е трасирало нашия път към успеха. Ако днес успяваме да продаваме на европейски и световни пазари, то е заради високото качество на нашите продукти, тяхната чистота и доверието на клиентите, че всичко, което правим, е с мисия.

– Доколко смятате, че важен за успеха Ви е подходът към клиентите?

– Искаме да вярваме, че е основен. Първата година отговаряхме на всеки един коментар и на всяко съобщение на нашите клиенти. Днес се опитваме да го правим, но вече обемите са непосилни за нас.

Вместо да рекламираме продуктите си, рекламираме нашите цели, мечти, амбиции. Показваме идеята зад нашите продукти и оставяме на нашите клиенти да решат дали да ни се доверят или не.

доставяме

продуктите си

в 20 европейски страни

– Какви грешки допуснахте и как се справихте с тях, за да стигнете дотук – вече доставяте продукти за няколко държави?

– В началото мислехме да изпращаме всички стоки от България и разбрахме, че така не можем да се конкурираме с местните брандове. Тогава решихме да използваме партньори във всяка държава, в която продаваме.

Не калкулирахме всички разходи и не ценообразувахме правилно, но благодарение на тези грешки научихме много. Днес доставяме продуктите си в 20 европейски страни и продължаваме да се развиваме.

– Вероятно имате обективен поглед за земеделския бизнес у нас, който в медиите по-често като че ли е представян като предизвикателство. Как го виждате, изхождайки от опита си? Какво липсва или къде се греши?

– Липсва последователност, сигурност за биоземеделците. В един момент  секторът е приоритетен, има субсидии, има отношение, в следващия – субсидиите свършват, няма подпомагане. Докато контролът е слаб и доверието в биопродуктите е недостатъчно. В следващия момент се минава в другата крайност – непосилна бюрократична тежест. Това отчайва хората и ги отблъсква от пътя, по който са поели. Много хора напуснаха биосектора.

Биоземеделието е най-пряко свързано с целите на Зелената сделка, на възстановяването и на устойчивостта, които си поставя Европа. Ето защо трябва целенасочена държавна политика, която да задържи и подпомогне биофермерите и да привлече нови. Това дори не е по силите на едно министерство – тук трябва да се включат и Министерствата на икономиката, на здравеопазването, на финансите. Биопродуктите трябва да влязат в менюто на децата, на общественото хранене. Секторът трябва да получи финансови стимули по отношение на облагане, най-вече на ДДС. Българските потребители, които са в дъното на всички класации по отношение на качество на живот, на заболеваемост, на смъртност, трябва да имат достъп до чисти и здравословни продукти на достъпни цени.

първите цъфнали лавандулови

и розови цветове

– Какво е за Вас земята? Към какви емоции и спомени се връщате, когато отидете днес в градините си?

– Към младостта. Към първите мечти. Към радостта от първите цъфнали лавандулови и розови цветове.

– Защо Inaessentials? Как избрахте името?

– Моето име е Веселина и всичките ми близки ме наричаха Ина като малка. Оттам дойде и първата част от името на бранда, а „essentials“ звучеше толкова като продължение, че веднага знаехме, че това перфектното име за нашия бранд.