Виргиния Захариева: Разговор за душата

снимка: Unsplash, Joseph Barrientos

* Какво ни прогонва от нас самите и ни разсейва от простата красота на живеенето?

* Какво е депресията и как се стига до нея?

* Какъв е правилният подход за постигането на себепознание?

* Какво трябва да е правилното отношение към себе си?

Виргиния Захариева е артист, писател и психотерапевт. Като артист тя прави пърформанси, изложби, инсталации и документални филми. Тя и журналист с над 30-годишен опит. Четящите хора я познават и като автор на романа „Девет зайци”, сборника с есета „Милостта на малките огледала” и сборното издание „Виргини”, в което са включени 4 поетични книги. Последната й книга е „Етюди за една ръка”.

Как психотерапевтът се допълва с писателя, журналиста, артиста, какво е научила за човека от гледна точка на различните си призвания, как да се грижим за себе си и да се съхраним във време на пандемия, в среда, в която стресът и усещането за безизходност са част от въпросите към Виргиния Захариева в един разговор за душата.

– Помогнали сте на много жени да тръгнат от възклицания като: „Ах, новата ми чанта” и „Ох, любимите ми обувки!”, към въпросите: „Коя съм аз” и „Каква е женската ми същност?” – преразказвам представянето Ви в интервю преди време. Как бихте се определили в ролите си на психотерапевт и писател?

– Това са просто срещи. Неизбежни. Полезни са винаги и за двете страни. И в терапията и в литературата.

– Каква жена е българката през Вашите очи?

– Не бих се ангажирала с подобен род обобщения.

– Какви хора и с какви проблеми търсят помощта Ви като психотерапевт?

– Хора, които се търсят. Някои са неглижирали конфликта в себе си твърде дълго и са развили симптоми. Все повече хора се обръщат към психотерапията като път за осъзнаване.

– Бихте ли споделили какво представлява психотерапевтичният сеанс?

– Всеки път е различно. Често просто разговаряме, слушам, а понякога клиентът се впуска в реални преживявания, наблюдава себе си  и после анализираме преживяното. Най-просто казано, това е среща на двама души, в която има внимаване, пространство за човека и неговия проблем, и опит да се търси истината.

– Смятате ли, че все повече хора у нас търсят себе си и целят духовно израстване или напротив – материалното в несигурната среда, в която живеем, взема връх?

– Винаги е имало и от едните и от другите. Днес всички сме поставени пред терора на твърде много информация, която отваря огромни възможности и апетити. Това опустошава, защото ни прогонва от нас самите и разсейва от простата красота на живеенето.

– Доколко обръщаме внимание на психичното си здраве и сме склонни да му отдаваме значение за това, което ни се случва/случваме или пък не в живота?

– Екзистенциалният проект се надгражда над здраве. Така че това е индивидуална отговорност. Всеки знае много добре къде се намира и какво прави и какво не трябва да прави. Но много се разбързахме и не обръщаме внимание на сигналите.

– Коя е правилната взаимовръзка – средата има решаващата роля за създаването на емоционално състояние или просто е провокатор на вече съществуващи, но необработени и потиснати емоции?

– Убедена съм че ние допринасяме за събитията, които ни се случват. А понякога бананът е просто банан. Малко хладнокръвие и чувство за хумор никога не са излишни.

– Какъв е правилният подход за постигането на себепознание?

– Много са начините – да се влюбиш, да напишеш книга, да медитираш, да се молиш, да обиколиш света, да се трудиш смирено ден след ден, да отидеш на психотерапия, да отгледаш дете, градина, да се грижиш за старите си родители…

– Какво е депресията и как се стига до нея?

– Енергия обърната навътре, вместо навън. По много начини. Понякога тя може да е дори спасение. Загубата на връзка със себе си, неправилното управление на енергията ни, неприемане на нещата от живота… Много причини може да има.

– Възможно ли е да водим съзнателен живот в съвремие, в което всеки ден като че ли е еднакъв с предишния и следващия – правим, мислим и чувстваме едни и същи неща? Къде да търсим смисъла в живота?

– Смисъла ние го сътворяваме, с това което правим и това, в което се превръщаме.

– Каква е връзката между тялото, ума и душата от гледна точка на психотерапията?

– Връзката между тяло, ум и душа ни прави съзвучни и този звук достига/ създава правилните хора и събития.

–  Как да се грижим за душата си?

– Като обичаме, като се свързваме с красотата наоколо, с природата, като оставаме сами, като творим, като практикуваме, като се грижим за себе си, като вършим дела в полза на другите, като се учим да сме заедно в добро и лошо, като прощаваме, като мълчим, като се вслушваме…

– В последно време зачести говоренето за паник атаки. Каква е причината според Вас и от какво произтичат те?

– Това е бунт на тялото и душата, за които не сме имали време, реакция към затрупани, неосветени наши преживявания, страхове, потисната агресия и копнежи.

– Има ли рецепта за справяне със страховете?

– Лекуваме ги със страшни неща…Разглеждаме ги на части. Интегрираме енергията им.

– Какво трябва да е правилното отношение към себе си?

– Обич, вяра, милост, щедрост, честност.

– Как да съхраним психическото си здраве във време на пандемия, в среда, в която стресът и усещането за безизходност надделяват? Можете ли да споделите техники, с които да се съхраним?

– Да внимаваме в дишането си, да забавим, да си даваме срещи със себе си и с близки хора. Разходки, да правим нови неща всеки ден или старите по нов начин. Разширяването е вътре в нас. Медитация Дза дзен. Понякога и едно хубаво тръскане върши работа.

– Как психотерапевтът във Вас се допълва с писателя, журналиста, артиста?

– Често се карат за време и внимание. Копнеят. А понякога просто резонират на това, което се случва и произвеждат различни форми – стих, есе, история, рисунка. Събирам несъбираеми неща и идеи или създавам нещо просто за забава в момента – от радост, че съм жива.

– Какво научихте за човека от гледна точка на различните си призвания?

– Много си приличаме. Не спирам да се очаровам от богатството на човека, от смелостта, от таланта и свещената тишина на хора, които заедно съзерцават или творят нещо. Понякога и себе си изненадвам. Обичам хомо луденс. Много го обичам.